Съюзът на архитектите в България и Центърът за архитектурознание към БАН се обявиха против законопроекта "Чилова", настоявайки за изработването на нов законопроект.

"С оглед на слабостите, които ние установяваме, най-добре е да се пристъпи към изработването на нов закон", заяви арх. Лило Попов, заместник-председател на Съюза на архитектите в България. Основните забележки на специалистите се отнасят както за цялостното структуриране и терминология на закона, така и за текстовете, касаещи недвижимите архитектурни паметници.

В официално становище двете организации настояват при изработката на нов проектозакон "да се определят механизмите на социализация на архитектурното наследство. Да се определи точното място и статут на НИПК и на звената, занимаващи се с изучаване и опазване на архитектурното наследство."

Архитектите са подали становището си по проектозакона за културното наследство още през март тази година, но в приетите на първо четене в Народното събрание текстове експертните им препоръки не са били отразени.

Според Николай Тулешков от Центъра за архитектурознание към БАН, текстът "Чилова" не защитава интересите на българското общество, а има разпореждане той да бъде приет, за което са получени пари.

По-рано този месец против проектозакона се обявиха Българският национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), Българската православна църква, пиринското сдружение „Родолюбие", ТЕМП на вече покойния археолог Георги Китов, който още приживе застана срещу новия закон, и фондация "Братя Бобокови". Те се присъединиха към неправителствените експертни организации, вече 21 на брой, които първи застанаха срещу законопроекта „Чилова". 

Срещу законопроекта застава и депутатът от Комисията по култура Бойко Ватев. Според него „този закон обрича на национализация  колекцията от старинни монети и предмети.

Така под предлог за борба с иманярството в този си вид проектозаконът, станал закон, ще обслужва западноевропейски, американски и японски аукционни къщи. Силната рестрикция ще доведе до скриване на сбирките, демотивирането на колекционерите и ще спомогне за увеличаването на трафика на антики в чужбина", твърди Ватев по време на обществената дискусия.

Бойко Ватев вижда три начина за опазване на културното ни наследство. Първо -либерализиране на режима на колекционерството, второ - охрана на историческите обекти и трето - промени в правилата за концесиониране на археологическите обекти.

Проектът на Закон за културното наследство беше приет на първо четене от Народното събрание на 31 юли 2008 г. Преди това текстът беше одобрен на заседание на Комисията по култура на 16 юли 2008 г.