Човечеството вече е надхвърлило дългосрочния устойчив капацитет на Земята. Това предупреждава ново изследване, публикувано в научното списание Environmental Research Letters.

Ако настоящите модели на потребление се запазят, натискът върху продоволствената сигурност, климата и човешкото благосъстояние ще се засилва, а последиците ще бъдат все по-тежки. Най-просто казано, ако искаме нищо да не се променя и да живеем добре, трябва да сме по-малко. Много по-малко от 8,3 милиарда.

Екипът, воден от проф. Кори Брадшоу от Университета "Флиндърс" в Австралия, анализира повече от два века данни за световното население, използвайки екологични модели за растеж. До 50-те години на XX век темпът на растеж на глобалното население е вървял в крак с увеличаването на големината му - иновациите и технологичните пробиви са поддържали растящия брой хора.

Безкрайният град: Най-големият мегаполис на планетата

Безкрайният град: Най-големият мегаполис на планетата

Жителите на Голямо Токио надхвърлят 38 милиона души - как живеят хората там?

След 60-те обаче се наблюдава "негативна демографска фаза" - темпът на растеж започва да намалява, въпреки че броят на хората продължава да се увеличава. В същото време растящото население може да се запази само ако консумира природни ресурси по-бързо, отколкото те могат да бъдат възстановени и ако използва все повече изкопаеми горива, които ускоряват климатичните промени и замърсяването.

При положение, че тенденциите се запазят, глобалното население вероятно ще достигне своя връх между 11,7 и 12,4 милиарда души към края на 60-те или 70-те години на този век.

Това е многократно над устойчивото ниво, което според изчисленията на проф. Брадшоу се намира около 2,5 милиарда души, при условие че всеки живее в рамките на екологичните лимити и при комфортен икономически стандарт.

Това е поредно изследване, което бие тревога за опасностите от една пренаселена Земя. Още от 70-те години експерти от куп организации като Римския клуб, Световния фонд за дивата природа, ООН и други предупреждават, че потреблението не може да расте безкрайно и в един момент може тежестта му да срине както екологични, така и икономическите системи, на които се крепи цивилизацията.

Какво ни очаква, ако не променим курса?

Професорът е категоричен - няма да видим внезапен край на човешката цивилизация, но определено живот на нашата планета ще става все по-тежък.

От една страна - температурите ще растат, климатът ще се променя и ще зачестяват както сушите, така и катастрофалните наводнения. От друга - изтощаването на природните ресурси и прекомерната експлоатация на земи и водни басейни ще започне да се отразява върху продоволствената сигурност.

Всичко това ще се превърне в социална нестабилност заради конкуренцията за храна и вода. Това ще разпалва войни и ще предизвиква миграционни вълни.

Най-големият град на планетата с население, по-голямо от Лондон и Ню Йорк взети заедно

Най-големият град на планетата с население, по-голямо от Лондон и Ню Йорк взети заедно

Този град е огромен не само по отношение на населението, а и по размери

"Ясно е, че Земята не може да поддържа бъдещото човешко население или даже днешното без сериозно преосмисляне на социокултурните практики за използването на земя, вода, енергия, биоразнообразие и други ресурси. (...) Днешните икономики, основани на непрекъснат растеж, очевидно не признават регенеративните ограничения на устойчивата експанзия на населението, тъй като изкопаемите горива изкуствено компенсират разликата. Нито пък икономиките предвиждат предстоящото намаляване на регенеративния капацитет с интензифицирането на климатичните смущения", се посочва в изследването.

Подобни изводи имат и много други проучвания през последните десетилетия.

Призивите им винаги са в една посока: нужна е глобална оптимизация на потреблението с рециклиране и споделяне на ресурси, устойчиви хранителни вериги, модернизация на енергетиката, по-справедливо разпределение на благата и достъп до образование.

Противно на всички теории на конспирацията, подобни позитивни мерки постигат повече за контрола на населението, отколкото рестрикции, войни, предизвикани бедствия и всякакви други творения на Световното правителство и Бил Гейтс. Защото не е важно само колко хора има, а как живеят.

Проф. Брадшоу подчертава: "Трябва да преосмислим начина, по който използваме земята, водата, енергията и суровините, ако искаме бъдещите поколения да живеят в безопасност и стабилност. По-малките популации с по-ниско потребление създават по-добри условия както за хората, така и за планетата. Прозорецът за действие се стеснява, но смислени промени все още са възможни, ако държавите работят заедно".