„Спасяваме парите на гърците", четем от първата страница на „Стандарт"
България стана убежище за гръцките пари. В последните месеци съседите масово обсаждат наши банки и откриват влогове, уплашени от падащите рейтинги на техните трезори. Това важи с особена сила за пограничните райони като Златоград, Гоце Делчев, Сандански и Благоевград.

Сумите са най-често по няколко хиляди евро, но имало и доста солидни депозити, разказват банкери. Някои от гръцките клиенти признали под сурдинка, че банките в родината им правели спънки, за да не теглят спестяванията си. И емигрантите засилиха повече пари към България.

През май те са изпратили към родината рекордните 77,4 млн. евро, което не се е случвало от 2004 г., откакто ги следи БНБ. Обяснението е, че голяма част от гурбетчиите ни работят в Гърция, Испания и Португалия, където банките показаха доста лоши резултати на стрес тестовете.
Още от статията на „Стандарт"

„БДЖ, НЕК и "Булгаргаз" губят над 200 млн. лв. от "Кремиковци", разкрива от първата си страница „Дневник"
До 250 милиона лева могат да загубят държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", след като "Кремиковци" фалира. Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал.

Причината за щетите, които ще претърпят държавните дружества, е, че през годините са разсрочвали вземанията си от комбината, без да искат за тях като гаранция залог на активи. Така от приватизацията през 1999 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност - 6 август 2008 г., държавните монополисти са имали да получават 130 млн. лв.

След тази дата "Кремиковци" натрупва към тях още близо 120 млн. лв. задължения, които по закон не могат да се обезпечават, но въпреки това фирмите продължават да обслужват комбината. Това е ставало с разрешение на кабинета на тройната коалиция, както може да се види в стенограми от заседанията на правителството "Станишев".

След това практиката продължава и в първите 7 месеца от управлението на ГЕРБ, докато финансовият министър Симеон Дянков не отхвърли оздравителния план за металургичния комбинат.

През април новорегистрираната "Елтрейд къмпани" плати 316 млн. лв. за основните активи на фалиралото дружество, но тези средства са в пъти по-малко от общата сума на натрупаните дългове - между 1.3 и 1.9 млрд. лв. в зависимост от изхода по няколко съдебни дела.
Още от статията на „Дневник"

„Брюксел започва кампания за по-ниски банкови такси", информира от първата си страница „Сега"
Брюксел започва кампания за намаляване на банковите такси за откриване и поддържане на сметки на граждани. Европейската комисия (ЕК) вчера обяви, че започва едногодишно наблюдение на страните от ЕС, за да установи дали гражданите имат лесен и евтин достъп до най-разпространените банкови услуги. Засега няма да се определя таван, но ако се види, че те са високи и са спирачка пред хората да ползват банкови услуги, догодина ще се подготви директива с конкретни указания как да се формират таксите за разплащателни сметки.

Според Еврокомисията всеки гражданин на ЕС трябва да има достъп до набор от базисни разплащателни услуги - чрез основна банкова сметка. Целта е човек да може да получава по такава сметка доходите си - заплати, хонорари, пенсии, социални помощи, стипендии, да внася в брой и да тегли от нея пари, да плаща сметки за ток, парно, телефон, интернет, а също и да пазарува в магазина или онлайн. Ето защо Брюксел иска от държавите от ЕС и гаранции, че откриването на основна сметка за разплащания е лесно и евтино - ако не безплатно, поне срещу ниски такси. ЕК използва понятието "разумна такса", като уточнява, че цената на услугите на банките трябва да е съобразена с нивото на доходите, цените и средните такси за съответната страна.

Еврокомисията очаква всяка страна да определи до 6 месеца своите критерии за разумни такси. В момента над 30 млн. души над 18 г. в Евросъюза нямат нито една сметка в банка. Над една четвърт от тези 30 милиона граждани са останали извън обхвата на банковите услуги, тъй като банките са ги преценили като ненадеждни и не са ги приели за клиенти.
Още от статията на „Сега"

„Дълговата криза изстреля златото до нов рекорд над 1600 долара", обобщава от първата си страница „Класа"
Дълговата криза в Европа и забуксувалите преговори по тавана на дълга зад Океана изстреляха златото до нов исторически рекорд - 1 600,10 долара за тройунция, по време на търговията в Лондон и дори до 1601 долара на борсата в Ню Йорк. Инвеститорите се обърнаха към благородния метал като вид сигурност и защита от инфлация. Това бе единадесетият ден на ръст за златото, което е най-дългата серия на поскъпване от юли 1980 г. насам. Среброто също получи подкрепа - цената му премина 40 долара за тройунция, което е най-високото ниво от 4 май тази година.

Напрежение на пазарите допълнително внесоха и резултатите от стрес тестовете на банките, излезли в петък. 8 трезора не издържаха проверката за необходим капитал при негативен сценарий на кризата. Те ще трябва да наберат 2,5 млрд. евро. Други 16 институции бяха на косъм и също се налага да вземат допълнителни мерки, но според анализатори реалният капиталов недостиг е 80 млрд. евро, тъй като в стрес теста не е включена възможността Гърция да фалира. Като цяло резултатите не успяха да разсеят страховете на инвеститорите за дълговата криза в Европа и вчера акциите на финансовите институции бяха най-тежко засегнати. Основните индекси във Великобритания, Франция и Германия паднаха с между 0,9 и 1,4%. В ранната търговия европейският банков сектор бе надолу с 1,5%. Спадът за Intesa Sanpaolo (ISP.MI), Unicredit (CRDI.MI), Deutsche Bank (DBKGn.DE), Societe Generale (SOGN.PA) и Barclays (BARC.L) бе 3%.

Ефектът може да бъде още по-негативен заради преговорите, които вървят, по нов спасителен пакет за Гърция. Очаква се в четвъртък евролидерите да се съберат на извънредна среща, за да постигнат съгласие по втора финансова инжекция в закъсалата страна. Тя по всяка вероятност ще включва и участието на големите банкови групи от Стария континент, които да заменят доброволно облигациите на Атина с такива с по-дълъг падеж, коментира Ройтерс.
Още от статията на „Класа"

"Подхвърлените деца в социален дом само 2 години", информира от първата си страница „Монитор"
Изоставените деца ще стоят най-много до 2 г. в социален дом, след това ще се търси друг начин за тяхното отглеждане. Това предвижда новият Закон за детето, който се пише усилено от експерти на няколко министерства и неправителствени организации. Според Елена Кременлиева, шеф на дирекция „Социално включване" в министерството на труда, в момента децата изкарват цялото си детство в домовете и нормативната уредба не ограничава по никакъв начин престоя им там.

След двете години, ако още не е осиновено или дадено в семейство, съдбата на хлапето пак ще се преразглежда и държавата ще трябва да избира между приемни родители, отглеждане от близки и роднини или дори да го върне на биологичните му родители, твърди Кременлиева. На конференция, посветена на държавната политика към децата вчера, министър Тотю Младенов дори подкрепи идеята майките, които изоставят децата си, да носят наказателна отговорност.

Той напомни, че до 15 г. всички социални домове трябва да бъдат окончателно затворени. Според него приемната грижа се развива много бързо и тя, както и домовете от семеен тип, ще заменят сегашните институции.

Новият закон за детето, който трябва да бъде приет до края на годината, ще реши две основни задачи - да разпише на едно място ангажиментите и отговорностите на всички министерства към невръстните българчета и да осигури грижи за всички деца, а не само за онези, които са в риск. Затова с направата му активно са ангажирани педагози, юристи и социални работници.

В момента работната група, която го пише, спори дали да възприеме термина „отговорно" или „позитивно" родителство. Първото означава повече наказания, а другото повече подкрепа и стимули, коментира Кременлиева. Репресивното мислене обаче ще бъде изоставено и заради световните и европейските стандарти и директиви за децата.
Още от статията на „Монитор"

„Само 145 хил. с високи пенсии", предупреждава „Стандарт"
Високи пенсии на старини ще получават едва 144 773 души от осигуряващите се в момента българи, сочи статистика на НОИ изготвена за "Стандарт". Това са едва 5,7% от общо 2,521 млн. граждани, които в момента се осигуряват за пенсия. На суми между 1500 и 2000 лева се осигуряват само 144 хил. души и именно те могат да разчитат и на сравнително високи пенсии.

На обратния полюс са хората, осигуряващи се на суми до 500 лв. Това са 59,9% от осигуряващите се или 1 486 631 души. Отсега е ясно, че те ще получават и ниски пенсии на старини. В това число влизат и трудещите се на 4 часов работен ден. Много от тях реално работят по 8 и дори 10 часа на ден, но шефовете им ги осигуряват за 4 часа. Затова от Националната агенция за приходи стартираха проверка на всички наети на половин работен ден.

Инспекторите ще проверят дали те наистина са само по 4 часа на работното си място и некоректните работодатели ще отнесат сериозни глоби. Точно 713 614 души или 28,3% от осигурените правят вноски за пенсия на суми между 500 и 1000 лв., сочат данните. Хората с по-високи заплати, които плащат вноски за суми между 1000 лв. и максималния осигурителен доход от 2000, са едва 12,7% или 321 131 души (7% на суми между 1000 лв. и 1500 лв. и още 5,7% върху суми до 2000 лв.).
Още от статията на „Стандарт"

„Неграмотни ще получават пари за образование", информира „Сега"
Неграмотни или слабо грамотни българи ще получават по 4 лв. на ден, ако се запишат на обучителен курс. Всички, които издържат изпитите в края на курсовете, ще получат допълнителен бонус. Това предвижда проектът за ограмотяване на възрастни, който вчера беше представен от просветния министър Сергей Игнатов.

Проектът е двугодишен и е на обща стойност 15 млн. лв. Средствата се отпускат от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Вчера Игнатов цитира данни на НСИ, според които неграмотните и слабограмотните у нас са около 80 000. Очаква се в курсовете да се включат 10 500 души, а да ги завършат около 8000. Програмата е насочена предимно към хора, чийто майчин език не е български. По груби изчисления това означава, че за 1 възрастен ще бъдат отпуснати средно 1428 лв. За сравнение за 2011 г. средната издръжка на 1 ученик е средно 1350 лв.

Курсовете са два вида. С едните се получава удостоверение за завършен начален етап (до IV клас). Те са с продължителност 600 часа в рамките на 5 месеца. Другите са за покриване на прогимназиален етап или клас от основното образование. Тяхната продължителност е в рамките на 3 месеца и 360 часа. В края на всеки курс ще има тестове. Ако курсистът не се яви на тестовете, получава документ, че само е посещавал курсове, а ако издържи изпитите - получава удостоверение за съответната степен или клас.
Още от статията на „Сега"

"С 38 млн. лв. започва изграждане на отсечка от магистрала "Хемус", съобщава „Класа"
Доизграждането на магистрала „Хемус" започна със символичната първа копка на отсечката от Шумен до с. Белокопитово. Стойността на проекта е 37,9 млн. лв., осигурени от националния бюджет. Старт на проекта дадоха министър-председателят Бойко Борисов, строителният министър Росен Плевнелиев и вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков вчера. Изпълнител е шуменската фирма „Автомагистрали Черно море". Тя трябва да построи отсечка с дължина 7,8 км в срок от 18 месеца. Предвижда се изграждането на два надлеза и един подлез, както и на още шест пътни малки съоръжения. Според плана трябва да бъдат изградени и два пътни възела - първият до с. Панайот Волов, свързващ и пътя към Силистра, и вторият до с. Белокопитово, свързващ пътя от Търговище и този от Разград.

В края на август или началото на септември трябва да започне строителството и на отсечката при гара Яна, която ще свърже софийския Околовръстен път и магистрала „Хемус". Средствата и за този проект ще бъдат осигурени от държавата, договорът за изпълнение все още не е подписан, но най-ниската предложена цена е 32 млн. лв. Още 267 км трябва да бъдат построени, за да бъде напълно завършен аутобанът. Според предварителните изчисления изграждането му ще струва 1,5 млрд. евро, средства ще бъдат отпуснати по Оперативна програма „Транспорт" в периода 2014-2020 г. Срокът за завършване на цялата магистрала „Хемус" е 2015 г.

Следващата седмица започва рехабилитацията на пътя през Ришкия проход от Шумен до Карнобат, както и на пътя до Силистра. Средствата за ремонта им се осигуряват по програма „Транзитни пътища 5". Агенция „Пътна инфраструктура" е избрала изпълнители на обектите, изготвени са и техническите проекти. Регионалното министерство планира ремонтът на Върбишкия проход да започне най-късно в началото на следващата година, който също е част от програма „Транзитни пътища 5".
Още от статията на „Класа"

"Емигранти изпратили у нас € 335,7 млн. за пет месеца", информира „Монитор"
335,7 млн. евро са изпратили у нас сънародниците ни зад граница през първите пет месеца на годината, показват данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение през същия период на миналата година постъпилите средства от емигранти са били в размер на 329,6 млн. евро. Това означава, че на годишна база се отчита ръст от 1,85 на сто.

Любопитното е, че тенденцията на ръст на емигрантските пари, които постъпват в България, се запазва въпреки кризата. Например само през месец май българите в чужбина са превели на свои близки 77,4 млн. евро. Това е абсолютен рекорд откакто централната ни банка води подобна статистика.

БНБ е започнала да събира първите такива данни през 2004 г. От тогава до сега само за 7 месеца парите, дошли от емигранти у нас, надхвърлят 70 млн. евро. За последно тази сума е била надхвърлена през март тази година. Тогава българите зад граница са превели у нас 71,3 млн. евро. През април изпратените от тях средства са били на стойност 68,1 млн. евро. Банкери припомнят, че традиционно през май има пик на преводите от чужбина.

За цялата минала година емигрантите са превели у нас внушителните 759,6 млн. евро. През 2009 г. средствата, изпратени от българите зад граница, са били 717,7 млн. евро. Година по-рано сумата е била по-малка - 693,90 млн. евро.

В началото на годината данни на БНБ показаха, че едва 50 на сто от емигрантите пращат пари на роднините си в България. Другата половина от работещите зад граница признали, че нямат възможност да помагат на близките си, въпреки че работят на постоянна работа.
Още от статията на „Монитор"

„1/3 от проверяваните заведения на морето имат нарушения", казва в интервю за „Дневник" Йордан Войнов, изпълнителен директор на Агенцията по храните
С напредването на летния туристически сезон контролните органи се сблъскват с все повече нарушения по курортите, а през последните две седмици имаше минимум два случая с открита некачествена храна в комплексите, довела до здравословни проблеми на туристите. 39 руски и украински деца прекараха ваканцията си в болница след хранително отравяне в Китен, същото се случи и с група спортисти, вечеряли в ресторант в Гълъбово. Подобни съмнения има и за група ученици, почиващи в детски лагер в Обзор. За това какво показват проверките по Черноморието и кога България ще въведе новите европейски изисквания за етикетите на храните разговаряме с изп. директор на агенцията по храните Йордан Войнов.
Г-н Войнов, обявихте засилени проверки по морето в началото на сезона. Какво показаха резултатите?
- Проверките продължават и сега. Те ще бъдат интензивни през целия туристически сезон. Има екипи от вътрешността на страната, които постоянно правят инспекции. Нееднократно съм заявявал, че храненето в ресторанти създава сериозен проблем за туристите - както за чуждестранните, така и за нашите. Този сектор може би години наред не е пипан и наистина е със сериозни проблеми. 1/3 от проверяваните обекти имат нарушения.

Предимно в хотели, работещи ол инклузив, ли са, както очаквахте в началото?
- Не само ол инклузив, става дума и за временни обекти - за дюнери, кебапчийници, всякакви малки заведения. Виждаме, че има обекти, които имат регистрация за определен асортимент и на своя глава са решили да го разширят, без условията да им го позволяват.

Кои са най-големите нарушения, които открихте?
- И добрите практики, и системите за самоконтрол са само на хартия. В обектите продължават да влизат хранителни продукти без съответните документи, без етикети и маркировка, с изтекъл срок на годност. Това показва, че ресторантьорите се стремят да пазаруват евтини хранителни продукти, за да им излиза сметката.

Това е недопустимо - първо, правят нарушения на закона, второ, това крие сериозен риск за здравето на потребителите. Може би се подценява, но виждаме, че и квалификацията на персонала е проблем. Преди две седмици при мен бяха от една френска асоциация. Там, за да станеш готвач, трябва да имаш професионално образование и да си преминал курс на чиракуване в ресторант.

Едва след това може да упражняваш тази професия. По нашите ресторанти много малък процент от работещите са с такова образование. Това е другият проблем, защото когато един готвач няма ценз, той не може да приготви и качествена храна, предназначена за хората. Той не познава добрите производствени практики, системите за самоконтрол, например кръстосва пътищата на храната и т.н.

Да разбирам ли, че планирате да се въведат изисквания към работещите в кухните?
- Обсъждаме такъв вариант и подготвяме изменение на наредбата в тази част, като работим с асоциацията на професионалните готвачи (Euro-Toques Bulgarie - бел. авт.). Подготвя се рамка, с която наистина да се повиши качеството на хранене не само в ресторантите, но и в ученическите столове, детските градини и т.н.

Каква по-конкретно е идеята ви? Планирате да се въведе изискване готвачите да минават курсове?
- Разбира се. Те трябва да имат квалификация.
Още от интервюто на „Дневник"