От двете страни на инфлацията

Това сигурно е било самото начало на 1923 г., защото в един момент на същата година пътуване с градския транспорт в Берлин е струвало 15 милиарда марки. Двете сходни монети с разлика в номиналната стойност 400 пъти ме впечатлиха и поисках да разбера повече за онези следвоенни години. Дори и сега съм на мнение, че заинтересувалите се от темата за хиперинфлацията в Германия могат да съберат далеч по-богати данни от брилянтния роман на Ремарк „Черният обелиск", отколкото от някоя учена статия.

Проблемът с инфлацията се проявява тогава, когато тя те засегне лично. В следствие на хиперинфлацията през 1923 г. в Германия ежедневно се самоубиват доведени до отчаяние старци, но повече се впечатляваме, ако олекне нашият джоб от този тайнствен феномен. По време на кошмара на жан виденовото управление бях студент и в един момент трябваше да си купувам (защото все още пушех) „двупосочни", т.е. без филтър цигари. За други парите от фиксираната по размер издръжка просто не стигаха.

Така стояха нещата в България само преди 11 години, но някой днес ще каже, че подобна инфлация у нас никога няма да се повори. Я виж ти - в германска статия от есента на 2006 г. чета, че централните банки на западните страни са победили инфлацията веднъж завинаги.

Инфлацията отново се превръща в ключов проблем за България, макар посредством валутния борд сега да сме предпазени от хиперинфлационния сценарий за развитие. Само че валутният борд не може да ни предпази от инфлацията изобщо, още повече, че в рамките на Еврозоната инфлацията е на 14 годишен връх. Повишаване цените на търговските, реалните стоки, е характерен за глобалната икономика процес. Инвеститорите загубиха десетки милиарди в кризата на финансовите пазари, защото ползваха твърде комплексни синтетични финансови инструменти. Сега бизнесът отново се ориентира към базовите неща: петрол, злато, зърно.

Говорейки за инфлация, не би следвало да държим пред очи само пари и цени. В крайна сметка физиците също използват термина инфлация, за да обяснят процеса на разширяване на вселената. Ако наречем инфлация процеса на загуба на икономическа стойност във времето, можем да разграничим монетарна от сусбтанциална инфлация. Двете са като двете страни на една монета - и все пак на двете страни на една монета са изсечени различни неща.

Под монетарна инфлация нека разбираме процеса, в който официалните пари губят покупателната си сила. Както знаем от монетарната школа, количеството пари в икономиката пряко влияе върху ценовото равнище, отчита се и достъпът до кредит. Щом подушат инфлация, продавачите започват да повишават цените, което засяга покупателната стойност на паричната единица и ето ти имаме порочен цикъл, спирала. Както видяхме от Учителската Стачка, порочният цикъл в България е главен аргумент срещу увеличаването на заплатите.

С измислената фраза „субстанциална инфлация" нека се поставим на мястото на домакинството, което трбява да оцелява и да се налага в една често враждебна икономическа среда. Инфлацията, тоест загубата на икономическа стойност във времето, носи като следствие това, че домакинството не може да бездейства дълго на едно място и трябва да добавя икономическо изпълнение, performance, за да: 1) запази нивото на живот; 2) се изтъкне над другите домакинства.

Говоря за изтъкване (налагане) чисто от биологична перспектива, като любителите на теория препращам към книгата „Егоистичния ген" на Доукинс, откъдето може да се извлече много знание относно оцеляване и налагане при хора и животни. Образно казано, при субстанциалната инфлация е в сила девизът, написан на обратната страна на моята монетка от 50 пфенига: Sich regen macht Segen, което може да се преведе с „положи усилия и ще бъдеш възнаграден". Инфлацията води до необходимост от повече усилия в съществуването.

Нещата винаги са по-сложни и инфлацията има и трето лице, тоест държавата и в частност правителство и централна банка. Първо да си отбележим, че „дойде" ли инфлацията, органите на държавно управление незабавно започват да уверяват, че положението е под контрол. На гърба на монетата от 200 марки вече пише: Единство и Право и Свобода (това е първият стих от дълбоко уважавания от мен германски химн, затова моля сравнението да бъда разбирано изцяло в научен смисъл).

Отчитам, че инфлацията за България е неизбежно следствие от конвергенцията на нашата икономика към тази на Европейския съюз. От въвеждането на валутния борд преди близо десет години нашите политици не могат да бъдат обвинени поне в едно: че са напечатани и въведени в икономиката твърде много пари, което е обезценило националната валута.

Обаче не мога да се съглася, че за инфлацията в България пръст има само глобалното затопляне, но не и държавната икономическа политика. Индексът на потребителските цени CPI няма свой тайнствен математически живот както да речем цветята, които оживяват на страниците на Андерсен когато хората заспят. Или както в приказката, инфлацията да се понижава „по заповед на щуката", т.е. на финансовия министър. Освен това е много спорно дали щуката ще заповяда нещо подобно, тъй като единствената облагодетелствана страна от инфлацията е тъкмо държавата.

Индексът на инфлацията отразява реални процеси, протичащи в обществото, процеси често изключително сложни, понякога противоположни, съдържащи се в очакванията на хората за достоверността на паричния знак във времето, тоест за кредитната благонадеждност на държавата. И когато министър председателят на най-бедната държава в ЕС и финансовият му министър се смеят арогантно на „смехотворните" усилия за по-добро заплащане на една от най-интелигентните прослойки в нацията, имам предвид учителите, кой би обвинил гражданина, предпочел да спестява във валута различна от националната и да се освободи от лева?

Нека отбележим, че има неща, които не губят стойността си във времето и са неуязвими за инфлация, независимо от мимиките на третото лице. Тези са Реалните Стойности. Има поговорка „диамантите са завинаги", но нека бъдем по-скромни и да вземем за пример златото. То не носи лихва, затова дълги години цената му бе по-ниска по сравнение с вложенията във финансовия пазар - не само акции, а и сложни кредитни деривативи. Когато доверието в системата на юпи банкерите бе подкопано, цената на златото за кратък период се покачи няколкократно.

Друг пример за неща, които не губят стойността си имаме при елитните недвижими имоти. Макар имотите в САЩ като цяло да губят цена, апартаментите в Манхатън и Флорида не спират да поскъпват. Разполагаме и с примера на традиционните продукти, върху пазара на които природата или културата е сложила ограничение. Знаете ли колко струва едно шишенце с 20 милилитра розово масло? Сега 400 лева и няма да поевтинее.

Специалните стоки затова са специални, защото се различават от повечето други. Но през последната година цените на най-обикновеното, на храните, също тръгнаха нагоре. Общото ценово равнище се повиши и погледнато от нашата субстанциална перспектива следствието е, че за по-бедните домакинства става все по-трудно да се изхранват. Наблягам на думата изхранване, защото за разлика от „продоволствие" тя е българската дума и най-малко името на едно от нашите министерства трябва да се промени.

Тревожните данни на НСИ сочат, че цените на хранителните продукти са скочили с 21.1% през декември 2007 г. спрямо декември 2006, а средногодишните цени на храните през 2007 г. са се увеличили с 13.4%. НСИ също така разбира, че очакванията на бизнеса и потребителите са за още ценови увеличения.

Струва ми се, че има поне две основни неща, които правителството не прави във връзка с инфлацията. Първото е, че за тези домакинства, които не разполагат с възможност за пълноценно изхранване, правителството не разполага с адекватни програми за подпомагане. Дори най-развити западни държави използват подпомагане на домакинствата с храни - ние сме превърнали тази практика в едва ли не унизителна. Времето ни насочва към древната благотворителност на подарения хляб, което с малко пресмятане и адаптация може да се превърне в изключително модерна форма на социална политика.

Отнсно второто, лесно може да се предвиди, че инфлацията в цените на храните е процес, с който трябва да свикнем да живеем занапред. Дали наистина е така? Определено, тъй като хората стават повече, те застрояват все повече плодородни почви, а и водата за напояване започва да не достига. При толкова перспективи за селското стопанство, вместо да инвестираме прироитетно в модерната биологична наука и екологично селско стопанство, правим сами знаете какво.