„Студент дари $1 000 000", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Бивш студент дари 1 милион долара на Американския университет в Благоевград. Елвин Гури превел колосалната сума в края на октомври. Това разкри пред "Стандарт" ректорът на висшето училище д-р Дейвид Хюуайлър. Албанецът, който се дипломирал с история и икономика през 1996 г., отвързал кесията, щом станал милионер. Гури е основател на компанията "Джет Файнанс" у нас. Когато пристигнал от Тирана в Благоевград преди години, му дали пълна стипендия, защото бил от много бедно семейство. Днес Гури е член на настоятелството на университета. "Това е неговият жест за благодарност към нас. Така той иска да даде шанс и на други талантливи младежи", посочи д-р Хюуайлър. Ректорът разкри, че бивши студенти редовно дават дарения на вуза, но това е най-голямата сума до момента.
Интервю с ректора на АУБ

„Новата конфискация може да удари до 400 000 семейства", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Между 100 хил. и 400 хил. български домакинства могат да попаднат под ударите на новия проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Това показват изчисленията на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в първото изследване какъв може да е обхватът на предлаганата от Министерството на правосъдието нов вид гражданска конфискация.

Проектът, който беше публикуван миналата седмица, предвижда, че няма да е необходима присъда за престъпление, за да започне проверка на имуществото, придобито през последните 20 години, която да бъде последвана от конфискация. Достатъчно ще е извършването на някакво нарушение, което да предизвика ревизия от комисията за отнемане назаконното имущество, известна като "Кушлев", и тя да установи, че доходите на проверявания и имотите му се разминават с 60 хил. лв.

Георги Ганев базира изследването си на два типа доходи на гражданите, които са на практика недоказуеми - едните са от законна дейност, които не са декларирани пред държавата (възнаграждения, получени "под масата", и необявени приходи на самонаетите). Другите са емигрантските пари.

Според анализа му потенциално засегнати от конфискацията са от 280 000 до 1 120 000 души, при които може да се получи разминаване от 60 хил. лв. между имуществото и доходите. Според различни източници през последните 15 години нерегистрираните доходи са между 50 и 200 млрд. лв.
Още от статията на „Дневник"

„Властта назначава нова армия от чиновници за борба с корупцията", информира от първата си страница „Сега"
Нова армия от чиновници-анализатори ще укрепва капацитета на държавата в борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпреки изобилието от комисии, специализирани органи и съвети, посветили се на тази дейност, правителството реши да даде милиони за създаването на нова административна структура - центъра БОРКОР. В него ще работят 155 души от различни ведомства, като само за първата година издръжката му ще е 8 млн. лв.

Това става ясно от одобрения вчера от кабинета устройствен правилник на БОРКОР. Решението за създаване на БОРКОР бе взето през юли. Тогава структурата, числеността и разходите по функционирането на новата администрация не станаха ясни, но пък с решението кабинетът изпълни точка 1 от списъка с неотложни мерки в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, които се наблюдават от Брюксел. От ЕК очакват ефективно противодействие на корупцията, което означава разкриване, събиране на доказателства и осъдителни присъди за подкупни чиновници. Не е известно Брюксел да е настоявал за нова структура, особено пък за анализи, каквито и без друго правят неправителствените организации. Кабинетът обаче оправдава създаването на центъра с нуждата от "комплексен подход" в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Не е ясно как новата структура ще подобри взаимодействието между купищата ведомствени и надведомствени органи, посветени на борбата с корупцията. В самия Министерски съвет досега съществуваше Комисия за превенция и противодействие на корупцията, в която влизаха представители на министерства, законодателна и съдебна власт. Към МС действа и главен инспекторат, който следи корупцията и конфликтите на интереси в администрацията и координира създадените във всички министерства със същата цел инспекторати.
Още от статията на „Сега"

„Четвърти сме в Европа по ниски данъци, последни - по време за плащане", съобщава от първата си страница „Класа"
България е на 4-то място по ниско данъчно ниво (като дял от приходите на бизнеса) в ЕС с 29% и на 35-о в света. Това показва проучване на PricewaterhouseCooper's сред 183 икономики. Преди нас в Европа са Люксембург - 21,1%, Кипър - 23,2%, и Ирландия - 26,5%. Средното за ЕС ниво е 44,2, а за света дори е по-високо - 47,8 на сто. Северната ни съседка Румъния е с ниво над средното за Европа - 44,9%, или на 14-о място, следвана от южната ни съседка Гърция - на 15-а позиция с 47,2%. Най-ниско е данъчното бреме в Източен Тимор с 0,2%, следвана от Вануату - с 8,4%, и Малдивите - с 9,3%.

Въпреки ниското данъчно бреме обаче България е на едно от последните места в световен мащаб по време, за което могат да се спазят съответните данъчни изисквания - общо 616 часа. От тях 288 часа отиват само за плащането на осигуровки, сочи още изследването. В Люксембург бизнесът отделя за издължаването към хазната едва 59 часа, в Швейцария - 63, а в Ирландия - 76 часа. С този резултат се нареждаме на последната позиция сред страните в ЕС и на 171-во място от 183 икономики.

Европейските фирми средно отделят по 222 часа, за да спазят данъчното законодателство, в световен мащаб този показател е 282 часа. В Гърция за покриване на данъчните задължения на бизнеса му трябват 224 часа, което й отрежда 90-а позиция, в Румъния - 222 часа, или 87-о място. Общо с 34 плащания на данъци се нареждаме на 56-о място в класирането. Гърция е на 33-та позиция с 20 плащания, докато Румъния е чак на незавидната 182-ра позиция.

България е сред 10-те държави, които най-много са улеснили плащането на данъци в света за последната година. Страната ни заема 6-а позиция. На първо място е Тунис, следвана от Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Канада и Македония. В световен мащаб най-лесно се плащат задълженията към хазната на Малдивите, в Катар и в Хонконг, а най-трудно в Украйна, Централноафриканска република и Беларус. Общо 11 икономики в Източна Европа и Централна Азия са улеснили издължаването към хазната от 2004 година насам.
Още от статията на „Класа"

„Депутат от РЗС разработвал немски фондации", разкрива от първата си страница „Монитор"
Депутатът от РЗС Емил Василев е бил агент на контраразузнаването и е разработвал немски фондации, както и политически фигури, съобщиха източници от службите.

Скандалният парламентарист, който стана известен с уклона си към раздаването на шамари и вадене на компромати, е бил назначен в Националната служба за сигурност (НСС) през 1996 г. Влял се в редиците на контраразузнаването с протекциите на покойния вече Николай Добрев, който по това време беше вътрешен министър. Добрев дал старт на кариерата му в службите заради бащата на  Василев - бивш полковник от службите по времето на Тато.

Според източниците на вестника Василев решил да блесне пред шефовете си в НСС, като започнал да разработва трите немски фондации „Фридрих Еберт", „Конрад Аденауер" и „Ханс Зайдел". Първата по традиция работи със социалдемократическите партии в Европа.

„Конрад Аденауер" подпомага десните формации, а баварската „Ханс Зайдел" се е специализирала в обучението и развитието на проекти в сферата на сигурността. Писането на отчети и доноси за работата на трите фондации у нас обаче не задоволила новоизпечения агент на НСС и той предложил да „вземе на отчет" и политически фигури. Василев настоял да му позволят да следи тогавашния президент Желю Желев, лидерът на земеделците Анастасия Мозер и други опоненти на БСП. Като мотив за предложението си, той отбелязал, че въпросните лица контактуват с трите фондации.

„С това преля чашата. Идеята му удари на камък, а шефовете му не само отказаха да й дадат зелена светлина, а започнаха и процедура по отстраняването на Василев", разказаха източниците на вестника. Процедурата обаче се проточила, защото агентът започнал да пуска доноси срещу колегите и преките си началници. Желю Желев и Анастасия Мозер - хората, попаднали на мушката на настоящия депутат от РЗС, вчера не бяха открити за коментар.
Още от статията на „Монитор"

„Комуналните компании може пак да плащат такса прокопаване на общините", предупреждава „Дневник"
Енергийните, газовите, топлофикационните и телекомуникационните компании може отново да започнат да плащат такси на общините за преминаване на инфраструктурата им през общинска собственост. Това вероятно ще повиши и цените на услугите.

Таксите за прекопаване ще се върнат, ако парламентът приеме промени в Закона за общинската собственост, предложени от депутата от ГЕРБ Любен Татарски. Те минаха на първо четене в икономическата комисия въпреки резервите на част от депутатите.

Татарски предлага общинските съвети да решат какъв да е размерът на таксите, които ще важат за нова инфраструктура.

До средата на миналата година общините имаха право да събират такси за преминаване, но то беше отменено с аргумента, че някои местни власти постават много високи цени. Мотивът на Татарски за връщането на текста е, че общините не ползват безплатно ток, вода, парно или газ, а са задължени да предоставят на доставчиците безвъзмездни права. Той обясни, че предложението му отразява настроенията на кметовете.

През миналата година подобно желание имаше Столичната община, но тогава това беше разрешено по закон. Но докато промяната бъде гласувана в общинските наредби, този текст отпадна от закона. Въпреки това от "София газ" и ЧЕЗ предупредиха, че въвеждането на таксата ще оскъпи услугите им.

Срещу промените се изказаха депутати от БСП, ДПС и "Синята коалиция". Резерви имаха и народни представители от ГЕРБ. Основното им притеснение е, че не е ясно как ще се изчисляват таксите и няма таван за размера им.
Още от статията на „Дневник"

"Петрол" осъмна с блокирани сметки", разкрива „Стандарт"
"Петрол холдинг" е с блокирани сметки. Това обяви един от акционерите - Митко Събев. Той поиска и оставката на шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова. Причината е, че тя е издала удостоверение, с което бордът на компанията е сменен. На мястото на Събев, Орлин Тодоров и Стоян Кръстев са избрани Иван Шестак, Йосиф Арутюнян и Иван Кутевски. Последният като изпълнителен директор е изпратил писмо до банките, в които "Петрол холдинг" има сметки, с нареждане да не се извършват действия, разпоредени от Орлин Тодоров. Според Събев обаче Тодоров е легитимният изпълнителен директор. А Виолета Николова е надвишила правомощията си, като е издала удостоверение на Кутевски. Защото съдебното решение, с което е постановена промяната, не е влязло в сила и още се обжалва. Спорът ни от вътрешнофирмен стана такъв между компанията и държавата след намесата на Николова, заяви Събев. Той добави, че ще даде на прокуратурата шефката на Агенцията по вписванията. Ще съобщя на западните медии как се действа у нас и че собствеността не е защитена. Нека инвеститорите разберат, че не трябва да идват в България, закани се Събев. Спорът между него и останалите двама акционери - Денис Ершов и Александър Мелник, датира от лятото, когато те се опитаха да сменят борда на "Петрол холдинг". Събев твърди, че тогава не е провеждано общо събрание и обжалва актовете в съда. Иван Кутевски вчера не отговаряше на телефоните си. От Агенцията по вписванията препратиха въпросите по случая към правосъдното министерство.
Още от статията на „Стандарт"

„Никой не знае какъв ще е истинският бюджет за 2011 г.", е заглавието в „Сега" на анализа на Калоян Стайков от Център за икономическо развитие
Проектобюджетът за 2011 г. бе внесен рекордно рано в парламента, но това вместо плюс се оказа минус. След много приказки и данъчни обрати към момента едва ли е останал експерт, който да е напълно наясно какво включва проектът за догодина. Да, проектобюджетът беше внесен по-рано и беше достъпен на интернет страницата на Министерството на финансите (МФ) още същия ден. Но неяснотите в него са далеч повече от предходни години, което само по себе си изглежда парадоксално предвид всички критики към бюджетните процедури досега.

Тази година бюджетната сага започна седмица след като проектобюджетът бе внесен в парламента. Първоначалният вариант от страницата на МФ беше сменен от друг, сканиран от хартиен носител, в който имаше увеличение на здравноосигурителните плащания и разходите за пенсии, социални помощи и обезщетения. А очакваните приходи от ДДС бяха намалени. В последвалите 6 седмици бяха правени обещания, уговорки, сделки от страна на правителството - основно в посока на повече разходи.

За разлика от други години сега до последно няма да е ясно какво точно включва проектобюджетът. Дори някой да е следил отблизо правителствените предложения от последния месец и половина, това по никакъв начин не означава, че е наясно със състоянието на проектобюджета към момента. Два примера за това са обявените допълнителни 40 млн. лв. за образование и отпадането на т.нар. "данък лукс". Като се има предвид, че рамката на бюджета бе изменяна още преди първото разглеждане на бюджета в парламента, човек може да се запита защо тези средства не бяха вече включени в разходната му част. "Данък лукс" щеше да се въвежда още през 2010 г., после се отложи за 2011 г., а накрая правителството го заряза. Дотук добре, но този данък е част от консолидираните приходи в бюджета. Като ги няма, не трябва ли и те да се коригират?
Още от статията на „Сега"

„Оборотът на инвестиционните посредници падна 9 пъти", съобщава „Класа"
Оборотът на инвестиционните посредници през първото тримесечие на годината се е свил с близо 9 пъти спрямо същия период на 2008 г., сочи анализ на Комисията за финансов надзор (КФН). Статистиката на надзора отчита, че от началото на януари до края на март инвестиционните посредници (ИП) са сключили 39 хил. сделки за общо 222 млн. лв. За сравнение две години по-рано оборотът е доближавал 2 млрд. лева, а сделките са надхвърляли 276 хиляди. Спрямо първите три месеца на 2009 г. сделките намаляват с 50 хил., а оборотът е по-нисък с 359 мл. лв., или с 62%. Експертите от КФН отчитат, че намалялата активност на инвестиционните посредници е свидетелство за слабия интерес на инвеститорите, продиктувана вероятно от липсата на ликвидност на капиталовия ни пазар и на "привлекателни" финансови инструменти.

Според анализа до края на март броят на посредниците е общо 85, от тях 60 небанкови и 25 банкови. От небанковите инвестиционни посредници само 22 имат пълен лиценз. Спрямо края на март 2009 г. инвестиционните посредници на финансовите институции са се увеличили с 3, а небанковите са намалели с 4. Данните отчитат, че притежаваните от ИП активи в края на първото тримесечие нарастват до 7,58 млрд. лв., което е и близо 50% ръст спрямо година по-рано, когато обемът им е бил 3,742 млрд. лв. През 2008 г. управляваните средства на посредниците са били 6,168 млрд. лв.
Още от статията на „Класа"

„Намалили сме външния дълг с €81 млн. през септември", съобщава „Монитор", като се позовава на данни на БНБ
Правителството на България не задлъжнява към чуждестранни кредитори, а напротив, през септември държавният ни външен дълг намалява с 81 млн. евро до 2,74 млрд. евро, показват данни на БНБ.

От началото на 2010 г. намалението е с 64,7 млн. евро, а за последните 12 месеца има ръст с 18 млн. евро. Дългът ни за последните 12 месеца намалява с 339,3 млн. евро.

Брутният външен дълг (с дълга на банките и фирмите) се увеличава със 150,8 млн. евро през септември и достига 36,66 млрд. евро. Основна причина за повишението му през септември е увеличението на външния дълг на банките с 435 млн. евро за месец до 7,1 млрд. евро към 30 септември 2010 г. Все пак на годишна база задълженията на банките падат с 1,03 млрд. евро, а задлъжняването през септември е с цел финансиране на обратно изкупените кредити за 574 млн. лв. в рамките на месеца.

Преките инвестиции под формата на вътрешнофирмени кредити между чуждестранни компании майки и българските поделения намаляват със 181,6 млн. евро през септември, но се увеличават с 533 млн. евро за последните 12 месеца до 14,65 млрд. евро към 30 септември 2010 г. Тази компонента на брутния външен дълг е и най-голямата от всички. Другите сектори (извън правителството, банките и вътрешнофирмените кредити) дължат на чуждестранни лица 12,17 млрд. евро към 30 септември 2010 г., което е намаление с 21,6 млн. евро през септември 2010 г., но ръст със 142,2 млрд. евро за последните 12 месеца.
Още от статията на „Монитор"