Централните банки на Русия, Швейцария и Нова Зеландия увеличават запасите си от йени, очаквайки източната валута да тръгне нагоре след 20 -годишен минимум. Това ще стане в следствие на увеличението на централния лихвен процент и най-продължителната икономическа експанзия след Втората световна война - съобщава агенция Bloomberg.

Ръководителят на Народната банка на Китай Джоу Сяочуан вече каза, че резервите на икономическата машина Китай ще се трансформират. Две трети от онзи един трилион, който бе гордо заявен през миналата седмица, са в долари. От два дена се наблюдава „гонитба за йени". Официални лица от Тайланд също казват, че искат да намалят количеството на доларите, които държат.

„Виждаме начало на тенденция от страна на централните банки, ориентирана към йената. Умният инвеститор обръща внимание на такива неща" - казва валутен стратег на сингапурска банка.

Икономиката на Япония, която е втора по сила след САЩ, постепенно се възстановява след продължила повече от седем години дефлация. Това кара ръководствата на централните банки да купуват все повече йени. Моментът е подходящ, защото японската валута за последните 6 месеца падна с 6% спрямо долара и еврото и това е най-ниското й ниво от 1985, според индекс на Японската банка.

През миналата седмица йената се повиши с 0.3% спрямо долара, след изявленията на Китай и думите на ръководителя на Bank of Japan, че се подготвя повишение на лихвените равнища. Днес йената се търгува в Ню Йорк при ниво 117.90 за долар, или понижение с 0.2%.

Говорител на Резервната банка на Нова Зеландия казва, че институцията купува йени, защото икономическото положение на Япония се е подобрило. Резервите на банката в йени имат еквивалент от $336 милиона. Общата сума на активите в чуждестранна валута на банката е 11.7 милиарда щатски долара.

Първият заместник на Централната банка на Русия по-рано през октомври каза, че може да повиши резервите в йени с „няколко процента". При равнище на руските резерви $273 милиарда и практически 0% от тях в йени, това изказване означава раздвижване на пазара.

11 дена по-късно, швейцарската Национална банка обяви намерението си за увеличаване на резервите от йени от 3% до 4.9%.

Знак, че централните банки продават долари, е твърдата позиция на йената спрямо долара през последния месец. Когато доларът започне да се засилва, банките започват да продават и така ограничават флуктоациите. Несигурността на йената спрямо долара е спаднала от 8.48% в началото на годината до 7% според данните на Bloomberg.

Йената бе отпаднала от играта на валутните резерви през 2001 г., когато Bank of Japan постанови лихвен процент, близък до нулата. В резултат на този ход валутните резерви на централните банки в йени намаляха от 6% в края на 1999 до 3.6% в края на 2005 г. През юли 2006 г. лихвата се промени на 0.25%.

По данни на МВФ, централните банки по света държат 65% от резервите си в долари, 25% в евро и 4.2% в лири стерлинги. Японската валута се смъкна на четвърто място през декември. Сега ситуацията бързо се променя. Японското правителство желае силна йена, защото на практика внася всичките си течни горива от чужбина и засилването на националната валута ще намали разходите по импорта. Освен това лихвите по ценни книжа са ниски, а това задържа инфлацията.

Моделът на повишаване стойността на йената може да следва този на британския паунд: по-високи лихвени равнища и търсене от централните банки. Стерлингата от началото на годината спечели спрямо долара 11%.

Мотивът на централните банки на Южна Корея, Тайланд и Тайван може да бъде и по-различен: те ще са склонни да купуват йени, защото йената става евтина в сравнение с техните национални валути.