„Трупаш глоби, гориш с колата”, „Вземат колата за 1000 лв. глоби към КАТ”, „Втора година бизнесът замразява дивидентите”, „Фирмите все по-често забавят заплатите”

„Трупаш глоби, гориш с колата", съобщава от първата си страница „Стандарт" как
КАТ и данъчните намериха цаката на хулиганите зад волана
Който не си плати глобата за нарушение на пътя, остава без кола, съобщиха от Националната агенция за приходи. Опасен шофьор например дължи над 3000 лв. от глоби, наложени му за 79 прегрешения. Книжката му е отнета, но той не е внесъл нито лев в хазната. Данъчните ще му дадат срок от един месец да плати или да даде обезпечение. Ако не го направи, автомобилът му ще бъде продаден на търг. Същата заплаха важи и за още четирима джигити, които имат над 1000 лева неплатени актове към КАТ.

За неиздължени данъци и шофьорски глоби без сребристото си "Ауди" ТТ кабриолет ще остане пловдивчанин. До две седмици неговото возило със 180 конски сили, кожен салон и климатроник ще бъде изложено на търг. Столичните данъчни пък в момента продават катафалка волво.
Още по темата от „Стандарт"

„Вземат колата за 1000 лв. глоби към КАТ", информира от първата си страница „Монитор" последното решение на НАП
Шофьори, които дължат над 1000 лева към КАТ за глоби, ще се сбогуват с возилата си. От Националната агенция за приходи са решили да продават автомобилите на длъжниците на търг, ако не си платят дълговете към държавата.

Петима българи имат неплатени глоби към КАТ на стойност над 1000 лв. За всички тях съществува риск от запор и продажба на колите им, ако не се издължат на хазната до седмица. „Време е да изградим у хората данъчна дисциплина. Ще бъдат конфискувани само автомобили на шофьори, които дължат значителни суми към КАТ, но в продължение на години не са се издължавали на държавата", обясни за „Монитор" шефът на НАП Красимир Стефанов. Той допълни, че с оглед на финансовата криза у нас подобни мерки са част от кампанията на правителството за попълване на държавния бюджет.

Стефанов даде пример с шофьор, който дължи над 3000 лв. от фишове към КАТ, натрупал е 79 неплатени наказателни постановления, шофьорската му книжка е отнета, но глобите са останали неплатени. НАП ще му даде едноседмичен срок да плати или да представи обезпечение. Ако не стори това, инспекторите ще запорират колата му и ще я продадат на търг.
Още от статията на „Монитор"

„Втора година бизнесът замразява дивидентите", съобщава от първата си страница „Дневник"
За втора поредна година корпоративният сектор в България ще се въздържи като цяло от разпределянето на дивиденти заради икономическата несигурност и повишените рискове в условията на криза. Това показва проучване на "Дневник" в банковия сектор и сред най-активно търгуваните компании на Българската фондова борса.

Само три от банките - Корпоративна търговска банка, Уникредит Булбанк и Рафайзенбанк, и само 8 от общо 40-те най-търгуван дружества ще разпределят миналогодишните си печалби сред акционерите. Това става ясно от предложенията на ръководствата им за предстоящите общи събрания.

Както и през 2009 г., почти всички банки капитализират печалбите си, за да натрупат парични буфери, които да служат за т.нар. кризисен резерв, каквато беше препоръката и на БНБ. Дори в две от трите обявили разпределение на печалбите банки - Уникредит Булбанк и Рафайзенбанк, инвеститорите ще върнат обратно парите под формата на увеличение на капитала.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Фирмите все по-често забавят заплатите", разкрива от първата си страница „Сега"
Тенденцията работодателите да бавят заплати в кризата продължава въпреки твърденията на управляващите, че икономиката постепенно се измъква от дъното. С 50% са скочили установените нарушения за забавени или неизплатени заплати през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., показва справка на Главна инспекция по труда. От началото на тази година те са 6287, а година по-рано са били 4024.

Бавенето на заплати беше една от новите тенденции на нарушенията на трудовото законодателство, която се появи в кризата. Година по-късно проблемът продължава да се задълбочава. За сравнение през 2008 г. за двойно по-дълъг период - първото полугодие, засечените случаи са били 5745.

Най-тежко засегнатите от рецесията сектори са и с най-много нарушения - транспорт, строителство, търговия, ресторантьорство и хотелиерство. Хроничният недостиг на средства в здравеопазването обаче предизвика вълна на недоволство и сред лекари и медицински персонал. Наскоро имаше протести в най-голямата болница в България - университетската "Св. Георги" в Пловдив, където 200 души се разбунтуваха заради забавени възнаграждения. Преди това протести имаше и в общинската болница в Дупница. От края на миналата година НЗОК превежда със закъснение средствата на болниците. Това води до липса на заплати и трупане на дългове. Очаква се донякъде ситуацията в здравеопазването да се нормализира след приемането на актуализацията на бюджета.
Още от статията на „Сега"

„Европляс" е озаглавил седмичния си коментар в „Сега" д-р по икономика Емил Хърсев
Не съм от хората, които биха надценили ума на еврокомисар Оли Рен, но признавам, че с последния си набег с насочен пръст срещу България господинът надмина най-песимистичните ми очаквания. На пресконференция по повод среща на министрите на финансите комисарят с ресор икономика заяви - неясно от чие име: "Ние имахме някои опасения по отношение на статистическите резултати на България и обмисляме да изпратим наскоро мисия ... която има всички тези права да проверява". Така България бе поставена във фокуса на министерската среща, която обсъждаше пакета финансови реформи и която прие, че правомощията на Евростат трябва да бъдат разширени, за да има право не само да получава данни, но и да одитира националните статистически служби. Изводът, който веднага публикуваха всички медии, беше: "Еврокомисията пипна и България в лъжа", подобно на Гърция, чието ново правителство призна, че с години не само са фалшифицирани статистически данни, но и съзнателно са манипулирани финансовите потоци, за да се скрие бюджетният дефицит. Гърците даже наели водеща инвестиционна банка - "Голдман-Закс", да им дава акъл и да структурира сложни финансови продукти, с които падежът на текущи държавни задължения се прехвърля в бъдещето (т.е. дълг се замита временно под чергата).

Брокерите на изнервения финансов пазар реагираха мигновено: веднага скочиха лихвите, при които банките приемат за размяна български държавен дълг. Цената на "българския риск" се изравни с румънския и надскочи унгарския. Ние трябва да си даваме ясна сметка колко ни струват закачките на господа европейските чиновници.

За последната изява на комисар Рен имаме точни измервания на информационната агенция "Блумбърг". Лихвеният процент, по който инвеститори купуват български дълг, е нараснал с 32 базисни пункта (0.32%) до 2.16 процентни пункта над дохода по безрискови (американски, германски) ценни книжа. В момента за 100 евро дълг германците плащат около 33 цента годишна лихва. За същата сума ние трябва да платим 2.48 евро. Смятайте колко пъти по-скъпо е това. Раздумките на комисаря са оскъпили цената на дълга с толкова, колкото германците плащат за цяла година. Брутният дълг на България е 37 млрд. евро. Подмятанията на финландския мислител качват потенциалната издръжка на този дълг със 118.4 млн. годишно. Разбира се, ние няма да платим реално тази цена, защото поскъпването се отнася до новите заеми, които евентуално бихме взели в бъдеще при влошените условия. Но стресът няма да трае вечно, надутите от страх рискови надбавки ще паднат. По-лошият ефект за нас ще е трудният приток на свежи пари.
Още от статията на „Сега"

„Рейсове до 10 г. ще возят деца", съобщава „Стандарт" за промените в Закона за автомобилните превози, които са подготвени от Министерството на транспорта
Рейсове до 10 години ще возят ученици. Това предвиждат промени в Закона за автомобилните превози, които са подготвени от Министерството на транспорта. Училищата или организаторите на екскурзии, които допуснат превозването на деца с автобуси над 10 години, ще бъдат глобявани с 10 000 лв. При повторно нарушение глобата става 20 000 лв. и отнемане на лиценза на транспортната фирма. Освен новото изискване за възраст на автобусите за деца Министерството на транспорта връща и изискването за "звезди" за рейсовете за екскурзии на ученици. Целта е да се гарантира не само техническата изправност на автобуса, но и комфортът и удобството на децата. Първият вариант на промените в Закона за автомобилните превози беше изтеглен от транспортния министър Александър Цветков именно заради отпадането на изискването за "звезди" при гласуване на текстовете на второ четене в парламентарните комисии.

Шофьорът, който ще вози деца и ученици, не може да бъде по-млад от 25 години и по-възрастен от 60, гласят още новите промени. При нарушение на изискването за възраст глобата също е 10 000 лв.
Още от статията на „Стандарт"

„Премиерът изчисли "Белене" на 26 млрд. лв. по аналогия", съобщава „Сега"
Премиерът изчисли "Белене" на 26 млрд. лв. по аналогия
Премиерът Бойко Борисов обясни през уикенда в Благоевград как точно е пресметнал, че АЕЦ "Белене" ще струва на данъкоплатците 26 млрд. лева. След петъчната си среща с посланиците на страните членки от ЕС той заяви, че един от аргументите за отказа на България от изграждане на втора атомна централа е, че тя ще струва 26 млрд. лв. Официално цената й е близо 4 млрд. евро.

"Ако се намери финансиране, ясна схема за АЕЦ "Белене", започваме я утре", заяви премиерът. "26 млрд. струват четири реактора за Турция. Подписаха го миналия месец. 26 като го разделим на четири, се получава 6.5 на един реактор за Турция. 6.5 като го умножиш по две, колко се получава? 13 млрд. евро", пресметна премиерът и веднага сравни тази сума с официалната информация: "Станишев при първа копка е казал, че нашата ще струва 4. Как ще струва 4? Затова има на местото на АЕЦ "Белене" само един гьол, който струва 2 млрд.", заяви Борисов.

Вчера Сергей Станишев попита през ефира на БНР Бойко Борисов как е стигнал до сумата от 26 млрд. лв. Експремиерът напомни, че договорът за изграждането на централата, сключен с "Атомстройекспорт" през 2004 г., е за 3.95 млрд. евро.
Още от статията на „Сега"

„Русия и България се надлъгват за "Бургас-Александруполис", обобщава „Дневник"
Противоречиви изявления на премиера Бойко Борисов за петролопровода "Бургас-Александруполис" в края на миналата седмица и реакцията от руска и гръцка страна показаха, че единствено Атина настоява за реализацията на проекта, а София и Москва по-скоро се дебнат кой пръв ще се откаже от него.

В петък, след среща с посланиците на страните - членки на ЕС, Борисов заяви, че България няма да прави петролопровода, като го обоснова с екологични аргументи и отношението на населението в Бургаския регион. Премиерът заяви още, че страната е замразила проекта за втората атомна централа, защото няма инвеститор.

Това хвана неподготвен икономическия министър Трайчо Трайков, който по това време присъстваше на парламентарния контрол. "Това сигурно сте го сънували вие, защото аз нито съм го решавал, нито съм го казвал... Не мога да повярвам, че го е казал", беше реакцията на Трайков пред журналисти. В отговор Борисов го предупреди да не коментира, преди да е чул какво е казал.

След това от пресслужбата на Министерския съвет разтълкуваха, че премиерът всъщност имал предвид, че България ще изчака първо международната екологична оценка на проекта и после ще вземе решение. Същата версия беше повторена от Борисов на следващия ден в Благоевград, където връчи дипломи на абсолвенти от колеж по туризъм.

Изявлението на Борисов дойде дни след като руският енергиен министър Сергей Шматко даде ултиматум за проекта. "Не казвам, че ще го спрем, а че ще го замразим, докато разберем каква е позицията на българската страна и ще спрем финансирането дотогава", каза в средата на миналата седмица Шматко. Самият Борисов в събота призна, че усеща натиска на Русия, и заяви, че няма да се откаже от проекта без причина, защото той "така е подписан от Първанов, Станишев и компания, че да има неустойки".
Още от статията на „Дневник"

„Цонев отива на съд за рушвет", казва в интервю за „Монитор" Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба и зам. главен прокурор
Едни от най-шумните разследвания на прокуратурата в последно време са под ваше пряко ръководство. Става въпрос за делата срещу групите на т. нар. Наглите и Октопода? Как се стигна до задържането на тези хора, които години наред са били неуловими за разследващите?
- За да могат да се предпазят бъдещите подобни групи ли? (Смее се.) Детайлите от едно разследване не би трябвало да се разказват публично. Всеки трябва да си свърши своите задължения. Както оперативният работник и дознателят, на когото е възложено самото разкриване, така и следователят и прокурорът и едновременно с това техните ръководители, които трябва да им осигурят пълна възможност за работа. За съжаление една група беше оставена поне в продължение на 2 години да върши най-тежките престъпления. По една или друга причина не се е стигало до разкриването на извършителите. С малко шанс и по-добра организация успяхме да разкрием тази група и 90% от извършените отвличания в София. Това действително е успех в борбата срещу тежката и организираната престъпност. В момента колегите изготвят обвинителния акт срещу групата на Наглите и предявяват материалите по разследването.

Преди няколко седмици беше заловен Валентин Янев-Бореца, който е сочен за т. нар. килър на бандата. Очаквате ли сега, когато той е зад решетките, някой от групата да проговори и да разкрие и други престъпления, извършени от тази група?
- Какво очакваме, е една тема, а какво ще се случи, е друго. Във всички случаи се надяваме, че ще успеем да доведем до успешен край разследванията за тези убийства и да ги докажем по категоричен начин в съда. Надяваме се да стигнем дотам в разследването си, че да разкрием кой е покровителствал през цялото време групата за отвличания. Имаше едно лице, което беше задържано и при двете акции. (Става въпрос за Антон Петров - Хамстера - бел.а.) Сега ще проверяваме дали той е свързващото звено. Надявам се да успеем да разкрием тази връзка, но всичко зависи от събраните по делото доказателства.

Преди няколко дни съдът пусна още един човек от Наглите - Цветозар Савчев-Църо. Притеснявате ли се, че неговото освобождаване може да доведе  до нови престъпления?
- Това, че ние сме поискали задържането на тези лица пред два съдебни състава, показва нашето мнение по въпроса. След като измине опреден период от време, всеки от задържаните има право да поиска изменение на мярката си за отклонение. И след като съдът е решил да го пусне, ние нищо не можем да направим. Принципно нашето мнение е, че до приключване на процеса срещу тези лица би трябвало да са задържани, тъй като има опасност да извършат нови престъпления.

Има ли други от Наглите, които са на свобода?
- Надявам се, че не. С изключение на двамата, които бяха пуснати с по-леки мерки за неотклонение от съда впоследствие, мисля, че няма други членове на групата, които да са на свобода. Мисля си обаче, че задържането не трябва да се абсолютизира. Това е много странна реакция на обществото. В момента, в който се променя мярката за неотклонение в по-лека, веднага се решава, че делото е провалено. Това не е така. Мярката за неотклонение има за цел да осигури присъствието на подсъдимия по време на съдебния процес. И второ да не му позволи да извърши ново престъпление. Освобождаването под гаранция, примерно, не означава, че лицето не е виновно.
Още от интервюто на „Монитор"

"Страхувам се, че вдигането на данъци стои на дневния ред", казва в интервю за „Дневник" бившият финансов министър Пламен Орешарски
Г-н Орешарски, можеше ли да не се стигне до тази актуализация на бюджета с такъв сериозен дефицит?
- Трудно ми е да коментирам, когато вече не отговарям за приходите и разходите на държавата, но на мен ми се струва, че бяха изпуснати много възможности още в края на миналата година. Беше затормозен допълнително стопанският и инвестиционен климат, ненужно бяха внесени сътресения в приходните администрации, и то в период, когато те трябваше да бъдат донатоварени за още по-внимателно наблюдение на данъкоплатците с оглед на кризата и по-ниската ликвидност в стопанската сфера. Това са фактори, които влияят върху спадащите приходи на фона на обективните трудности, произтичащи от външните шокове.

Какво имате предвид - реформите в НАП и Агенция "Митници" и забавените плащания към частния сектор по изпълнени договори ли?
- Това визирах -  както неразплащането на извършени работи от частния сектор по инфраструктурни проекти, реформите в кавички в НАП и митниците, а също и изключително противоречивите сигнали, които централните власти подаваха към бизнеса по отношение на основни регулатори. Така се внася несигурност в стопанската среда.

Според вас можеше ли резултатите за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие да са по-добри, ако тези действия, които окачествявате като грешки, не бяха направени?
- Безспорно тези фактори повлияха допълнително за свиването на стопанската активност.

Как мислите, има ли промяна в структурата на икономиката, която да загатва за нуждата от нова структура и на бюджетните приходи? Инвестициите и крайното потребление са ниски, а точно те движат постъпленията от ДДС, който е основен приходоизточник. Това временно явление ли е, или се изправяме срещу нова реалност?
-  Това го има, но то е част от проблема. Другият по-сериозен проблем е сривът на преките чуждестранни инвестиции, който ще изправи пред предизвикателство икономика в средносрочен план. Спадането на ПЧИ е функция отново на два фактора. Пряк ефект от глобалната несигурност е спадът на ПЧИ във всички нови страни членки.

У нас обаче този спад е най-отчетлив, което говори и за локални причини. Вижте отзивите в чуждата преса за отношението към чуждите компании у нас и за противоречивите реакции на властите в икономическата сфера и ще си обясните загубата на доверие в инвестиционния климат.

Като казвате негативи за икономиката от спад на преките чуждестранни инвестиции, имате ли предвид само състоянието на реалната икономика, или може би загатвате за затруднено рефинансиране по външния частен дълг и финансовата система като цяло?
- Гледайте в по-широкия аспект на проблема, включително и достъпа до външното рефинансиране. В този аспект вероятно в следващите няколко години ще наблюдаваме по-трудни условия пред българския бизнес да се рефинансира както от външните, така и от местните финансови пазари.

Може ли да обобщим мащаба на тези трудности в някакъв показател - фалити, безработица?
- Трябва да се направят много по-детайлни анализи, за да се прогнозира количествено, но във всички случаи последиците ще са неблагоприятни за стопанската активност и възстановяването на икономиката.

Ще се наложи ли вдигане на ДДС или друг данък в следващите години?
- Страхувам се, че тази мярка стои на дневния ред. Стои и другия сценарий - по-нататъшно свиване на публичния сектор. Една от двете мерки в по-отчетлив размер или по-меки комбинации между тях.
Още от интервюто на „Дневник"

„Банките не са спирали да кредитират, проблемът е в свитата икономика", казва в интервю за „Класа" Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка
Г-жо Димитрова, след близо две години криза кредитирането остава свито. Какво трябва да се направи, за да се засили отпускането на заеми?
- Банките никога не са спирали да кредитират. Въпросът не е в тях, а в икономиката. Когато имаме растяща икономика и растящо потребление, и то с темпове, които са в пъти, а не в проценти по-големи, както беше до неотдавна, е логично банките да вървят със същите темпове. В момента, в който има криза/рецесия и икономиката се свива - е логично и отпускането на заеми да се свие. Но със сигурност темповете на нарастване отпреди кризата скоро няма да бъдат достигнати. Да не забравяме, че банките са силно ликвидни и имат достатъчно ресурс - въпросът е в икономиката и в бизнеса. Докато тя не започне да се стабилизира, бизнесът не се оправи, няма да го има растежа на кредитирането, на който бяхме свидетели предходните години.

Самите компании не представят добри проекти или банките са консервативни?
- От началото на годината банките започнаха все по-масово да промотират кредити и искат да отпускат заеми на добрите проекти. Разбира се, след тази безпрецедентна криза трезорите са по-консервативни. Но искат да кредитират проекти, които са издържани, реализуеми и достатъчно обосновани. Кризата пресира бизнеса не само в България, но и в Европа и в света, така че определено добрите проекти са малко. Хората мислят повече за преструктуриране, за оптимизиране, а не за разширяване на бизнеса.

Един от водещите двигатели на икономиката у нас се очаква да бъдат еврофондовете. Готови ли са фирмите ни да представят добри проекти и банките да участват в съфинансирането?
- Максималното използване на еврофондовете е едно от важните неща за развитие и съживяване на икономиката. За разлика от другите страни, през последните години не сме усвоявали достатъчно и за нас това е шанс и приоритет. Банките са готови да участват в процеса, първо, защото сформираха такива отдели, които се занимават специално с еврофондове и съфинансиране, и, второ, защото са по-подготвени. Освен това, голяма част от трезорите са чужди, т.е. имат ноу-хау и вече са минали по този път. От гледна точка на бизнеса смятам, че трябва да използват консултанти и хора с опит в тази сфера дори от чужбина, ако се налага. Въпросът е, че има голямо различие между бизнесите, дали те са големи, малки или средни, дали са с външно участие или не. Трябва да се внимава дали естеството на работата им попада в дадена оперативна програма и затова смятам, че ще им е много по-трудно се подготвят самостоятелно. А и обикновено в проектите има перо за консултантска дейност и то трябва да се използва разумно. Добър пример са земеделските производители, за които подобна дейност не е същността на бизнеса. В същото време европрограмите са им чужди, пък и са бюрократични и трябва да си обучен да го правиш. Така че на такива компании наистина трябва да се помага.

В последните месеци се вижда тенденцията заемите за потребители да се промотират отново. Можем ли да кажем, че банките отпускат по-лесно средства?
- Да, средата е такава. Финансовите институции подпомагат растежа на бизнеса и икономиката, а не обратното. Разбира се, в определени насоки банките са водещи - тогава, когато говорим за ефективност, иновативност, за това да подпомогнат клиента да избере най-подходящия продукт. В общия смисъл трезорите подпомагат бизнеса, като ръстът на кредитирането е съизмерим с потреблението и растежа на икономиката. За потребителските заеми могат да се кажат две основни неща - едното е сезонността - в крайна сметка сега е сезонът, в който хората правят покупки, други пътуват, използват картови продукти. И второ: плахото нарастване на потреблението въпреки всички проблеми, на които сме свидетели през последните месеци.
Още от интервюто на „Класа"

„Строителите са ключът за излизане от кризата", казва в интервю за „Стандарт" Петър Христов, предприемач, управлява холдинг с над 60 фирми
Кога ще приключи кризата за строителния бранш?
- Тя е функция на общата криза и ще продължи толкова, колкото и  цялостната криза в икономиката. Част от решението на проблема е именно  строителният бранш. Сам по себе си той е в криза, доколкото има ресурси, които  не са събрани от компаниите. Държавата има финансови ангажименти към бранша. Но  и самата междуфирмена задлъжнялост води до криза. Затова е важно да запазим  консолидацията в бранша и да го направим част от обществения екип, който ще  решава проблемите. Колкото по-рано това стане, толкова по-бързо ще излезем от  кризата. Очаквам строителният бранш ефективно да излезе от кризата и това да се  усети на пазара в края на тази година - средата на 2011 г.

Изчисти ли се строителният бранш от случайните играчи и  очакват ли се още фалити на фирми?
- Не можем да говорим за фалити в строителния бранш, а за  пазарни ниши. Когато един сектор в икономиката е във възход, се появяват много  нови компании, които запълват търсенето. Когато обаче пазарът е свит и  потреблението намалява, е нормално тези компании да се преструктурират. Или да  се преориентират към друга сфера, да останат без дейност или да очакват по-добри  времена.

Ще се свива ли още този пазарен дял?
- Напротив, този пазарен дял, специално в строителството, а не  в предприемачеството, ще се разширява. Задачите, които стоят пред правителството  и обществото, предполагат изпълнението на инфраструктурни проекти. И основният  инструмент, с който можем да стимулираме бързото усвояване на евросредствата и  да компенсираме недостатъчния административен капацитет, е да ползваме  експертизата на строителните компании. Защото ние разполагаме с инженерен  потенциал и с такъв за управление на проекти.

Как може да се възползва държавата от тези експерти?
- Това става чрез съсловната организация и Консултативния съвет  към регионалния министър. Инвестиционният процес в публичните проекти се  стимулира именно от сътрудничеството между съсловните организации и държавата.  Потенциалът на строителния бизнес е да бъде в полза на обществото чрез  познанията и опита си. Затова и строителните компании могат да бъдат ключ за  разрешаване на кризата у нас.

За целта обаче първо те трябва сами да преборят кризата.  Какъв е вашият опит в тази насока?
- Има много решения. На пазара у нас функционират различни по  обем компании. Тези, които работят в пътния сектор, са големи, защото подобно  строителство изисква и големи инвестиционни ресурси. Във високото строителство и  изграждането на търговски, индустриални и производствени сгради участват  компании от друг тип - малки и средни. Хубаво е да се научим да ползваме добрия  световен опит. И там, където има възможност за консолидация под шапката на  закона, да се обединяваме под различни форми - сдружения, консорциуми. И да  участваме заедно в търговете за обществени поръчки.

Обречени ли са строителите, които не могат да вземат нови  кредити за бъдещи проекти и не могат да връщат старите задължения?
- Всеки, който е на пазара, е обречен на риск. Причините много  компании в бранша да изпаднат в трудна финансова ситуация, често са плод на  грешни мениджърски решения.
Още от интервюто на „Стандарт"