Понижаващи се борсови индекси, увеличаващи се цени на кредитите, силно волатилни (колебливи) национални валути, така икономистите описват финансовите пазари от 1997 г. до днес. Всичко започна именно тогава, когато стойността на имотите в САЩ започна да се покачва с особено бързи темпове. Днес общата цена на американските недвижими имоти е нараснала с общо 12 трлн. долара. Жилищният балон, ако може така да се нарече това деветгодишно рали на цените, завърши със сълзи, а за някой и по-лошо.
Банките и инвеститорите в момента търпят негативите на пазара заради

абсолютното игнориране на риска през последните години

отдаване на парични кредити без покритие и заради убедеността им, че цената на имотите ще расте до безкрай. След като все по-голям процент американски семейства обявиха, че не могат да се справят с изплащането на ипотечните си кредити, паниката започна да се разпростира, парализирайки голяма част от финансовата система на САЩ, а от там и цялата световна икономика.
Стойността на имотите по цял свят влиза в различни цикли, първо на стремглаво покачване на цената, а след това на дълбоки корекции, особено когато има и стимулиращи външни фактори, като безпрецедентно ниски лихвени нива по кредитите.В предишни периоди, когато една държава изпиташе криза в даден сектор на икономиката, тази криза почти напълно оставаше в границите на съответната страна. Това обаче не е случаят този път.
Инвеститорите по цял свят бяха вложили капиталите си или директно в имотния пазар на САЩ, или косвено чрез акции на строителни компании, банки отдаващи ипотечни и други кредити. Все повече кредитни институции започнаха да пренебрегват рисковете на свободния пазар и да раздават в големи обеми т. нар. вторични ипотечни кредити, от които се възползват главно хора с лоша кредитна история или такива, които не могат да докажат доходите си. За да ограничат все пак прекалено голямата си изложеност към рискови операции, банките продаваха клиентските си дългове на инвеститори под формата на облигации с фиксиран доход.

Вторичните кредити сами по себе си бяха изключително неизгодни за клиентите на банката. Голяма част от тези рискови заеми са били обявявани с "промоционални" лихви, които важат през първите две или най-много три години, след което отскачат рязко. Със забавянето на щатската икономика, покачването на федералната фондова лихва и съответно кризата в сектора на недвижимите имоти, процентът на несъбираеми вторични кредити започна да се покачва стремглаво. Това нямаше как да не се отрази на всички дериватни инструменти, които финансовите институции умело бяха свързали със системата от кредити. По този начин огромен брой частни и институционални инвеститори от цял свят пострадаха от кризата в американския кредитен сектор.
За последните три години, Федералният резерв на САЩ покачи основния лихвен процент на страната 17 поредни пъти до 5.25%, което пък направи корпоративните кредити изключително скъпи на фона на лихвата от началото на десетилетието. Сливанията и поглъщания на американски компании намаляха, а от там и акциите на борсата започнаха все по-често да се оцветяват в червено. Хедж-фондовете, които непрекъснато теглиха големи кредити, за да финансират рисковите си инвестиции, започнаха да продават активите си, за да финансират изплащането им при по-високи лихвени нива.
Дори най-големите институции в банковия сектор започнаха да отказват да предоставят заеми на колегите си на междубанковия пазар, който на практика осигурява нужната ликвидност на правилното място. Постепенно кризата започна да се пренася извън границите на САЩ и да засяга финасовата система на Европа и Азия, където централните банки ежедневно инжектираха свежи парични средства в икономиката, за да може тя да превъзмогне по-безболезнено кризата. Търсенето на по-висока възвращаемост от инвеститорите, които влагаха парите си в руски акции, египетски облигации и исландска валута, изведнъж секна и се забеляза обратна тенденция на репатриране на паричните активи.
Случилото се от последните месеци ясно показа на пазара, че докато рискът може да бъде ограничен от банките с различни методи, то той никога не може да бъде сведен до нула. В кризисни ситуации, той бива прехвърлян по каналите на финансовата система към хедж-фондовете, застрахователните и пенсионни компании, които за разлика от банките имат по-малко ресурс да го хеджират.
Трусовете на финансовите пазари стигнаха много по-далече от американския кредитен сектор и дори извън границите на САЩ. Целият ефект за пазара и последиците за световната икономика остава неоценим, но все пак можем да очертаем няколко

възможни сценария за развитието на кризата

Първи сценарии: Според световните анализатори, той е най-вероятен и се оценява с 60% възможност за реализация. Въздействието на кризата ще бъде ограничено от навремените мерки на централните банки, а ефектът върху световното икономическо развитие ще е незначителен.
Втори сценарии: Оценява се на 30% шанс за реализация. В крайна сметка Съединените щати не успяват да превъзмогнат последиците от кредитната криза и постепенно навлизат в рецесия, като повличат със себе си и останалия индустриално развит свят.
Трети сценарии: С едва 10% възможност за реализация, но все пак такава съществува. Той е приложим, ако САЩ влязат в рецесия и тя постепенно се превърне в особено дълбока, която обхваща целия свят, а изходът от нея може да продължи години и да донесе огромни загуби. Възможността това да се случи е минимална, но мащабите на негативните икономически последици не ни позволяват да се отхвърлим напълно подобен сценарий.
След като първият сценарии е изключително благоприятен, а третият е малко възможен, в следващите редове да се съсредоточим върху последиците от втория сценарии, за който е хубаво да сме подготвени.
Най-общо има три основни начина, по които може да се прехвърлят негативите за националната и световна икономика. Първият е директен удар по вложенията на инвеститорите в активи, свързани с вторичния ипотечен пазар. Вторият начин е загуба на инвестициите в следствие на силно понижената ликвидност в банковия сектор. Третият е чрез изтегляне на рисковите вложения от инвеститорите по света и така оголване на финансовата система и увеличаване на волатилността.
Трите механизма носят вреда в различна степен. Американската кредитна криза ще има пряк негативен ефект върху всички финансови инструменти и активи свръзани с вторичния ипотечен пазар, включително и онези финансови институции, които все още отпускат рискови кредити на клиентите си. Това е сравнително малка група от инвеститори, така че загубите едва ли ще са прекалено големи. Федералният резерв ги оценява на около 50 до 100 млрд. д., което е доста малко в сравнение със задлъжнялостта на целия нефинансов сектор на САЩ.

Въпросът с ликвидността е доста по-наболял

тъй като достъпът на кредиторите до свежи пари в момента е изключително затруднен. Банките нямат желание да си отпускат краткосрочни заеми на междубанковия пазар, тъй като се притесняват от факта, че не знаят кой играч на пазара колко е изложен на загуби от вторичния ипотечен пазар. В резултат, финансовата система остава обезкървена, тоест няма налични парични обеми, което представлява огромна трудност за нормалната икономическа активност.

Все пак, съвремените банки притежават цял арсенал от оръжие, което да използват в подобни кризисни ситуации. Най-силното от тях беше решението на световните централни банки да влеят големи обеми пари във финансовата система, като по този начин изкуствено да увеличат ликвидността и предпазят пазара от срив. Федералният резерв отиде още по-далеч, като реши да намали дисконтовия лихвен процент (цената на кредита, който се отпуска от ФЕД на търговските банки) от 6.25 на 5.75 на сто.
Третият и най-сериозен проблем е оттеглянето на инвеститорите от рисковите инвестиции и затваряне на големи парични обеми в държавни облигации. Ако това се случи, то цените на смятаните за рискови активи като акции, корпоративни облигации, фючърси на стоки и дори предмети на изкуството ще паднат рязко. Активите, управлявани от хедж-фондовете също ще намалеят. Именно заради нестабилните пазари през последния месец тези рискови инвестиционни схеми са отбелязали загуба в размер на 1,3 на сто от общите активи на хедж фондовете по света, които са на стойност 2,4 трилиона долара. Инвеститорите, вложили средствата си в подобни институции, в момента стават свидетели на най-слабите резултати за последните седем години, като пред тях стои заплахата за още по-лоши данни в предстоящите месеци.
В крайна сметка потърпевшите от развилата се кредитна криза ще бъдат принудени да затворят врати, а тези които я преживеят ще намират все по-трудно свежи пари от основните си донори като пенсионни и застрахователни дружества, които уплашени от кризата ще пренасочат парите си към по-сигурни активи в средносрочен план. Банките, които все още са в центъра на финансовата сфера, ще трябва да поработят здраво над финансовите си показатели и да търсят начини да намалят кредитната част на счетоводните си баланси, която до скоро се предлагаше на външни инвеститори срещу определен процент от печалбата.
Последващият натиск върху цените на световните финансови активи и изплащането на насъбраните дългове има потенциал среиозно да навреди на световната икономика и да засегне много повече сектори на реалната икономика от предварително очакваното.