Според съществуваща в специализираната литература дефиниция, за прегряване на икономиката може да се говори тогава, когато "... продължителен период на добра икономическа активност и добър икономически растеж провокира високо равнище на инфлация (поради повишено консуматорско благополучие) и неефективно производствено разпределение". Структурата на производството се откъсва от структурата на търсенето, като се създава производствен капацитет в опит на производителите да капитализират и да натрупат богатство при създалата се конюнктура. Според друга аналогична дефиниция прегряването на икономиката се характеризира със ситуация, в която факторите на производството са неконтролируеми. Фиксира се пресилен прираст на банковите кредити, възходящ натиск върху цените и заплатите, вносът започва да расте, а износът изостава. 

Като правило този вид неефективност подмива основите на икономическия растеж и причинява рецесия.

При действието на типична централна банка лихвените проценти в прегряваната икономика започват да се покачват в резултат на съзнателно провеждана политика, която охлажда инвестиционната активност и налага необходимото оздравително макроикономическо равновесие. В условията на паричен съвет БНБ няма възможност да регулира лихвените проценти, поради което следва да се използват други макроикономически инструменти за управление. 

Икономическата ситуация у нас към 2008 г. притежава следните специфични характеристики: 

1.      В продължение на декада се отбелязва позитивен прираст на БВП със сред­ногодишен реален темп на прираст от над пет процента при слаба вариация;

2.      Инфлацията се установява на двуцифрени равнища, а безработицата спада до под седем процента (края на 2007 г.). Индивидуалното потребление като елемент от структурата на БВП продължава последователно да расте, и то изпреварващо спрямо БВП - за периода 1999-2007 г. индивидуалното потребление нараства с 68% по съпоставими цени, докато прирастът на БВП е 57%. Реалните доходи на лице от домакинство през 2007 г. нарастват с 7.7% (повече от БВП, въпреки отбелязаната рекордна инфлация), а средногодишният им прираст за 2002-07 г. е 5.7% (колкото и този на БВП);

3.      Нормата на натрупване достигна космически висоти (36.7% през 2007 г.!) при несъответстващо скромни темпове на прираст на БВП. Такова високо натрупване напомня самоцелното инвестиране през т.нар. социалистически период у нас. Същевременно през последните четири години общата производителност на факторите на производство намалява с ясно оформен низходящ тренд;

4.      Темповете на прираст на кредитите за нефинансовия сектор продължават да са прекалено високи - повече от 60% на годишна база, при несравнимо по-ниски темпове на прираст на БВП.

Изведените по-горе характеристики на българската икономика показват, че съществуват основания да се говори за прегряване. Не е задължително всяка подобна ситуация да завърши обезателно с обхватна рецесия, но индикациите не бива да се пренебрегват. Сигурно е, че инвестиции в българската икономика има, те водят до нарастване на съвкупното търсене, но темповете на прираст на БВП изостават и остават на скромни равнища. Единственото логическо обяснение е, че инвестициите не генерират необходимия икономически растеж, което в условията на пазарна икономика е възможно тогава, когато се инвестира в непроизводителни мощности. Такива са най-вече недвижимостите. 

Макроикономическата политика, която е насочена към предотвратяване на възможна рецесия като следствие от прегряването на икономиката, следва да стъпи на следните три пилона: 

  1. Изграждане и поддържане на качествена и ефективна институционална среда, която да не допуска нерегламентирано отклоняване на ресурси. Несанкционираното присвояване на материални и финансови ресурси, последвано от тяхното натрупване и замразяване, което по своята същност е корупционно, действа като препятствие за икономическия растеж и като спирачка на социално-икономическия напредък;
  2.  Провеждане на политика на ограничаване на непроизводителното натрупване. В български условия традиционно инвестициите в недвижимости се оценяват като най-доходоносни и най-сигурни. Това е причината за замразяване на мащабни финансови ресурси в непроизводителни обекти. Едно съзнателно конструирано законодателство, изградено върху данъчни регулатори и строго съблюдаване на Закона, може да пренасочи интереса на инвеститорите към производително инвестиране;
  3. Макроикономическото управление следва да полага целенасочени усилия за ограничаване на паричното обращение. В това отношение е препоръчителна добре обмислената координация между действията на МФ и на БНБ. Чрез фискалната си политика МФ има възможности да изтегля финансови ресурси от паричния пазар и да ги пренасочва към БНБ, докато БНБ следва да понесе отговорността за охлаждане на агресивната кредитна политика на ТБ в търсене на бързи и големи печалби. Непремерената кредитна експанзия корелира с висока инвестиционна активност, а статистиката показва, че инвестициите се насочват към непроизводително натрупване.

Описаните елементи на макроикономическа политика могат и е редно да доведат до повишаване на лихвените равнища в страната. Подобно развитие ще се почувства и възприеме болезнено от определен слой от населението и икономическите агенти - по-специално и най-вече от тези, които са заели значителни финансови ресурси за инвестиране в недвижимости в търсене на бързи и лесни доходи. В една пазарна икономика инвестиционният риск се оценява, приема и се носи от всеки отделен инвеститор. Оздравителните мерки почти винаги причиняват болезнени възприятия. 

Отговорност на макроикономическото управление е да оцени перспективата и да предприеме необходимите регулаторни въздействия.