„Шутка за Кремиковци", четем от първата страница на „Стандарт"
Руска шегичка или арменски виц се оказа поредният трети опит за продажба на "Кремиковци"? Това се чудиха участниците във вчерашния търг за комбината. 5 минути преди да изтече крайният срок, се появи оферта. Шефът на шуменската фирма "Виктори Комерс" Георги Манчев хвърли бомбата с предложение от 396 млн. лв. Той обясни, че играе заедно с голям руски инвеститор, който е финансова институция. Но вместо квитанция за внесени 10% от цената за участие на търга, Манчев представи разпечатка от имейла си в abv.bg за превод от 20,2 млн. евро от Росбанк към Българската банка за развитие. Еуфорията обаче секна бързо. До 16,30 ч вчера не сме получавали пари за "Кремиковци", казаха от ББР. Манчев, който е бивш преподавател по научен комунизъм, пък обяви, че се отказва от търга.
Още по темата от „Стандарт"
„Икономиката още не може да се измъкне от кризата", информира от първата си страница „Сега"
Въпреки оптимистичните прогнози на управляващите и лекия ръст през ноември родната икономика отново се върна към мрачните времена. През декември спадът в строителството е 13%, на химическата промишленост - 21%, на производството на напитки - 8%. Като цяло промишленото производство е паднало с 1%. Това сочат данните на Националния статистически институт.
Дори търговията е зле въпреки големите надежди, възлагани на традиционното развързване на кесиите за коледно-новогодишното пазаруване. В търговията през пълния с празници декември има застой спрямо ноември, а спадът спрямо декември 2009 г. е с малко над 3%. В края на 2010 г. българинът е купувал значително по-малко дрехи, обувки, козметика, мебели. В същото време потреблението на храна, цигари и напитки се е качило с около 3%, но това вероятно се дължи на поскъпването, а не на купуването на повече стоки.
Според икономисти обаче не може да се прави извод, че движението надолу ще е тенденция, особено що се отнася до индустрията.
"Не могат да се правят големи изводи само на базата на месечни данни. В някои сектори например работят по 3-4 големи предприятия и ако едно от тях по някаква причина намали оборотите или спре да работи за един месец, статистиката ще покаже спад с 25%", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Колегата му Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също е на мнение, че в отделните подсектори на месечна база може да има огромни колебания заради еднократни събития и това е напълно нормално. "В единия месец например може да се е реализирала голяма поръчка, а в другия - не, или пък някое ключово предприятие може да е излязло в планов ремонт.
Още от статията на „Сега"
"Дянков ще предложи: Фискалният борд да се бетонира в конституцията", съобщава от първата си страница „Дневник"
Бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт, държавният дълг да не надвишава 40% от БВП, а преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 38%. Екип на финансовото министерство под ръководството на Симеон Дянков предлага тези ограничения за държавните разходи да се запишат в конституцията, научи "Дневник".
Целта е по този начин не само да се въведе фискален борд в страната, но и той да се бетонира в основния закон, за да не зависи от смяната на управляващите мнозинства.
Идеята на финансовия министър Симеон Дянков преките данъци да се вдигат с референдум най-вероятно ще се трансформира в утежнена процедура за гласуване в парламента, с квалифицирано мнозинство от 160 депутати.
Ограничението за бюджетния дефицит съвпада с критерия за еврозоната, то беше нарушено в последните 2 години от България. Таванът за държавния дълг е под от максимално разрешените в ЕС 60%. Максимумът за преразпределителната роля на държавата е по-малък от реалните бюджетни разходи през последните години (между 39 и 41% от брутния продукт). Източниците на "Дневник" определят новите ограничения като офертата, с която ГЕРБ ще седне на масата на политическите преговори.
Още от статията на „Дневник"
„Погват столичани за скрит данък „кола", информира от първата си страница „Монитор"
Столичната община започва акция за събирането на неплатени данъци за автомобили. Кметството ще плаща съобщения на всички собственици, които не са внасяли налога си в последните 5 години, съобщи зам.-кметът по финанси Минко Герджиков вчера.
В момента се прави проверка колко коли са регистрирани в КАТ за този период, без да са вписани в общинските книги. Предполага се, че в регистрите на Пътна полиция фигурират над 700 000 автомобила, а в кметската хазна влизат данъци за малко над 600 000 от тях.
„През миналата година имаме недобро изпълнение на данъка за превозните средства. Събрали сме само 82 % от планираните приходи, обясни още зам.-кметът Герджиков. Според справка на общината в КАТ за над 10 000 от регистрираните през 2010 г. автомобили не са плащани данъци. Половината от собствениците обаче са внесли налога, след като кметството им пратило съобщения.
„Всеки от неизрядните платци, който погаси задълженията си за данък МПС и лихвата към тях до края на април т.г., ще бъде глобен с минималната санкция от 20 лева. За останалите глобата ще бъде по-висока", обясни още Минко Герджиков, като подчерта, че такава била волята на кмета Йорданка Фандъкова. По закон санкцията може да достигне до 200 лева.
Още от статията на „Монитор"
"Строителното производство се сви с 13% през декември", съобщава от първата си страница „Класа"
Предварителните данни на НСИ за продукцията в сектор „Строителство" изтриха положителния сигнал, който даде секторът през ноември. В края на годината продукцията отчита спад от 13% спрямо предходния месец, сочат изчисленията на националната статистика. На годишна база намалението е 12,4%. През ноември, за първи път от края на 2008 г., строителната продукция даде поводи за оптимизъм, като се повиши с 1% на годишна база.
В края на 2010 г. обаче намалението на продукцията от строителство на сгради е с 12,3%, а при гражданското/инженерното строителство - с 2,1%, изчислено спрямо предходния месец. На годишна база понижението се определя предимно от отрицателния темп в сградното строителство, където спадът е 19%, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение от 0,1%.
Индексът на промишленото производство също е с леко понижение от 1% спрямо ноември 2010 г., показват данните на НСИ. На годишна база обаче показателят нараства с 5,2%. Възстановяването бе усетено и през ноември, като продукцията нарасна с 5,5% на годишна база спрямо 2,5% през октомври.
В края на годината сериозно се е стопило производството в добивната промишленост със 7,1%, следвано от преработващата промишленост - с 4,3%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 3,2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 21,2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 20,7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 10,9%, производството на напитки - с 8,2%. Ръст е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20,3%, производството на тютюневи изделия - със 7,4%.
Още от статията на „Класа"
„Университетите приемат студенти в незаконни специалности", предупреждава „Сега"
Държавните университети отново започнаха да обучават студенти в неакредитирани специалности. Просветното министерство не е упражнило контрол и е одобрило прием в такива програми, въпреки че това нарушава закона за висше образование, показа проверка на "Сега". Висшите училища нямат право да издават дипломи в неакредитирани специалности. За тези студенти не би следвало да се отпуска и държавна субсидия.
Професионалните направления бяха акредитирани едновременно за всички университети, които обучават в тях. Без такава програмна акредитация приемът на нови студенти е забранен. Акредитацията е със срок от 6 години за университетите, оценени като много добри и добри, и с тези програми проблем в момента няма. При по-слабите висши училища обаче разрешението важи само 3 години и за голяма част от тях срокът вече е изтекъл.
Без право да приемат студенти в педагогическите дисциплини са и двата педагогически колежа на Великотърновския университет във Враца и Плевен. Акредитациите на двете звена в професионалното направление педагогика са изтекли на 26 април м.г., а приемът на студенти за учебната 2010/2011 г. бе одобрен на 12 май.
Още по-отдавна е изтекла акредитацията на Шуменския университет в направление растителна защита - на 10 октомври 2009 г. Това не е попречило на университета да поиска и да получи одобрение от правителството да приеме 45 студенти в тази специалност за учебната 2010/2011 г. С изтекла от 28 април 2008 г. акредитация е и денталната медицина във Варна, в която т.г. са приети 36 магистри.
Още от статията на „Сега"
„Индустрията отчете 5,2 % ръст за година", информира „Монитор"
Ръст от 5,2 на сто е отбелязала българската индустрия в рамките на една година, показват декемврийските данни на Националния статистически институт (НСИ).
На годишна база спрямо декември 2009 г. увеличение на промишленото производство е отчетено в преработващата промишленост - със 7.9%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.3%. Ръст е регистриран и в производството на инвестиционни продукти - 16.9%, в производството на продукти за междинно потребление - 6.9%, и в производството на енергийни продукти - 2.0%.
В сравнение с ноември 2010 г. обаче промишленото производство бележи лек спад от 1 на сто. Най-голямо е намалението на производството в добивната промишленост намалява със 7.1%, в преработващата промишленост - с 4.3%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 3.2%.
По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 21.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 20.7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 10.9%, производството на напитки - с 8.2%. Ръст е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20.3%, производството на тютюневи изделия - със 7.4%.
Още от статията на „Монитор"
„Детектор на лъжата за крадена лимузина", предлага „Стандарт"
С детектор на лъжата застрахователите у нас проверяват собствениците на крадени коли. До крайната мярка големите компании прибегнаха преди месец заради новия бум на задигнати скъпи автомобили. Според данните на МВР само в петък в страната са задигнати 18 скъпи автомобила. При всяка трета отмъкната лимузина обаче полицаите и застрахователите предполагат, че става дума за измама. Затова застрахователите настояват собствениците им да се подложат на детектор на лъжата. Повечето от тях обаче отказват, тъй като полиграфът все още не е доказателство в съда. Освен това собствениците твърдят, че не са престъпници, а жертви. "В петък ми откраднаха колата, а полицията направи преписка за това едва в понеделник. На какъв детектор да се подлагам, като полицаите дори не си направиха труда да разпитат хората от блока, където бе паркирано аудито ми", възмути се млада дама, чиято лимузина бе една от откраднатите коли в петък.
От МВР обясниха, че преписка са завели в понеделник, но колата била обявена за издирване още същия ден. От там допълниха, че дамата има пълно право да откаже да се яви на полиграф, защото не е заподозряно за инцидента лице. От застрахователната компания обаче настояват да има детектор на лъжата, тъй като фиктивните кражби на коли бележат истински бум.
Още от статията на „Стандарт"
„Рано е за либерализация на тока за домакинствата, мислим как да ги защитим още", казва в интервю за „Дневник" Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР
Г-н Семерджиев, кои държавни компании провери оглавяваната от вас комисия през миналата година?
- На практика контролът върху всички дружества, в това число и държавните, никога не е спирал. Дейността на комисията е свързана с два вида проверки - планови и извънредни, при възникване на проблеми или сигнали. Разбира се, имаше конкретни поводи да се провери инвестиционната програма на НЕК по отношение на мрежата.
Това стана миналата година, проверката продължи сравнително по-дълго и установи точно и ясно, че НЕК трябва да смени политиката си по отношение на инвестиции в мрежата и нови линии. Реалностите в България като потребление и производство спрямо съществуващите при проектирането на сегашната мрежа.
Проверяваме непрекъснато НЕК по отношение на присъединяването на възобновяеми източници и използването на вече изградени централи там, където в мрежата няма капацитет. Освен това проверяваме компанията за сигурността на мрежата във връзка с авариите миналото лято по морето. Косвено се проверява и ЕСО за възможностите на компанията да намали разходите за студен резерв.
Друга компания, която напоследък проверяваме много често, е "Топлофикация - София", включително и за увеличения брой на пробиви в системата. Основният проблем на дружеството ще бъде да решат в дългосрочен план къде и какви инвестиции да правят. В края на миналата седмица бях уведомен от изпълнителния директор на компанията, че имат още някои детайли да доработват в инвестиционния си план и че до две-три седмици ще ни го изпратят.
Не е имало повод да проверяваме например АЕЦ "Козлодуй" или "Марица-изток 2", така че основните заподозрени са НЕК, ЕСО и софийската топлофикация.
Досега не сте санкционирали нито НЕК, нито "Топлофикация - София", как ще ги стимулирате да коригират дейността си?
- Не считам, че санкциите са най-ефективният начин да се накарат дружествата да си вършат работата според изискванията. Когато другите средства като напомняне, обсъждане, даване на указания вършат работа, санкцията не се налага. Тогава, когато едно дружество показва пълно нежелание да реши проблема, разбира се, се глобява.
Такъв ли е случаят с електроразпределителните дружества - ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, които бяха глобени през миналата година?
- Да, и то бяха глобени за неща, които са очевидни техни пропуски и не са ги решавали дълги години. Причините за глобите на ЕРП-та са точни и ясни, не сме ги глобявали изобщо за политика или за начин на работа.
Когато говорим за политики, има и наши пропуски - пропуснали сме да дадем указания за един вид дейност, от което те са се възползвали, за да подобрят финансовите си резултати. Сега анализираме и даваме указания, които да върнат нещата към защита на интересите на потребителите. Проблемът с външните услуги например смятаме да го решим с указания как да се структурират разходите и какъв контрол изисква правенето им.
Предпочитам да има диалог. Вече водим много интензивни разговори, правим срещи почти всяка седмица, което помага да избегнем в бъдеще преки санкции, недоразумения и ходене по съда, като се хабят много ресурси, а ефектът е минимален и идва след време.
Още от интервюто на „Дневник"
„Възможно е да се включим в производството на батерии за електромобили", казва в интервю за „Класа" проф. Владко Панайотов, евродепутат от ДПС, член на групата на либералите и демократите в ЕП
Г-н Панайотов, през миналата седмица в Европейския парламент бе гласувана на първо четене директивата за електронните и електрическите отпадъци.
- ...Целта ни е да обновим директивата от 2003 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Комисията по околна среда на Европейския парламент смята, че към 2016 г. държавите членки трябва да събират 85% от тези отпадъци, като от тях трябва да се рециклират между 50 и 75%. Получихме голяма подкрепа. Моето изказване бе очаквано както от еврокомисаря по околната среда Янез Поточник, така и от основния докладчик Карл-Хайнц Флоренц. Спрях се подробно на смисъла на тази директива: какво печели общността и всяка страна - членка на ЕС. За тези 27 страни вече има един закон, правила, на които всички ще се подчиняват. Бе изяснено кой поема отговорността, кой ще плаща, какви нови работни места ще бъдат разкрити.
Нашият принос е, че вкарахме в тази директива т. нар. малки електронни отпадъци, които обикновено се изхвърлят заедно с битовите и замърсяват природата, а в тях има високо съдържание на злато, платина и други редки елементи.
Трябва да има ефективност, полза, печалба от оползотворяването на електронните и електрическите отпадъци.
За България е важно веднага да се включи в изпълнението на директивата и да използва предимствата, които ЕС предоставя - разкриването на нови работни места, отварянето на нови ниши за производство. Те ще дадат възможност да не се изнасят всичките тези скъпи отпадъци, защото те отиват примерно в Китай и после се връщат в Европа като техни продукти, за които ние плащаме многократно повече.
А вероятно има вече и първи практически стъпки?
- Така е. Предстои създаването на една интерпарламентарна група, която ще отговаря за снабдяването на Европа със суровини. Тя е създадена на професионален, а не на политически принцип и в нея са включени най-големите специалисти. Групата обхваща всички политически сили. Неин председател е Карл-Хайнц Флоренц от ЕНП, който бе и основен докладчик по директивата. Аз съм предложен за заместник-председател на тази изключително важна, бих казал, стратегическа група. Нейното учредяване ще бъде на 15 февруари в Страсбург в присъствието на еврокомисаря по индустрията Антонио Таяни, на министри и индустриалци от различни страни. Занапред тази група ще има изключително голямо значение за Европа. Но знаете, че когато казвам Европа, аз винаги имам предвид и България. Защото ми се иска нашата страна да бъде един от основните мостове за доставките на суровини към Европа. Желанието ми е да помогнем на нашата металургия, на българската минна индустрия, която все още е запазена и има ценни, висококвалифицирани специалисти. Наскоро говорих с фирма, която иска да работи с България. Тъй като съм и заместник-ректор на Минно-геоложкия университет в София, обсъдихме възможностите именно в България да се създаде научно-производствен център за силиций. Знаете, че този елемент е в основата на слънчевите панели...
Какви ще са конкретните стъпки в тази посока?
- Искам да направим в страната ни както звено за обучение на кадри, така и едно малко предприятие. Всъщност малко като обем на получавана продукция, но тя ще е изключително ценна. Това са пътищата, по които България трябва да тръгне веднага. И затова отдавам такова голямо значение на приемането на тази директива, защото оттук нататък вече можем да говорим за конкретни неща, да търсим помощ от Европа, от суровинната група, за която споменах.
Европа тръгва по един високотехнологичен път на развитие. Това винаги е било мое желание. Това е път, който ще донесе и приходи. Досега в „Стратегия - 2020" говорихме за зелени производства, за ограничаване на вредни емисии, но всичко това е свързано с големи разходи, както и с остра конкурентна борба, например в автомобилната индустрия. Затова толкова важен е другият момент - създаването на условия в Европа да навлизат пари. И пак казвам, че нито за момент не забравям възможните ползи за България. Това е начинът, по който наистина жизненото равнище може да се повиши - с парите, които ще дойдат от тези така наречени отпадъци.
Още от интервюто на „Класа"