Светът в борба за злато

В онези години, когато спекулациите със сребро на братя Хънт достигнаха апогея си, златото също бе повлияно и докосна рекорден връх. Намесата на ФЕД и новите правила за търговия от COMEX през 1980 г., доведоха до рязък спад в цената и на двата ценни метала. Във върховата си точка през онази година, златото беше достигнало ниво от $2150 в днешни пари за трой-унция.

Ако направим съпоставка между тогава и днес, достигнатото ниво от $869 миналата седмица, по някакъв начин силно напомня на годината 1980. Силният ръст на „жълтия метал", започва истински да притеснява анализаторите, след като само от август насам, цената му скочи с 42%. Стойността на една трой-унция от метала се е утроила, след като Гордън Браун (днес премиер на Великобритания) продаде 395 тона (половината от британския златен резерв) при цена $265 за трой-унция (в периода 1999-2002 г.). Според някои изчисления, това е коствало на британския данъкоплатец, чиста загуба от близо 3.4 млрд. паунда.

Все по-големите проблеми с управление на Пакистан и възможността за присвояване на ядрено оръжие от Ал-Кайда, допълнително изигра стимулираща роля за цената на златото. Продължаващата криза на кредитния пазар в Европа и САЩ, също е мотив много инвеститори да изберат златото, като „актив-убежище" в условията на световна финансова нестабилност.

В същото време шефът на Федералния резерв Бен Бернанке е разглеждан като банкер, който предпочита високото инфлационно ниво, пред това да изпусне икономическия растеж. В едно от своите интервюта, той дори си позволи да каже, че ако зависело от него, щял да хвърля $100-ви банкноти от хеликоптер, за да подпомогне ликвидността в банковия сектор. Доста фриволно поведение за шеф на централна банка.

„Централните банки в момента наводняват пазара с хартийки", коментира европейски анализатор. „Има ли все още икономисти, които приемат долара, еврото и паунда на сериозно? Който е по-предпазлив и вижда огромната опасност, хеджира риска със злато", продължава той.  

Ще се завърне ли стагфлацията от 1970 г. Днес Китай има доста по-голямо значение в глобалната икономика, като постепенно вдига световните цени. Лесният баланс между икономически растеж и инфлация вече е илюзия. Като че ли всеки ход на централните банки е губещ. Чрез евтиният долар пък, много страни внасят инфлация в икономиките си. Това е случая с Катар (14%), ОАЕ (10%), Виетнам (13%) и Китай със 7% инфлация. Все повече национални правителства се бунтуват срещу прикачените си към долара валути и като че ли Бретън Уудс 2 е на път да приключи.

За известно време, Азия, Русия и петролните държави от Близкия Изток, приемаха идеята да продават суровините си в евро, като форма на протест срещу долара. През първите седем месеца на 2007 г., Еврозоната усети огромен наплив от капитали, които се изнасяха от доларови активи, но към края на годината тези потоци като че ли пресъхнаха.

Причините са различни. Една от тях е, че може би азиатските търговци са се уплашили от прекалено големите загуби на европейските банки, в следствие на кризата в ипотечния пазар и са изтеглили капиталите си. Може пък и да не са харесали слабото икономическо развитие на европейските страни, или са се притеснили от очакваното спукване на имотния балон в Испания. Да, еврото достигна невиждани върхове през есента, но това беше следствие от изсипването на огромни обеми свежа валута. Това предимство за еврото ще изчезне, когато ЕЦБ предприеме първа стъпка за понижаване на лихвеното ниво.

След като еврото също разочарова много правителства от развиващите се пазари, дали сега те не се обръщат към най-сигурния актив за всички времена - златото? Все още, МВФ не отчита завишена активност на пазара от „източни" играчи, но както се знае данните на тази институция изостават от реално случващите се събития. Преди няколко месеца, руският президент Путин наложи увеличаване на златните активив националния резерв до 10% (резервът е в размер на $469 млрд.). В същото време ни е известно, че всички големи петролни държави, които сега имат общи валутни резерви в размер на $6.6 трлн, нямат почти никакво злато, въпреки историческият им афинитет към жълтия метал. Сами си направете изводите, какво може да се случи.

Все пак, в краткосрочен период, мечките на пазара на злато, може и да възтържествуват. Петролът и златото имат доста голяма корелация от 0.9 в момента, което означава, че цената се движи почти паралелно. Ако котировките на петрола направят по-сериозна корекция, чак тогава ще знаем със сигурност, дали златото все още е стока или вече е приел статута на световна валута.

„В момента смятаме, че златото е надценено с около $150, но не се знае кога пазарът ще разбере това", коментира анализатор от UBS. „Много наши клиенти изкупуват златни фючърси от момента, когато разбраха, че положението с вторичния ипотечен пазар в САЩ не е добро. Ако тази тенденция се запази и разшири, скоро ще видим четирицифрени котировки на златото", продължава той.

В същото време обаче, златодобивните компании се оплакват, че залежите на ценния метал стават все по-малко и годишният добив се забавя. Южна Африка завърши 2007 г., с най-ниските си добивни нива от 1932 г. насам. От Канада заявяват, че вече са преминали връхната точка на производство. „Световният добив намалява много по-бързо отколкото хората очакваха", споделя коментатор на пазара.

В Средновековието, цената е достигала до $3 000 за трой-унция (в реално изражение днес). Стойността на метала пада рязко до $550, когато испанските мореплаватели наводняват европейския пазарсъс ограбеното от Ацтеките и Инките златни съкровища, като запазва тази цена в продължение на три столетия.

Днес нещата са малко по-различни. Доставките вече достигнаха своя предел и от тук нататък можем да очакваме единствено тяхно понижение. Може би сега е най-добре като коректив да следим цената на златото от нивата му достигани през Средновековието. Едно обаче е сигурно: стойността на „жълтия метал" ще расте по-бързо от тази на хартиените валути, поне докато правителствата по света продължават да увеличават паричното предлагане с 15% на годишна база.

Статията е заимствана от материал на в. Telegraph