В продължение на декада българската икономика отбелязва позитивен прираст на БВП със средногодишен реален темп на прираст от над пет процента. Противоречива е обаче картината, представяща динамиката на елементите на БВП (по съпоставими цени, Фигура 1).

Трите основни положителни съставки на БВП (крайно потребление, капиталообразуване и износ) растат по-бързо от БВП. Финансирането на техния прираст се осигурява от единствената негативна съставка - вноса. Икономическата логика подсказва, че подобно съотношение не може да бъде трайно, то съз­дава напрежение и неравновесие в икономическите и потребителски структури, кои­то в бъдеще ще трябва да бъдат променени. Траен двигател на иконо­ми­ческия прогрес могат да бъ­дат единст­вено вътрешните фактори на икономическо разви­тие.

Особено бързо расте капиталообразуването. Нормата на натрупване достигна изключително високи стойности (36.7% през 2007 г.!). Такова високо равнище на капита­лообразуване не съответства на относително скромните темпове на прираст на БВП. Ситуацията напомня самоцелното натрупване през годините на т.нар. социалистически период у нас.

Относителното равнище на спестяване изостава далеч назад - то се задър­жа устойчиво на около 15% от БВП. Населението и икономическите агенти не проя­вя­ват особено желание за спестяване, но инвестиционната активност расте почти неудър­жимо. Тя е в синхрон с високите темпове на прираст на вноса, на кредитната активност на търговските банки, както и с притока на чужде­стран­ни финансо­ви ресурси по линия на преки инвестиции и на частен външен дълг.

Комбинацията на високо относително натрупване, от една страна, и скромни тем­­пове на икономически растеж, от друга, говори за ниска ефективност на инвес­ти­ции­те. При доминиране на пазарните взаимоотношения и частна собственост върху сред­ствата за производство тя е възможна тогава, когато инвестициите се насочват към непроизводителни дейности. Такава е например интензивното масово строителство, основно във вид на скъпоструващи и слабофункционални обекти много повече като фор­ма на вло­же­ние и на очаквано доходоносно използване на финансови ресурси при съществуващите нагласи и условия, отколкото продиктувано от належащи социални и произ­вод­ствени нуж­ди.

Достатъчно интригуващо, двигател на БВП по линия на отрасловите му съставки е добавката над БДС, ус­ловно наречена "Корективи" (Фигура 2), която се запълва от непреките данъци. Под­дър­жането на високи косвени данъци за сметка на преките данъци е удобно за бю­ро­кра­тите от МФ, тъй като косвените данъ­ци са по-лесно събираеми, но кривите от Фигура 2 показват, че освен всичко друго по­добна практика изкривява отрасловата структура на БДС и БВП.

С изпреварващи темпове нарастват услугите, докато индустрията и селското стопанство изостават със значително по-въздържана динамика. От сектора на услугите се наблюдава особена активност и динамика във финансовото посредничество, търговия­та, ремонта на авто­мо­били. Открояващ се подотрасъл при услугите с изключително силен растеж е финансовото посредничество (Фигура 4), което корелира с агресивната кредитна политика на търговските банки.

Впечатлява също и ряз­кото пропадане на БДС в селското сто­пан­ство за 2005-2007 г., особено чувствително през 2007 г. (почти 30%). То обаче не оказва значимо влияние върху темповете на при­раст на ця­ло­то (БВП), тъй като относи­телният му принос е сравнително малък и про­дължава да на­малява - през 1998 г. делът на БДС, произвеждана в селското и горско сто­панство, фор­ми­ра 17% от БВП, докато десет години по-късно същият дял па­да на пет процента. Подобна структурна характе­ристика е присъща на развитите стра­ни, към които Бълга­рия гравитира.

Като неблагоприятни могат да се оценят промените във вътрешносекторната структура на индустрията (Фигура 3). Най-динамичният подотрасъл в индустриалния сектор е строителството, което логично се съгласува с повишаването на нормата на на­трупване. Прирастът при другите подотраслови елементи на индустрията е по-скро­мен, а БДС при производството на електроенергия, газ и вода дори намалява. Последното мо­­же да се отчете и като определен позитив, доколкото ко­релира с по-ефективното из­ползване на енергийните суровини.

Подобни съотношения обаче не се свързват с ус­той­чив тип структурно равновесие (доминирането на тем­повете на прираст на строи­телството не могат да продължават прекалено дълго), което подсказва за вероятен об­рат във вътрешносекторната структурната динамика на индустрията в близка перспек­тива.

България съумя да преодолее инвестиционната си плахост след катаклизмите от средата на 90-те години на ХХ в., но сега на дневен ред са въпросите за това къде се ин­вестира, защо там се инвестира и как се инвестира. Проследяването на кривите от фигу­рите не дава основания за спокойствие. Замразяват се ресурси в непроизводителни дей­ности в търсене на сигурност и бягство от финансово икономически отношения в силно корупционна обкръжаваща среда. Екстраполацията на наложилия се модел на поведе­ние и развитие задълбочава икономическите неравновесия до поредното трусово осъз­наване. Неговото преодоляване предполага провеждането на ангажирани управленски въздействия най-вече за подобряване на функционирането и на качеството на институциите.