Внасянето на бюджета за 2007 година в парламента е края на бюджетната процедура в изпълнителната власт, но е начало на публичните обсъждания на бюджета. Причината е проста - бюджетният процес е доста затворен и непрозрачен до фазата, в която документите се предлагат на Народното събрание. Парламентът в това отношение е на ниво - публикува на интернет страницата си цялата информация за бюджета, която получи от Министерския съвет.

Сега, имайки поглед върху официалното и крайно предложение на Министерския съвет, можем да откроим силните и слабите страни на бюджета.

Силни страни:

1. Запазва макроикономическата стабилност - не се предвижда бюджетен дефицит на консолидирано ниво, който би създал определени икономически рискове. Това е важно, тъй като макроикономическата стабилност, осигурена от валутния борд и стабилния бюджет е в основата на позитивното икономическо развитие през последните години. Практически, балансираният и дори с излишък бюджет означава, че доверието в страната ще продължи да нараства, което е благоприятно за частните инвестиции и икономическия ръст.

2. Нисък данък печалба - ставката по корпоративния данък от 10% е най-ниската в Европейския съюз и дава сравнителни предимства на инвестициите в страната. Според икономическите изследвания намалението на данъка върху печалбата имат много силен ефект върху чуждите и местните инвестиции - ефект, който достига до 1:3 (една стотна намаление на данък печалба води до 3 стотни увеличение на инвестициите). Силен е и ефектът върху заплатите - с еластичност за страни като България от 1:1.5.

3. Програмни бюджети - за първи път всички министерства подготвят т.нар. програмни бюджети. Те са далеч от съвършенство и са по-скоро пробна стъпка, отколкото завършена политика, но това безспорно е стъпка в правилната посока. Чрез програмните бюджети получаваме повече информация, отколкото беше налична преди и макар и непълна, тази информация може да се използва за по-сериозни и дълбоки анализи на бюджета. В същото време, би трябвало постепенно програмните бюджети да увеличат ефективността на разходите на министерствата и ведомствата.

4. По-висок дял на частния пенсионен стълб - вноската във втория стълб на пенсионната система се покачва, както беше и планирано, на 5%, което е поредна крачка в пенсионната реформа. Още няколко подобни стъпки и ще се постигне ниво от 8% - което е оптимално за дългосрочното развитие на пенсионната система.

5. Ваучерна система - въвеждането на ваучерна система в образованието е първата сериозна реформа в сектора, която подобрява стимулите на училищата. Тя е съпроводена и от пробно въвеждане на автономия на училищата в няколко общини. Ако този опит се окаже успешен и автономията се приложи във всички училища, това ще е чудесно допълнение на ваучерната система и ще увеличи значително качеството на образователната система.

Слаби страни:

1. Данъчната тежест се запазва висока - намалението на корпоративния данък се компенсира от по-високи акцизи върху горивата, въвеждане на акцизи върху енергията, повишаване на данъчните оценки /съответно данък сгради, данък при прехвърляне на собственост, такса смет/. Да не забравяме и заплахата от въвеждане на екологични "такси", които са си квазиданъчно бреме. Като цяло, България е с относително висока данъчна тежест, особено що се отнася до облагането на труда, преразпределението през бюджета също е на твърде високи нива, а това не е най-добрата среда за висок икономически растеж.

2. Бюджетен излишък - правителството залага 0.8% от БВП бюджетен излишък. Тази прогноза както винаги е занижена и най-вероятно излишъкът ще надхвърли 2% от БВП и дори повече. И по отношение на приходната, и по отношение на разходната част има заложени резерви и буфери, които правят изпълнението на подобен излишък сравнително лесно. От гледна точка на икономиката, най-добре би било в бюджета да няма излишък, а вместо това да се намали данъчното бреме - например осигуровките или данъка върху доходите.

3. Неефективни разходи - бюджет 2007 не предвижда сериозна разходна реформа и повишаване на ефективността на изразходване на средствата. БДЖ продължава да се субсидира от държавата и не изпълнява програмата си за оздравяване, болниците и здравната каса остават значим риск, броят на заетите в бюджетната сфера почти достига огромното число от половин милион души и няма признаци на намаление, а въпреки похвалите за ефективна социална политика и намаляваща безработица, разходите за социални програми се запазват високи.

4. Бавна приватизация - заложените приходи от приватизация са само 200 милиона лева, което показва липса на амбиция за по-бърз процес на раздържавяване и съответно за повече приходи. Не бива да забравяме, че вероятно някаква част от приходите от приватизация ще постъпват в т.нар. сребърен фонд, който би трябвало да стабилизира пенсионната система.

5. Недостатъчна фискална децентрализация - не можем да не отчетем, че публичните средства остават централизирани в правителството, докато общините по-скоро имат функции на пощенски кутии, през които преминават определени средства, насочени в съответната посока, отколкото да имат достатъчно собствени права за събиране и разходване на средства според местните предпочитания.

Като обобщение, бюджет 2007 е стабилен, насърчава бизнеса и прави някои малки, но важни стъпки в посока на създаване на условия за реформиране на разходите. От друга страна, много повече може да се желае по отношение на реформи - намаление на облагането на труда, оптимизиране на разходите, приватизацията, фискалната децентрализация.