На 29 ноември, сряда, се очаква да се вземе решение за прекратяване на въгледобива в Германия. Това е едно от най-сериозните индустриално - политически възможни решения, пише германската медия Die Welt. Обаче до самия край ще се играе на покер.

Историята на промишления въгледобив в Германия е на 250 години. Нито един регион в света не е повлиян в такава степен от добива на въглища и производството на стомана както Рурската област. Обаче идват 50-те години на XX век със „структурна промяна" - един ранен израз за глобализацията. От 25 стоманени концерна, листвани тогава на борсата, само ThyssenKrupp остана истински производител на стомана.

При каменните въглища нещата стоят още по-драматично: от 180 въглищни цеха с близо 700 000 заети, днес са останали осем, дните на които са преброени.

Сега обаче политиците, икономистите и синдикатите се подготвят да се изтеглят от това, което може да се нарече „най-скъпото осигуряване на заетост в историята". Освен това става дума за историческо пренасочване на енергийните източници в Германия. В центъра на вниманието сега е смесеното дружество от Есен RAG, преди наричано „Рурски въглища АД" и неговият шеф Вернер Мюлер.

Утре се очаква на среща на високо равнище за въглищата в Берлин да се вземат окончателните решения и структурната реформа да се придвижи още по-напред. Мнението е, че трябва да се сложи край на субсидирането на въгледобива. Освен Мюлер, ще участват Федералният икономически министър Михаел Глос, министърът на държавната администрация, финансовият министър, шефът на индустриалния синдикат, както и министър-председателите от партията CDU на засегнатите федерални области Нордрайн - Вестфален и Саарланд.

Въпросите са: кога ще бъде извлечен последният тон въглища? Какво ще се случи с 32 800 работни места? Кой ще поеме последващите разходи? По тези вече е работила подготвителна група и е очертала рамките.

Най-важното послание: спирането на въгледобива в Германия изглежда е окончателно. Посочва се годината 2016. И това решение е напълно оправдано, тъй като от десетилетия се взимат само временни мерки и досега са налети субсидии в размер на 128 милиарда евро, които са направили германските въглища неконкурентноспособни спрямо световните доставки.

Но това решение не може да изчерпи нещата. Защото последващите разходи ще бъдат 13 милиарда евро, а според някои дори и повече. И не е ясно кой ще ги понесе.

Най-логично е - RAG. Корпорацията бе създадена през 1968 г. като временно решение в немския въгледобив. Тя обхвана 80% от германския въгледобив и трябваше да бъде „монопол срещу разрухата", кризисен картел.

Дълго време политиците и RAG имаха общи интереси. Сега пътищата им се разминават. Федералното правителство и местните власти искат да се освободят от милиардните субсидарни сметки. RAG пък се стреми към борсата и иска по възможно най-безболезнен начин да се освободи от губещия въгледобив. А синдикатите, в съюз с левите от SPD, искат да запазят старата позиция възможно най-дълго.

В резултат - наддаване до последната секунда, в която всяка страна иска да извлече максималното за себе си. Истински икономически покер с огромни залози.

Но изглежда скоро картите ще бъдат открити. RAG ще настоява държавата да поеме рисковете на въгледобива в специална фондация. Провинция Нордрайн - Вестфален иска да спести 750 млн.евро субсидии - ако е възможно още от 2010 г. А скоро ще се обсъждат федералните помощи за въгледобива през 2009 г. Шефът на SPD пък преди два месеца разрови жаравата, като се изказа за дългосрочно насърчаване на минното дело в Германия.

Компромисната формула според Die Welt гласи: политическо решение за спиране на въгледобива в Германия през 2014 г. и фактическо - през 2016. Така че политиците и RAG ще могат да добавят поне още две години към „броените дни".