Светът изяжда повече, отколкото произвежда и в следствие на това през следващите години можем да очакваме цените на хранителната продукция да се покачват, пише Ройтерс. Причините - преминаване към производство на селскостопанска продукция за горива и изменения в климата. Последствията - социално недоволство.

Само засиленото производство на биогорива може да доведе до увеличение цената на царевицата с две трети до 2020 година. Маслодайните култури може би ще поскъпнат с 50%.

Това са естествени пазарни процеси на търсене и предлагане, но съществува и факторът субсидии за селското стопанство, които действат като данък, налаган върху бедните страни, гласи заключението на Института за изследване политиките по изхранването.

Ключът за борба със световния глад са запасите от зърнени храни - обаче тези запаси са паднали до най-ниското си ниво от 1980те, това се дължи на по-малко засети площи и лоши климатични условия.

Директорът на института обяснява: „Светът в момента изяжда повече, отколкото произвежда. През последните пет до шест години това се отрази на спадане нивата на запасите. Така не може да се продължава и скоро запасите ще бъдат изчерпани".

Страни като Мексико вече са видели „гладни бунтове". Вече е отминала епохата на падащите цени на храните. „Покачващото се търсене на храни, фуражи и горива наскоро доведе до драстични повишения на цените ... промяната в климата ще има негативен ефект върху производството на храни".

Има тясна връзка между непостоянството в цените на хранителните продукти в света, покачването на тези цени и на цените на енергоносителите, и засиления интерес на финансовите инвеститори към инвестиции в тези търговски стоки.

Петрол на цена около $90 за барел е лоша новина за бедните хора, които вече трябваше да преглътнат утрояване цените на пшеницата и удвояване цените на ориза от 2000 г. досега.

Трябва да се борим за: повече инвестиции в селскостопански технологии, по-здрава мрежа грижеща се за социалното благополучие, специални грижи за децата, край на търговските бариери, подобрена инфраструктура и възможности за финансиране в по-слабо развитите страни.

Докладът напомня, че увеличаването на търгуваните обеми с хранителни стоки в глобалните преговори за търговско съглашение може да донесе икономически печалби на страните, но да не намали бедността.

Очаква се глобалното затопляне да намали дохода от селско стопанство с 16% до 2020 година - въпреки потенциалната изгода на някои северни държави от по-високите температури. Обаче повишеният риск от суша и наводнения несъмнено е свързан и със спад на реколтите.

Най-засегната от климатичните промени ще бъде бедната Африка. Отчитайки всички фактори, броят на домакинствата на юг от Сахара, които страдат от недостатък на храна, до 2080 година може да се утрои.

Най-драматичните прогнози сочат, че биогоривата могат да доведат до увеличение цените на царевицата с 72% и на ориза с 44% до края на следващото десетилетие.

Дори и технологиите в скоро бъдеще да могат ефективно да произвеждат биогорива от трева и ненужна дървесина, конкуренцията за ресурси като вода и земя ще продължи.

Бързият икономически ръст променя търсенето на хранителни продукти от зърнените храни към зеленчуци, плодове и месо. Но малките фермери може би няма да се възползват от тази промяна, тъй като големите търговци са завладели пазара и са поставили непостижими бариери за безопасност и качество.