На всеки десет години едно и също - макроикономистите започват да се питат дали доларът може да защити ролята си на най-мощна резервна валута в света, или пък точно този път е неминуемо падане от трона.

Съмненията се засилват, когато доларът губи значително в продължителен период - както през изминалите дни и години, пише FAZ.

Избухването на финансовата криза през лятото допълнително засили обезценяването на долара. Американската валута сега е слаба като в най-силните времена на старата дойче марка. През изминалата седмица евро надмина историческата граница от 1,45 долара. Златото, петролът и другите суровини също достигнаха рекордни нива.

„Слабостта на долара прие вече почти кризисни измерения", казва валутен стратег в банковата къща Metzler.

Бен Бернанке, ръководителят на Федералната резервна система, стана причина за последната вълна паническо бягство от долара. В сряда вечерта миналата седмица Фед охлаби още повече монетарната си политика и водещата лихва в САЩ бе понижена с четвърт пункт до 4.50%. Понижението на лихвата бе обосновано с по-слабите перспективи за икономически ръст в САЩ, последица от кризата на пазара за недвижими имоти.

Слабият ръст в Америка, падащите лихви и бушуващата кредитна криза тежат върху долара. Добавят се дефицитите в търговския баланс и бюджета, които вече приемат плашещи размери. Подобен дефицит не означава друго, освен че една страна консумира повече, отколкото произвежда. За да се финансира потреблението, нужен е много капитал от чужбина.

Доскоро европейците и азиатците купуваха американски дълг, обаче притокът на капитали прогресивно пресъхва, казва валутен експерт на Goldman Sachs в Лондон. Доверието на международните вложители в американската икономика е разклатено. Със сегашните по-ниски лихви паричните вложения в Америка продължават да губят привлекателността си.

Чисто и просто не е добра инвестиция китайците да вкарат един трилион долара в американски държавен дълг. След като се приспадне инфлацията и загубите от разменния курс, накрая остава минус. Ясно е, че Китай иска да се освободи от долара, дори и да трябва с една крачка да качва по три стъпала.

През август Китай, дотогава верен финансист на САЩ, продаде американски държавен дълг на сумата $14 млрд. Подобен обем на продажба е нещо ново, променя се една поддържана с години тенденция: големите централни банки в света променят състава на резервите си. Те продават долари и купуват евро. Защото Еврозоната по икономическо значение е равна на Америка. Днес Еврозоната притежава дълбоки и ликвидни финансови пазари. През изминалите години много финансови пазари намалиха дела на доларовите резерви от почти 100% на около 70%. Евро днес формира над една четвърт от международните валутни резерви.

По-малките емисионни банки, които са по-смели от Китай, много по-решително обърнаха гръб на долара. Например Катар наскоро понижи делът на долари в резервите си до 40%. Руската централната банка също в момента по-силно залага на евро при разширяване на резервите си. Примерите могат много да се разширят - в подобна посока (далеч от долара) се движат решенията за вложения на милиардните държавни фондове в Азия и региона на Персийския залив.

Но още по-решителни в сравнение с централните банки и държавните фондове са частните вложители в Америка, чието общо състояние е многократно по-голямо. Глобализацията обръща интереса на американците към развиващите се нововъзникващи пазари - включително към пазарите на акции в Европа, които все още обещават печалби от разменния курс. В рамките на 10 години американците са увеличили двойно дела на инвестициите си в чужбина и сега той е 20%. По този начин също са продадени много долари.

От всичко това е ясно: доларът е в нокдаун. Все пак през последните 30 години вече имаше подобни критични фази, но валутата в зеления ъгъл на ринга винаги се е изправяла, най-вече заради интервенции на емисионните банки.

За интервенции засега се говори само изпод сурдинка. Но колкото по-бързо се приближава критичната граница от $1,50 за евро, толкова по-вероятни стават те. Все пак за бягство на капитали от долара може да се говори едва тогава, когато американската конюнктура значително отслабне. Обаче засега икономиката на страната - независимо от кризата на недвижимите имоти - се показва все още жизнена.

Нито данните от пазара на труда, нито потребителския климат говорят за рецесия. Дори през третото тримесечие американската икономика е нараствала учудващо силно.

Но съмнението остава: дали всичките добри данни не са последното цвете преди зимата? Всеки го знае: в дългосрочен план една валута е толкова силна, колкото и икономиката, която обслужва. Потребление без производство, внос без износ, ръст на инжекции не могат да са нещо трайно, предупреждават „Америкоскептиците". Водещата световна валута може да се срине.

По-скоро става дума не за един внезапен срив, а за понижение, което ще се проточи с години. Това показа и историята при смяна на световната резервна валута от британски паунд към долар. По времето на златния стандарт стерлингата бе най-предпочитаната валута за международен бизнес. Но в годините след 1914 Британия се превърна от кредитор в длъжник. Доверието към паунда се изпари. През двадесетте години на миналия век доларът най-накрая подмени паунда като водещата международна валута. Сега колелото на историята може да се върне.