Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, в момента е главната причина за връщането на азиатските икономики към централизирания държавен контрол, коментира Bloomberg.

Под председателстването на Бернанке, Американската централна банка направи най-рязкото си лихвено съкращение от 1990 г. насам, което обаче ограничи възможностите на азиатските държави да противодействат на инфлацията. Вместо да си повишат собственото лихвено ниво, за да намалят ефекта от ценовия натиск, азиатските правителства са принудени да замразяват цените на някой основни стоки.

Китай вече ограничи със закон цената на месото и яйцата, в Малайзия пък мазнината за готвене вече няма да може да поскъпва. В Индонезия и Филипините, държавата ще отпусне субсидии за покриване на високите режийни разходи за бизнеса и домакинствата. Подобни непазарни мерки обаче, могат да допринесат за негативни последици. Изкуственото поддържане на цената на олиото например, ще доведе до още по-голямо негово търсене и в крайна сметка до недостиг и скок на международните пазари.

„Връщането към държавния контрол, ще е крачка назад за Китай, който дълги години се опитва да преориентира икономиката си към свободната пазарна система", коментира анализатор от Fitch - Хонк Конг. „Ценовият контрол няма да проработи, защото не решава първоизточника на проблема, а само облекчава симптомите", продължава той.

Ролята на Бернанке за влошаване на азиатския проблем с инфлацията, е в това че банкерът направи най-агресивното смъкване на лихвените нива от 17 години насам, като само за едно тримесечие ги съкрати от 5.25% на 3.00%. Разширяващият се лихвен диференциал, води до огромен приток на чужди инвестиции към развиващите се пазари на Азия, което може да доведе до инфлационен бум и тежки икономически последици. Така изведнъж централните банки на Китай и Индия се явяват с вързани ръце, защото ако продължат да се борят с инфлацията като увеличават лихвеното ниво, ще докарат още повече чужди капитали в страната.

За съжаление, решението на китайските власти да замразят цените на някой основни стоки, може да доведе до износ на инфлация към останалите страни. Когато цената на хранителните стоки и суровините бъде ограничена, това по никакъв начин не може да спре огромното търсене, което и без това води до рекорди на международните стокови пазари. Финансовите министри от Г7 се договориха за нулева толерантност към икономики, които изкуствено поддържат ниска цената на световно значими стоки, като така манипулират свободния пазар.

„Хората няма да ограничат потреблението си на петрол и други суровини, защото не усещат удара на по-високата цена", коментира икономист от Хонк Конг. „Когато правителство субсидира цената, тя остава непроменена на вътрешния пазар, но на световния скача рязко", продължава той.

Липсата на монетарни лостове, изправя Китайската народна банка пред една единствена алтернатива: да освободи цената на валутата и тя да поскъпне спрямо долара и еврото. Дълги години, Китай поддържаше изкуствено нисък курса на юана, за да стимулира износа си, но така започна да привлича инфлация, особено след рязката обезценка на долара. От своя страна, САЩ и ЕС се опитваха да накарат Китай да либерализира валутната си политика, тъй като допринася за увеличаване на търговския дисбаланс в света. От юли 2005 г. до днес, юанът успя да покачи едва с 15% към долара, което е незадоволително бавно.

„Единственият изход пред Китай е да освободи валутата си, като така ще противодейства на инфлацията без да се налага да променя лихвеното ниво", коментира американски икономист.

Сингапур не е склонен да позволи на валутата си да поскъпне, тъй като се опасява от по-нисък икономически растеж и съответно ръст на безработицата. Китай пък продължава да умува, дали да направи още едно лихвено покачване, след като през 2007 г. основния лихвен процент достигна ниво от 7.47%. В условията на световно ограничаване на лихвеното ниво, Китай не може да си позволи да увеличава своето, тъй като ще доведе до прегряване на икономиката.

В края на януари, Индийската централна банка запази лихвеното ниво на 7.75% въпреки бързо растящата инфлация, като се оправда с прекалено големия лихвен диференциал към ФЕД. Филипинската банка пък намали лихвеното ниво до 5% миналия месец, което е четвърто по ред и цели съкращаване на разликата с американската лихва.

Азиатските икономики имат горчивия опит от изпускане на ценовата стабилност. Китайската неконтролируема инфлация доведе до нестабилността от 1989 г. и демонстрациите на площад Тянанмън. Желанието на Индонезия да повиши цената на горивата през 1998 г., отприщи вълна от протести, които в крайна сметка накараха президента Сухарто да напусне поста след 32 годишно управление.

Докато някой банки в региона, включително Виетнам и Австралия, предпочетоха да увеличат лихвеното си ниво, другите все още забавят неизбежното използвайки непазарни принципи.