„Ремонти затапват столицата през есента", разкрива проучване на „Труд"
Докато в Пловдив използват отпускарските месеци за улични ремонти, Столичната община остави тази работа за есента. Резултатът - ще има нови адски задръствания.

Летните ремонти на ключови пътни артерии в София се изместват за есента, когато ще запушат и без това тежкия трафик в града, показа проверка на "Труд".

В началото на май Столичната община се похвали, че през лятото ще ремонтира мостовите съоръжения на "Цариградско шосе" и "Ботевградско шосе", докато жителите на столицата са на море.

Проверка на "Труд" показа, че реконструкцията на петте надлеза на "Ботевградско шосе" ще започне едва през септември. "Приключваме процедурите по избор на изпълнител, затова не сме почнали досега. Целта ни е да направим ремонтите за около два месеца - т. е. до ноември", обясни пред "Труд" Кристиян Димитров, началник на сектор "Инвестиционна дейност" към транспортната дирекция в Столичната община. По нареждане на кметицата Йорданка Фандъкова се планира да не се затваря цялото шосе, а да направи такава организация, че да се пречи минимално на движението.

Реконструкцията на мостовете на бул. "Цариградско шосе", които са в окаяно състояние, направо ще бъде отложена за догодина, за да не се затапва през есента тази входно-изходна магистрала на града. За тези дейности кметството вече има проекти.

"Не можем да затворим и "Цариградско шосе" - то е алтернатива на Телевизионната кула. Ремонтите на мостовете там ще се правят през следващите две години", обясни Фандъкова. Не става ясно обаче защо Столичната община не се възползва от отпускарския сезон, за да направи поне част от ремонтите.
Още от статията на „Труд"

„С 45% поскъпва хлябът от пещта до щанда", изчисли от първата си страница „Монитор"
Цената на хляба се надува с 45 на сто от пещите до щанда в магазините. Производителите получават за насъщния между 55 и 65 ст., а в супермаркетите самунчетата вървят по лев, съобщи вчера Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. В търговската мрежа се натрупва почти половината от продажната цена на хляба, а гарантираната печалба на продавачите е по-висока отколкото на скъпите луксозни стоки, каза още Кукушева. Днес тя ще ръководи в аграрното ведомство консултативния съвет по зърното, на който ще се обсъди ситуацията със скъпата пшеница и последиците върху  бранша.

Само ден по-късно - в сряда, при премиера отиват представители на бизнеса с месни и млечни продукти. Да се намали данък добавена стойност за хляба и някои основни храни ще настояват млекопреработвателите пред Бойко Борисов. Това е единствената мярка на държавата за задържане на цените, която ще бъде в полза и на потребителите, и на бранша, каза за „Монитор" Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. От намалението на данъка до 10% няма да пострада хазната, смята той. По разчети на асоциацията за две години в бюджета ще влязат около 50 млн. лева само от излизането на производители от сивия сектор. За 8% ДДС върху хляба и някои основни  хранителни продукти настояват от своя страна хлебарите. Те предлагат да се въведе задължителна регистрация по ДДС на всички производители на храни. Освен това настояват финансовото министерство се включи в дискусията и да пресметне колко ще спечели българският държавен бюджет и потребителят, ако има диференцирана ставка за храните, които са важни за минималния жизнен стандарт на българите.
Още от статията на „Монитор"

„КЗК не откри бензинов картел и нареди цените да са тайна", пише на първата си страница „Сега"
Комисията за защита на конкуренцията приключи с беззъбо решение разследването си за българския пазар на горива. Вчера антимонополният орган изненадващо обяви, че в петролния бизнес няма картели, монополи и злоупотреби и съответно никой няма да бъде наказван с глоби.

КЗК започна разследване миналата година, след като масовото недоволство от поскъпването на дизела и бензина в България ескалира, а тогавашните двама министри - на транспорта и на икономиката, директно заговориха за картел между големите вериги бензиностанции. През март, когато приключи разследването си, антимонополната комисия обяви, че открива ценови зависимости при "ЛУКойл", ОМВ, "Петрол" и "Ромпетрол" и че търговецът на едро "ЛУКойл България" диктува цените със системата си от отстъпки. Транспортният министър Ивайло Московски настоя антимонополният орган да наложи максимални глоби. Уличените компании получиха 30 дни срок да представят своите позиции, а КЗК трябваше да уведоми Европейската комисия за разкритията. Не е известно какво се е случило от март насам и какви точно аргументи са представили петролните фирми, но според вчерашното решение на комисията големият грях на разследваните фирми е, че публикуват цените на бензина и дизела на сайтовете си. Така държавен орган обяви прозрачността за вредна.

За втори път в рамките на седмица антимонополният орган приключва с ялово решение важно разследване за злоупотреба с пазарна мощ. Преди дни КЗК се отрече от твърдението си, че има картел между големите вериги хипермаркети, и обяви, че наказания няма да има, тъй като разследваните фирми са обещали да вземат мерки.

Сега с петролните предприятия се повтаря същият фарс. КЗК първо обяви, че има непозволени договорки и некоректни действия, но с окончателното си решение издава "оправдателна присъда" - тъй като нямало вреди за пазара, а и фирмите сами предложили мерки за подобряване на конкуренцията. С вчерашното си решение обаче КЗК довежда нещата до абсурд, тъй като според него излиза, че ценовата прозрачност вреди на пазарните отношения.
Още от статията на „Сега"

„Един абсурд по-малко", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Най-черният текст в Търговския закон за бизнеса напоследък - този за фалит със задна дата, е на път да остане в миналото. Празнота дава възможност при несъстоятелност всяка сделка от миналото, случила се дори преди 10 години, да бъде разваляна. Така например, ако гражданин си купи апартамент, може да го изгуби, ако строителят влезе в процедура по несъстоятелност към дата, по-ранна от сделката.

От повече от година представители на фирми, адвокати, банкери призовават законодателят да промени текстовете, позволяващи такива измами на длъжници. Сега група депутати от ГЕРБ, сред които Емил Радев, ще внесат законопроект, който ще ограничи (от шест месеца до максимум три години назад) определянето на началната дата на неплатежоспособността (виж карето). В момента периодът е неограничен, което създаваше възможности за некоректни длъжници с помощта на отделни съдии да избягват плащането на задълженията си.

Какво ново

Проектът ще бъде внесен и разгледан в правната комисия през септември, твърдят източници на "Капитал Daily". По-подробен и решаващ повече аспекти на казуса законопроект беше изготвен от група юристи миналата година по поръчка на Министерството на правосъдието. Той престоява там близо година, като от пресцентъра на министерството коментираха, че "предстои той да бъде внесен" в Министерския съвет.

Подобни изменения бяха внесени през зимата и от червения депутат Янаки Стоилов, но председателката на правната комисия Искра Фидосова така и не ги внесе за разглеждане.

Така след години нищоправене управляващите най-сетне се заеха със законовия недостатък. Засега текстовете не са перфектни, коментират юристи, но показват воля да се реши проблемът на всички съвестни търговци.
Още от статията на „Капитал Daily"

„10 години давност за наследени борчове", информира „Монитор"
Не повече от 10 години ще бъдат „преследвани" вече наследниците на покойници, които са им завещали неплатени сметки, банкови кредити и борчове. Максималният давностен срок, какъвто в момента липсва, ще бъде записан в Закона за задълженията и договорите. Промяната в него ще бъде предложена от депутата от ГЕРБ Емил Радев в първите дни след края на парламентарната ваканция, съобщи той пред „Монитор". Така новите правила ще влязат в сила вероятно още от догодина.

Народният избраник от правната комисия в НС вече обяви намерението си да настоява пред своите колеги за въвеждането на абсолютен давностен срок, с който да разполагат кредиторите, за да съберат вземанията си. Както за персоналните задължения максимален период от време ще бъде регламентиран обаче и за наследените, уточни законотворецът. По този начин след кончината на длъжника кредиторът няма да може вече след години да иска подновяване на срока, за да може той да започне да тече отново след прехвърлянето на дълга и предявяването на претенции към наследниците с изпълнителен лист. По думите на Радев сега няма пречка наследниците да бъдат изненадвани от подводни камъни и да получават честитки за погасяване на дългове и след 30 години.

Не рядко те били притискани, след като са изминали 10 години да изплатят борчове на техни починали роднини, при това заедно с начислени за това време лихви върху тях. Въпреки че НАП работи с общоприетата погасителна давност от 5 години, а за топлофикациите например тя е 3 години, при предприемане на съответните мерки за събиране на дълга срокът сега се подновявал.
Още от статията на „Монитор"

„Правителството прибира тихо $ 14 млн. от Алжир" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Споразумение за окончателното изплащане на алжирския дълг към България в размер на 14,3 млн. щатски долара е било подписано по-миналата седмица в София, без никой да разбере. Нито Министерството на външните работи, нито това на финансите са съобщили радостната вест, показа проверка на "24 часа". Информацията обаче бе потвърдена официално от Посолството на Алжир, чиято държавна политика е насочена към изчистване на всички висящи борчове.

Държавният глава на Алжир, който ръководи изпълнителната власт, инициира активна политика към изплащане на външния дълг, в резултат на която Алжир днес е сред страните с най-малък външен дълг, заяви преди време пред "24 часа" алжирският парламентарен шеф Абделазиз Зиари.

Споразумението за изплащане на България на 14,3 милиона долара е било подписано миналия четвъртък, на 19 юли, в София от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и посланика на Алжир в България Ахмед Буташ.
Още от статията на „24 часа"

"Бойко към Марешки: Носи милион за добре дошъл", четем от първата страница на „Стандарт"
Един милион лева за добре дошъл. Така ознаменува появата си в Пловдив новият спонсор на местния "Локомотив" Веселин Марешки. Аптекарският бос бил убеден за 5 минути от Бойко Борисов да се нагърби със спасяването на футболния тим. "Казах на Марешки: Най-добре да отидем в Пловдив с преведени пари, защото през годините този отбор е лъган много", обясни премиерът. Той лично доведе под тепетата новия бос, който показа бордеро за преведените пари.

Варненецът Марешки обеща да дава заплати като на Бербатов, ако пловдивското "Юве" стигне до Шампионската лига.

Новият собственик получи екип с номер 7. Клубната легенда Христо Бонев, когото Борисов обяви за свой учител във футбола, пък дари премиера с фланелка с номер 1.
Още по темата от „Стандарт"

„Атентаторът от Бургас е бил и на софийското летище?", съобщава от първата си страница „Класа"
Атентаторът от 18 юли на летище Бургас може би седмица по-рано е бил на Терминал 1 на софийския аеропорт. За това алармираха наши читатели, готови да съдействат на полицията.

На 10 юли между 10,40 и 11,20 ч човек със същата фигура, облекло и „оборудване" се размотавал по подобен начин и на летище София - влизал и излизал през една и съща врата, без да преминава през гишетата.

Гражданите, които са двойка съпрузи, казват, че мъжът много приличал на техен познат и затова им направил силно впечатление. Той бил с дълга коса и по странен начин държал чанта отпред на гърдите си, която не била закопчана и капакът й се размятал нагоре-надолу. Носел голяма черна раница на гърба и бил с бермуди, досущ като бургаския бомбаджия.

Хората са стресирани, защото смятат, че е можело да станат жертва на подобен атентат на летището в столицата, където изпращали свой близък за Лондон.

След като видели кадрите с терориста от Бургас, направили справка, от която станало ясно, че по това време в София имало полети от и за Тел Авив. Съмненията им са, че може да е била планирана експлозия срещу израелски туристи и на столичното летище.
Още от статията на „Класа"

"Неуредици с проекта за ВЕЦ в "Козлодуй", съобщава „Труд"
Неразбории между държавните енергийни фирми и регулатора пречат почти готовата водноелектрическа централа на АЕЦ "Козлодуй" да бъде включена към мрежата. "Вецът е готов, но не може да бъде присъединен. Електроенергийният системен оператор е пропуснал да ни включи в плана си за следващата година и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не ни е одобрила.

Междувременно в началото на 2013 г. изтича гаранционният срок на чешките турбини и се налага да дадем още 600 хил. лева, за да го удължим за трети път", каза пред "Труд" изп. директор на "Козлодуй" Валентин Николов. Той е сезирал прокуратурата за строителството на водната мощност, тъй като за изграждането са похарчени над 22 млн. лева за осем години, вместо предвидените 12 млн. лв.
Още от статията на „Труд"

„С 15% се вдигат минималните осигуровки за 100 000 българи", пресметна „Сега"
Преговорите между работодатели и синдикати за новите минимални осигурителни прагове за 2013 г. започнаха и първата договорка е за 15% средно увеличение в леката промишленост. Вече е подписано споразумение между браншовите синдикати и работодателските структури в трикотажната промишленост и на производителите и износителите на облекло и текстил, съобщиха от КНСБ вчера. Първият договорен скок е по-голям от най-големия за тази година - 14.2% за туризма.

През следващата седмица се очаква подписването на споразумения за текстилната и за кожаро-кожухарската, обувната и галантерийната промишленост. Това са едни от най-ниско платените икономически дейности, показва справка на НОИ с броя на наетите и средния осигурителен доход по икономически дейности към май. Тя се прави, за да е в помощ на преговорите между синдикати и работодатели за най-ниските осигуровки.

Производството на облекло и обработката на кожи, което върви с производство на обувки, са две от четирите дейности със среден осигурителен доход под 400 лв. Почти 94 000 работници, които шият дрехи, вземат средно 384 лв., но около 12 000 от тях - неквалифициран персонал, получават 326 лв., което е под определения минимум за длъжността им. В обработката на кожи и производството на обувки средният доход е 386 лв., а заетите - 17 000. В производството на дървен материал средният доход е 390 лв., а заетите - 16 000. Най-нисък е осигурителният доход в ремонта на компютри и на домакински вещи - 312 лв. Там заетите са малко над 22 000 души. Навсякъде неквалифицираният персонал взема под минималния доход, което се обяснява със заетост на непълен работен ден.
Още от статията на „Сега"

„Три години правителство на ГЕРБ", обобщава „Капитал Daily"
"Да изведа България от кризата. Според мен най-трудна от гледна точка на бюджета ще е 2010 г. Да намаля рязко бюрокрацията. Да помогна за влизане на България в еврозоната."

Така преди три години встъпващият в длъжност финансов министър Симеон Дянков отговори на въпрос на "Капитал" кои са трите неща, които обещава да свърши по време на мандата си. Оттогава досега се случиха много събития - кризата в Европа не само не отмина, но и се задълбочи, правителството на ГЕРБ изпадна във вътрешни противоречия и в крайна сметка не направи нито една от обещаните едри реформи.

А нови големи цели така и не бяха начертани. От днешния ъгъл пожеланието за извеждане от кризата е по-скоро избягване на нейното задълбочаване, бюрокрацията се намали символично, а еврозоната започна да изглежда, меко казано, нежелана цел.

Заради трудните финансово години, а и заради факта, че Дянков стана и вицепремиер с ресор икономическа политика, ролята на управляваното от него ведомство при това правителство нарасна допълнително. Най-малкото - постоянно трябва да лавира между исканията за повече разходи и стремежа да се спазва фискална дисциплина. Три години по-късно екипът на финансовия министър може да се похвали и с няколко червени точки.

Постиженията

Най-безспорната заслуга е фактът, че до момента България успява да запази финансовата си репутация. Държавата е сред първите, които върнаха бюджетните си дефицити в рамките на допустимия от ЕС максимум от 3% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). При това страната се справи със собствени сили, без предписания и рецепти от международни институции или кредитори.

Малкият бюджетен дефицит помогна на правителството да не залита и към прекомерна задлъжнялост. Вследствие това нивото на държавен дълг спрямо БВП е много по-ниско от допустимото равнище от 60% от БВП. Така България се нареди на второ място в ЕС по най-ниска задлъжнялост след Естония.

Макростабилността пък позволи на държавата да се финансира при добри условия на вътрешния и външните пазари. След десет години отсъствие страната се завърна на международните дългови пазари. Правителството пласира еврооблигации за 950 млн. евро при по-добра от първоначално очакваната доходност и си осигури нужните средства за първото голямо плащане по външния дълг догодина въпреки продължаващата криза в Европа. Така управляващите внесоха доза предвидимост в публичните финанси поне до началото на следващата година.

Министерството на финансите успя да запази непроменени и ставките на основните данъци и така осигури предвидимост за бизнеса. А и ниските данъци са едно от конкурентните предимства на България.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Българин предотвратява самолетни катастрофи", разкрива „24 часа"
Светослав Петров е инженер в една от най-големите германски авиокомпании. Преди три години българинът създава система, която да показва на механиците състоянието на самолета в реално време с огромна точност, което би помогнало за предотвратяването на фатални аварии, пише offnews.bg.

Програмистът започва да работи по ACSIS, както е името на революционния софтуер в свободното си време. Въпреки, че живее в Германия, той се свързва с друг нашенец, защото вярва, че най-добрите програмисти са тук. Само за няколко месеца системата е завършена.

„Сред основните проблеми досега беше, че в авиацията се ползва една много, много стара методология за определянето на състоянието", разказва Светльо. „В нея се разчита на числа. Има 6 цифри - първите две определят за коя система на самолета се отнася, вторите две - за коя подсистема и третите две - точно за кой компонент става дума. И сега трябва да се вземе предвид, че в един самолет има стотици хиляди компоненти. Един механик може ли да знае всички тези кодове? Не. Затова и не се ползва, макар идеята да е била добра."

В новия „български" софтуер евентуалните проблеми са вкарани предварително и работата на механика се превръща в това на един тъчскрийн да докосне проблемното място - първо системата, после проблема и информацията отива в база данни на общ сървър. Сървърът прави изчисления за микросекунди, без значение в коя част на света е кацнал самолетът и къде е направена проверката.
Още от статията на „24 часа"

"Лихвите падат", информира „Стандарт"
Лихвите по банковите кредити ще тръгнат надолу благодарение на готвените промени в Търговския закон. Предлаганите от ГЕРБ изменения в закона най-накрая ще пресекат недобросъвестните практики на някои фирми да бягат от натрупаните си задължения чрез обявяването на фалит със задна дата. "Измененията в Търговския закон ще повлияят върху лихвите в контекста на това, че тази практика беше започнала да създава предпоставки и в някои случаи до реални загуби за банките, което няма как да не се отрази върху оценката на риска на средата. Така че при всички случаи това ще повлияе положително", коментира за "Стандарт" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Поправките в Търговския закон ще бъдат внесени в парламента наесен. Те са подготвени от депутата от ГЕРБ Емил Радев и негови колеги. Проектът предвижда плащания и сделки, извършвани от фалирала фирма, да могат да бъдат обявявани за недействителни в период не по-дълъг от 1 г. назад във времето спрямо момента на подаване на молба за несъстоятелност. В момента съдът определя точната дата на фалита, като често се оказва, че той е настъпил например преди петилетка, а понякога и две. Това води до нищожност на всички договори и плащания, извършени през тези 5-10 години, което директно оставя банки и други фирми с пръст в уста и празни джобове.
Още от статията на „Стандарт"

"Нараства производството на безоловен бензин и електроенергия", съобщава „Класа"
През юни в сравнение с предходния месец е нараснало производството на безоловен бензин - с 1,9% до 157 хил. тона, и на електроенергия - с 1,0% до 3508 гвтч, съобщиха от НСИ.

Според статистиката е намаляло производството на твърди горива - с 33,6% до 1810 хил. тона; пропан-бутан - с 9,1% до 10 хил. тона; дизелово гориво - с 1,4% до 207 хил. тона. На годишна база юни 2012 г - юни 2011 г. производството на безоловен бензин се е увеличило с  11,3%; дизелово гориво - с 27,0%. Намалял е добивът на  твърди горива - с 33,6%; пропан-бутан - с 9,1%; електроенергия - с 5,9%, сочат данните на НСИ. През юни 2012 г. спрямо май 2012 г. доставките на електроенергия са нараснали с 1,4% до 2449 гвтч. Намаляват доставките на твърди горива - с 32,1% до 1963 хил. тона; пропан-бутан - с 14,3% до 24 хил. тона; безоловен бензин - с 6,1% до 46 хил. тона; дизелово гориво - с 30,9% до 132 хил. тона; природен газ - с 11,1% до 185 млн. станд. куб. м.
Още от статията на „Класа"