„За 1 година: Властта побеля”, “Червени банани” източиха 398 000 000 лв.” „Кабинетът разчита на голям ръст на икономиката догодина”, „Затвор за всеки, укрил осигуровки”

„За 1 година: Властта побеля", обобщава от първата си страница „Стандарт"
Сизифовският труд за държавата поболя министрите и посребри косите им. Видимо побелели са Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, Мирослав Найденов и Тотю Младенов, пише в. „Стандарт". Заради проблеми с кръвното Плевнелиев носи холтер, а Найденов пие хапчета всеки ден. Почти всичките ми колеги са на моя хал, каза земеделският шеф пред "Стандарт". Докато предишните министри трупаха килограми във властта, кабинетът "Борисов" слабее. 3,5 кг загуби в битката с магистралите строителният шеф Плевнелиев. Пенсионната реформа стопи социалния министър Тотю Младенов. Разбиването на "Наглите", "Октоподите" и "Килърите" пък струваше цели 15 кг на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Първата година от управлението на ГЕРБ сложи отпечатък и върху Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Те вече носят вратовръзки.
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандарт"

"Червени банани" източиха 398 000 000 лв." е челното заглавие на „Труд"
92 български фирми висят на хазната с борчове за по над 10 милиона лева. Шокиращите данни лъснаха при справка в регистъра на големите длъжници в Националната агенция за приходите (НАП).

Общият размер на задълженията на тези дружества възлиза на 2,066 млрд. лв. С толкова пари вицепремиерът Симеон Дянков спокойно може да запуши дупката в бюджета. Но както повечето дупки в България и тази май ще остане незапълнена.

Само пет фирми имат имущество, което може да бъде продадено и евентуално да покрие част от дълга към държавата. Останалите 87 фирми не разполагат с никакви активи.

И шансът държавата да си събере вземанията е колкото България да стане световен шампион по футбол през 2014 г. - разбирайте нищожен. Разбивката по градове показва, че близо половината мастити длъжници са от София - 44. От Пловдив са 8, от Велико Търново - 5, от Варна - 4, от Перник - 3.
Още от статията на „Труд"

„Кабинетът разчита на голям ръст на икономиката догодина", информира от първата си страница „Сега"
Кабинетът залага прекалено оптимистичен ръст на икономиката догодина - 3.6%. От постигането му зависи запазването на нивото на данъците, пенсиите, обезщетенията и заплатите. Това става ясно от макрорамката на бюджет 2011.

Финансовият министър Симеон Дянков ще представи рамката и тригодишната прогноза на извънредно заседание на кабинета днес. Според икономистите заложеният ръст е твърде оптимистичен, тъй като в най-добрите години България достигаше 5-6%. Според актуализацията на бюджета, публикувана в петък в Държавен вестник, се очаква тази година икономиката да има ръст 1%. Източници на "Сега" от МФ обаче смятат, че годината може да завърши с едва 0.5% ръст. Според официалните данни през първите три месеца на годината БВП реализира спад от 3.6%.

"Ръст от 3.6% не е невъзможен, но е по-скоро оптимистичен сценарий. Според мен бюджетът трябва да се състави на базата на по-консервативни очаквания - ръст между 1% и 3%, и да се направи резервен сценарий за евентуално по-оптимистично развитие на икономиката", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. На същата позиция е и Десислава Николова от Института за пазарна икономика. По нейни изчисления ръстът догодина ще е 2%, колкото прогнозира и МВФ. Според нея е малко вероятно т. г. икономиката да нарасне с повече от 1%, така че да има условия за по-бурен растеж догодина.

Според МФ икономиката на страната догодина ще разчита главно на износ и затова по-високият ръст на БВП ще доведе до около 1 млрд. лв. по-високи приходи в хазната от тазгодишните. Доскоро родното стопанство разчиташе на внос, който е по-изгоден за бюджета в сравнение с износа, защото се облага с ДДС и акцизи. Въпреки това тази година има сериозен срив на приходите - досега са събрани с 2 млрд. лв. по-малко от планираното. Затова наскоро дори Дянков разкритикува НАП и поръча анализ за събираемостта на ДДС.
Още от статията на „Сега"

„Затвор за всеки, укрил осигуровки", съобщава от първата си страница „Монитор" за предложението на работодателите
Всеки, който укрие осигурителни вноски, да лежи в затвора, все едно дали е работодател или служител. За това настояха вчера при срещата си със синдикатите работодателските организации. След като миналата седмица КНСБ и КТ „Подкрепа" напуснаха демонстративно заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество поради несъгласие с част от предложените промени, те поискаха среща и с премиера Бойко Борисов. Той им препоръча да търсят консенсус и да работят дори през август, но да стигнат до общи решения за пенсионната реформа. Вчера беше първата среща между синдикалисти и бизнеса, а днес вече ще бъдат представени и обобщените позиции на двете страни.

Според бизнеса осигуровките трябва да се приравнят с останалите данъци. По този въпрос вече си има законодателно решение, коментира след заседанието шефът на Българска стопанска камара Божидар Данев. Той настоява лихвите за всички непокрити задължения да се изравнят и да станат 10%. Докато в момента за данъците те са 10%, за вноските са в размер на 20 на сто. След приемането на необходимите поправки в Наказателния кодекс със затвор пък трябвало да се наказват само укритите осигуровки. Решетките трябва да са както за работодателя, така и за работника, понеже той също внася 40% от социалните плащания, коментира Данев. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал криминализирането върви в пакет с въпроса за кого се отнася то.

Работник, работодател, самоосигуряващ се - законът трябва да важи еднакво за всички, смята той. Осигуровките са вид данък и както има санкции за всеки човек, който не си плаща задълженията, така да има и за скритите осигуровки, настояват от асоциацията. От МТСП вече предложиха санкцията да е 3 г. лишаване от свобода за суми над 3000 лв. и до 10 г. за дълг над 12 000. Отделно се планират и глоби.
Още от статията на „Монитор"

„Такса иновации може да изненада фирмите", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Всички фирми с над десет души персонал да плащат такса иновации. Това е една от идеите, които министерството на икономиката смята да включи в новия закон за Националния иновационен фонд, който се подготвя в момента. По последни данни на националната статистика дружествата с над 10 души персонал са около 25 000. "Все още обмисляме дали таксата да е процент от приходите или от печалбата на фирмите", каза в понеделник шефът на дирекция "Икономическа политика" в министерството Юлиян Николов. Не е ясен и размерът на таксата.

С приходите ще се финансира Националният иновационен фонд, който съществува от 2004, но от миналата година на практика не работи. Той трябва да подпомага на проектен принцип компании, които искат да инвестират в нови технологии и изследвания.

Предвиждат се и данъчни облекчения за фирмите, които инвестират в научна и развойна дейност. Собствените средства, вложени от компаниите в такава дейност, ще се приспадат от таксата. С разходите за иновации, и то в двоен размер, ще се намалява и печалбата на дружествата и така те ще плащат по-малък корпоративен данък.

Изненада беше първата реакция на мениджърите, потърсени за коментар от "Дневник". Най-сериозните им притеснения са свързани не толкова с допълнителната тежест, а с начина, по който ще се изразходват събираните от таксата средства.
Още от статията на „Дневник"

"Военни и миньори се юрнаха да се пенсионират" е водещото заглавие на „24 часа"
Военни и полицаи ударно подават молби за пенсиониране напоследък. Причината е страхът, че с новата пенсионна реформа ще загубят привилегиите си.

През последните два месеца съм подписал 600 заявления, съобщи вчера в Стара Загора военният министър Аню Ангелов. От НОИ потвърдиха засиления интерес. Сега военните се пенсионират с 25 г. стаж, но предстои увеличение. Бързат да вземат 20-те заплати накуп, които държавата им дава, преди да се оттеглят в заслужен отдих.

Преди дни имахме специална среща по проблема с ген. Аню Ангелов, обясниха от НОИ. На нея станало ясно, че отлично квалифицирани кадри бързат да се пенсионират на 47-48 г., защото охранителният бранш им дава отлични перспективи. Обмислял се вариант занапред офицери, старшини, сержанти да служат по-дълго и да не се санкционират като стари. Не 600, а над 800 са рапортите за предсрочно пенсиониране в армията, уточняват от легия "Раковски".
Още от статията на „24 часа"

„Standard & Poor's нареди България сред 5-те държави в ЕС с най-нисък дефицит", съобщава от първата си страница „Класа"
Рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) потвърди кредитния рейтинг на България, определен в края на 2009 г., когато перспективата беше повишена на стабилна. Между основните акценти в доклада за страната ни е прогнозата, че бюджетният дефицит за 2010 г. ще бъде под 4% от БВП, което ще нареди България сред петте държави с най-ниски стойности на дефицита в ЕС за тази година. „Това се случва на фона на последните пет съобщения за държави - членки на ЕС, които бяха негативни", заяви вчера вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков по повод годишния доклад за страната.

От прогнозите на агенцията се вижда, че за 2011 и 2012 г. се очаква ръст на икономиката на страната ни съответно с 2 и 2,5% от БВП. В случай че това бъде реализирано, то през 2012 г. ще бъде достигнато ниво на БВП от 5535 долара на човек от населението. Прогнозата за 2010 г. е свиване на икономиката с още 1%.

Излизаме от кризата с увеличен износ, подчерта Дянков. С дял на експорта от 53% от БВП България се запазва като една от отворените икономики в региона. В Румъния износът е 25%, а в Гърция - 20% от БВП, което показва капацитета на страната ни да се преориентира и да реагира по-бързо на външните условия в сравнение с другите страни от региона. От агенцията прогнозират, че до края на тази година външнотърговският дефицит на страната ни ще достигне 2% от БВП при около 9% в края на миналата година и 24% през 2008 г.

По този повод финансист № 1 заяви, че в актуализирания бюджет за 2010 г. е заложен 5% търговски дефицит. По-рано вчера по БНТ той подчерта, че макроикономическата рамка за следващия бюджет е готова и за 2011 г. се планира икономически ръст от 3%, бюджетен дефицит в размер на 2,5% от БВП и инфлация от 1,8 на сто.
Още от статията на „Класа"

„Как държавата излъга фермери, че имат достъп до парите на ЕС", разкрива „Сега"
Недан е малко селце край Павликени. Улиците са в кал, поминък няма, многото цигани висят край кръчмата. 80 млади български семейства са заминали последните години да берат ягоди в Англия и се връщат само за месец.

Това мизерно селце, в което пътник не спира, сякаш съществува, за да онагледи една още по-голяма мизерия - тази, която дроби държавната машина в България. И то за сметка на обикновеното семейство. Сашка е на 31 г., Красимир е на 40 г. Напук на неволята са останали в селото и имат три деца. Българи, които искат с труд да печелят, да построят дом в родното си място и да дадат бъдеще на децата си.

Сашка и Красимир са млади фермери, кандидатствали по мярка 112 от програмата за развитие на селските райони на ЕС. Разработили са проект за отглеждане на туя и юниперус, получил положителен отчет за съответствие, т.е. предварително е одобрен. Садят, отглеждат, вземат заеми, продават колата и малко преди превеждането на първата субсидия проектът им е анулиран. Изискват им документ, чието изкарване е елементарна работа, но никой не им го е поискал. Преди това ред проверки са доказали изрядността им. Всъщност те притежават липсващия документ, но бюрокрацията нарочно е сготвила бъркоч, от който няма излизане.

Като Сашка и Красимир са още 100 млади българи, които сега са написали петиция до Европейската комисия. Всички те са кандидатствали по мярка 112 с проекти за разсадници. Представят проект, проверяват ги, получават положителен отчет за съответствие, насърчават ги да изпълняват дейностите, но точно преди първия транш се оказва, че им липсва неподозиран документ.

Абсурдът има още измерения - съществуват подозрения, че въпросният документ е "измислен" допълнително, колкото да отреже хората; на около 50 фермери субсидията е платена, без въобще да го притежават; сключването на договори без уж задължителната бумага почва при тройната коалиция и продължава при ГЕРБ.
Още от статията на „Сега"

Взимаме €4 млрд. за пътища от Брюксел, съобщава "Стандарт"
Шосета на стойност 4 млрд. евро ще проектира строителното министерство. Консултант по проектите ще бъде Световната банка. Предпочитам вместо да закърпя няколко дупки, да работя с признатата институция, заяви строителният министър Росен Плевнелиев по време на отчета за свършеното през първата година на управлението. Така ще си гарантираме, че през следващия програмен период за усвояване на евросредства до 2020 г. ще имаме готови проекти, с които да кандидатстваме за финансиране, допълни той. За да се борим за 4 млрд. евро от ЕС за пътища по ОП "Транспорт" и още 1 млрд. евро по ОП "Пътища" от ОП "Регионално развитие" до 2020 г., първо трябва да покажем на Брюксел, че тези пари са ни нужни и знаем как да ги изразходим. Така можем да имаме завършени 7 магистрали и още 5 скоростни отсечки с пари от ЕС, каза Плевнелиев.
На 2 август ще бъде направена първата копка на пътя от Нова Загора до Ямбол от магистрала "Тракия". Ако няма обжалвания на 3 септември, ще започне строителството и на отсечката от Ямбол до Карнобат. Така през септември всички оставащи отсечки на аутобана ще се изграждат, обеща министърът.
Още от статията на "Стандарт" 

„Половината пържола е вода", пише „Монитор", като цитира министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов
Пържолите от магазина се стопяват наполовина, след като минат през скарата, а проблемът с белите меса е твърде сериозен. Това стана ясно от изявлението на земеделския министър Мирослав Найденов вчера след откриването на Събор на българското земеделие, който се провежда около сградата на ведомството до сряда. Пилешките меса се инжектират със солови разтвори в съотношение едно към едно, затова изглеждат свежи и тежат повече.

До 29 юли трябва да са готови отрасловите стандарти за девет месни продукта, обединени в групата „Стара планина". По ясни рецепти ще се правят кебапчета, кюфтета, каймата, карначетата, суровата наденица, кренвиршите, наденицата, варените колбаси и шпековите салами. От първи август ще влезе в сила заповедта на шефа на Националната ветеринарномедицинска служба, с която ясно ще се дефинира съставът на продуктите, а всички останали ще трябва да си търсят нови имена. От първи септември ще бъде в сила стандартът за саламуреното сирене и кашкавала, съобщи шефката на Млечния борд Диляна Славова.

Зърненият баланс на страната е вързан, съобщи още министърът. За да се изхрани нацията, са необходими 1,6-1,8 млн. тона жито, уточни Мирослав Найденов. Пшеницата е прибрана на 60%, което означава, че 2,289 млн. тона са вече в хамбарите. Заради лошото време се забави прибирането на новата реколта, но това не е било фатално. Министърът уточни, че у нас трябва да се прави хляб от хлебна пшеница, а не фуражна, с която се хранят животните. Вместо да се тъпче насъщният с подобрители, производителите трябва да потърсят хубаво зърно. Предстои въвеждането и на стандарт за хляба, напомни Найденов.
Още от статията на „Монитор"

„Двойно декларираните ниви за евросубсидии намаляват", съобщава „Дневник"
Малко над 1% са двойно заявените площи от земеделските производители за европейски субсидии по схемата за единно плащане на площ. Това съобщи пред "Дневник" изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева. През тази година застъпените площи са 39 хил. ха от общо 3.5 млн. ха общо заявени от фермери, което представлява 1.18% от всички. За сравнение - година по-рано те са били близо 5 на сто от всички.

Във фонд "Земеделие" вече е изготвен график, в който да бъдат изпратени писма до всички, които са заявили едни и същи площи за финансиране. След получаването му пък те ще трябва да представят във фонда документи, доказващи правно основание за ползването на земите, след което ще се прецени кой има право на подпомагане. Очакванията са до края на октомври да бъдат изчистени всички препокривания.

През тази година земеделските производители подадоха над 120 хил. заявления за европейски субсидии, което е ръст от 26% спрямо година по-рано. Те регистрираха над 3.5 млн. ха земи. По време на тазгодишната кампания те трябваше да очертават обработваните от тях ниви директно в системата ИСАК, а за пръв път имаха възможност да измерват парцелите си и с GPS, в случай че имат колебания за точната граница на имотите.

Според Калина Илиева това е и една от причините за по-малкото двойно заявени площи. "Отделно от това през тази година имаше и 40% нови ортофотоснимки, осигурени от земеделското министерство, което също допринася за по-малкото застъпвания", коментира още тя.
Още от статията на „Дневник"

„Инвестираме в наука 25 на сто от структурните фондове", казва в интервю за „Монитор" проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката
Министър Игнатов, какви са резултатите от срещите ви с ректорите за антикризисните програми на университетите?
- Седем са университетите, които са в тежко финансово състояние и ще имат трудности при завършването на тази учебна година. Сред тях са висшите училища по изкуствата - Художествената и Музикалната академия. Финансирането в системата е на брой възпитаници, а в тях се приемат малко студенти и обучението им е скъпо, защото е индивидуално. По тази причина вероятно ще се наложи да направим корекция в коефициента на финансиране. През септември с висшите училища по изкуствата ще имаме нова среща, за да видим какви мерки са предприели дотогава. Художествената академия например иска след 17 часа да не се използват ателиетата, за да пестят от ток и отопление. Софийският университет също има определени затруднения основно заради поддръжката на историческите сгради, в които си намират факултетите му. От друга страна, Музикалната  академия ни е голяма грижа, не само защото става на 90 години през 2011-а, а защото ако в България имаме нещо от ранга на Харвард, то това е Музикалната академия. Това е единственото висше училище, чиито възпитаници след завършване получават признание по европейските и световните сцени.

Кога ще стане факт новият закон за висшето образование?
- Новият закон за висшето образование трябва да реши няколко важни проблема, които са дискусионни. Всъщност ние имаме един текст, който е написан от ректорите и в момента отлежава. Искам просто да минат няколко месеца, откакто е написан, за да може аз и екипът ми да отделим хубавото. Недостатъците са във връзка с това, че поне аз имам желание акредитацията на висшите  училища да става по малко по-модерен начин от това, което са избрали и се предлага. Другият съществен спорен момент е разделението на властите. По традиция  нашите ректорски ръководства смятат, че като има назначен един човек, който да отговаря за това, става въпрос за разделение на властите. Разделение на властите е, когато имаме ректор и академично ръководство, които отговарят за всички академични неща- правенето на наука, преподаването, качеството, модернизацията на учебния процес и т.н.

От какво се страхуват ректорите?
- Страховете на ректорите са, че като се появи финансовият мениджър, в един момент той може да започне да отказва исканията на академичните среди. Това обаче не може да се случи, защото неговата работа ще бъде, когато ректорът каже, че университетът е развил определени специалности и има нужда от нови лаборатории, той да направи постъпки и да започне търсенето и осигуряването на тези средства. Това е световният опит. При динамиката на днешния ден не може един ректор да отговаря за всичко. На практика, за да може това, което ние правим, да се конкурира с европейските университети, трябва специалностите, които преподаваме, да бъдат търсени там. Тогава нашите студенти спокойно ще изберат роден университет, за да могат да се реализират.

Работи ли съществуващата кредитна система у нас?
- Кредитната система, която от години вече съществува в нормативната ни уредба, работи формално. Тя все още е непозната, все още набраният брой кредити не е достатъчен критерий студентът да може да завърши. Но най-важното е, когато говорим за мобилност, студентът да има първо възможност за вътрешна мобилност в университета, а не като си влязъл една специалност, да пишеш хиляди молби, за да я смениш. Ако не се променят нещата, няма да има чуждестранни студенти у нас.  Така че има проблем с вътрешната мобилност. Проблем е мобилността на студентите между българските университети и това си има своето обяснение, свързано е с начина на финансиране. За съжаление заради демографската криза университетите скоро няма да започнат да пускат студентите си да учат на друго място. Ще видите как ще измислят хиляди пречки, за да не му дадат необходимите документи за прехвърляне в друг университет. Отново стигаме до въпроса за финансирането. Естествено е, че трябва да вървим към ваучерна система, т.е. парите следват студента, но го следват на момента, а не прогнозно.
Още от интервюто на „Монитор"

„Ясни са корупционните елементи, с които не можем да се преборим", казва в интервю за „Класа" Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара
Г-н Колев, след като наскоро бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, предстои написването на нов закон. Как бизнесът приема действията на законодателната власт?
- Много промени претърпя този закон, но в крайна сметка и до момента не успяваме да осигурим тази прозрачност и липса на корупционност при изпълнението на процедури по обществени поръчки. Според изследвания, 85% от нашите членове смятат, че има корупция в обществените поръчки, т.е. - въпреки промените не успяваме да осигурим тази ефективност при изразходване на бюджетните обществени средства. Затова коментарът на ЕК е напълно уместен. Дали ще трябва да се прави изцяло нов закон и какви ще бъдат промените, засега е трудно да се каже. Все пак корупционните елементи, с които не можем да се преборим, са ясни.

Кои са те най-общо казано?
- Насочването на обществена поръчка към предварително определен кандидат. Има случаи, когато кандидат-изпълнителите предварително знаят на кого ще се даде поръчката. Това е най-честата практика - възложителят така пише заданието, че то да е насочено към определен изпълнител. Така се налага дискриминационен елемент към другите кандидати. Това обаче трудно се долавя и затова е необходим по-строг контрол от страна на Агенцията за обществени поръчки. Тя трябва да преглежда тези задания и да ги утвърждава.

Това не е ли трудно осъществимо, като се има предвид колко са поръчките?
- През 2009 г. обществените поръчки са били 13 000 на обща стойност около 9 млрд. лв. Този размер ще се увеличава тази година заради усвояването на евросредствата. Така че обществените поръчки в момента са много важен елемент за достъп до финансиране за бизнеса. Важно е да осигурим равнопоставеност и конкурентност в условията. Първият проблем е насочването на заданията. Вторият е с оценката на предложенията. При него има различни корупционни елементи, както са например т. нар. паразитни критерии. Те нямат отношение към самата обществена поръчка, но субективно се оценяват и чрез тях някой от кандидатите може да излезе напред.

Освен това недобре определената важност на цената в общата оценка също е проблем. Невинаги този, който предлага най-ниската цена, всъщност е потенциално най-успешният изпълнител. В много случаи той предлага най-ниската цена, след като предварително се е споразумял с възложителя, че няма да изпълни поръчката в този обем и качество. Другият вариант е след това чрез анекси да бъде повишена цената. В строителството е много важно показателят за цената да се разглежда заедно с гаранциите, които се дават от изпълнителя за качество на работа.
Още от интервюто на „Класа"

„Премиерът изостава с графика за смяна на министри", казва в интервю за „Сега" политологът Борис Попиванов
Г-н Попиванов, има ли свободен ресурс, който може да захрани т.нар. президентски проект и ще има ли той достатъчна морална легитимност, след като зад него стои "динозавър" от прехода, какъвто е Георги Първанов?
- България е член на Европейския съюз. Българските граждани са европейски граждани. Тези две втръснали от повсеместна употреба клишета за съжаление си остават в сферата на общите приказки и все още не са се превърнали в основа за реална политика. Липсва воля и готовност у политическия елит да прави политика, ориентирана към интересите на гражданите, ориентирана и към възможностите на страната пълноценно да участва в изграждането на общото европейско бъдеще. Да търси нови шансове за българите в Общия пазар и да работи ефективно по "Европа 2020". Няма консенсус, нито дори ясно разбиране кои са сравнителните предимства на България, кои са локомотивите, които могат през следващите години да изведат икономиката напред. Президентът редовно поставя тези въпроси на масата. Съдържателни управленски отговори няма. Дали ще ги даде това правителство, или друго, не знаем, но самите въпроси стоят и не могат лесно да бъдат изтрити от дневния ред.

Да оставим президента и да последваме темата на деня - една година ГЕРБ на власт. Какви тенденции се откроиха за тази първа година от мандата? Кои са положителните, а кои - застрашителните?
- Стартът на равносметките беше донякъде изненадващ. Това правителство наложи толкова динамично темпо, втурна се в толкова атрактивен политически джогинг, че ми е трудно да повярвам как управлява вече цяла година. Натрапват се две особености. На първо място, има тенденции в политическия стил на мнозинството, забелязани и коментирани от наблюдателите доста отдавна - недостатъчна подготвеност, липса на стратегическо мислене, предпочитание към финансова дисциплина за сметка на икономическото стимулиране, акцент върху реда и сигурността. Те не се променят, няма какво ново да добавим. А на второ място е удивителното разноречие в посланията, смяната на гледните точки, всекидневното лансиране и оттегляне на всевъзможни мерки и инициативи. В тази посока промените идват на вълни, застъпват се и се прескачат. Разбирате какъв проблем е това за политическия анализатор. По първата особеност той е обречен да се повтаря и да изрича едни и същи неща, така че да стане досаден на публиката. По втората е принуден постоянно да гадае, и то по правило безуспешно, какво ще хрумне в идните няколко часа на премиера и неговия екип. Намирам за най-съществен риск бюджетната неуправляемост, неумението на мнозинството да реализира идеи чрез инструмента на бюджетната политика. Последиците са видими, те се измерват ясно с множеството мерки от днес за утре и закони от днес за вчера, чиято цел е да спасяват временно положението. Застрашителна е лекотата, с която социалната сфера се принася в жертва на бюджетните дупки. Положително е постепенното осъзнаване, че енергийните проекти разкриват нови възможности пред страната.

Каква съдба очаква това управление, ако се съди по постланото през първата година? Провижда ли се вероятност от предсрочни избори на хоризонта?
- Повече трябва да ни притеснява съдбата на страната. Бившият премиер Станишев говори за предстояща "Бойкова зима". Едва ли ще е толкова драматично, макар че няма да е леко. Реалният риск е в по-нататъшно затъване по спиралата на обедняването, стесненото потребление, падащото производство, накратко - във възпроизводството на мизерията. Да се озовем не в "зимата на нашето недоволство", а за дълги години "на изток от Рая". Предсрочни избори не се задават, при това разпределение на силите никой няма интерес от тях. Към момента няма и геополитическа ситуация, която да ги налага по някакъв начин. Споразуменията с руснаците в София и Евксиноград, единомислието с американците по отношение на Афганистан, растящата ни роля за Израел го подсказват.
Още от интервюто на „Сега"

„Тежките трудови злополуки се увеличават", предупреждава в интервю за „Дневник" изпълнителният директор на Главната инспекция по труда Румяна Михайлова
Г-жо Михайлова, промените в Кодекса на труда предвиждат натрупаните до края на 2009 г. отпуски да се изчистят до 31 декември 2011 г. Ще успеят ли трудовите инспектори да ползват цялата си натрупана почивка?
- Към 30 юни неизползваният платен годишен отпуск в Главната инспекция по труда (ГИТ), в която работят 490 служители, е около 25 хил. работни дни. Още в началото на годината утвърдихме графици за ползването им. През годините инспекторите са ползвали 95% от основния си отпуск от 20 работни дни. Всяка година те обаче имат и допълнителен от 9 до 12 дни. В рамките на годината ще направим така, че да могат да ползват целия си отпуск за 2010 г., а през 2011 г. ще изчистим натрупаните дни от предишни години. Всеки месец служителите, които имат такива, ще почиват между 5 и 10 дни, за да не се попречи на нормалния ритъм на работата.

Каква ще е ролята на ГИТ при контрола за спазването на новите разпоредби на Кодекса на труда?
- Най-същественото от промените е, че работодателят ще бъде задължен в началото на всяка година да утвърди график за ползване на платения годишен отпуск. Той трябва да дава възможност на всички служители да излязат в почивка. Инспекцията ще може да контролира дали е изготвен графикът и дали е съгласуван с представителите на синдикатите и на работниците и служителите. В момента получаваме много жалби от работници, че не им е разрешен отпуск. В много от случаите нямаме документи, които да доказват, че това е така. Създаването на графиците ще улесни контрола и ще го направи по-ефективен.

Всички фирми ли ще трябва да правят такива графици?
- Текстовете не изключват никой с качеството работодател. Измененията променят и реда за ползване на отпуск от държавните служители, за което няма да се прави график.

От опозицията предупредиха, че предстоящото намаляване на глобите за работодателите, които нарушават трудовото законодателство, ще стимулира злоупотребите. Има ли подобна опасност според вас?
- Предложената промяна не е за намаляване на размера на глобите, а за определянето им в минимален и максимален размер. Идеята е съществуващите досега глоби от 10 000 и 15 000 лв. да останат като максимален размер. Не считам, че това ще създаде предпоставки да се повиши корупционият риск за служителите в инспекцията. Не мога да разбера логиката на твърденията. Освен това наказанието за нарушенията трябва да е справедливо и съизмеримо с тежестта на нарушението. Прекалено високите размери могат да доведат до невъзможност за събиране на глобите, ако работодателят е малко или микропредприятие. Например, ако собственик на строителна фирма с петима работника е наел един или двама от тях без трудов договор - за него 15 хил. лв. или 30 хил. лв. глоба означават край на всичко. Още по-показателен е примерът с глобите, които се налагат за неизплатени трудови възнаграждения. Понякога те са съизмерими със заплатата на работниците от цялото предприятие за няколко месеца. Затова имаме случаи, в които служителите ни казват: "Ако можете, помогнете да ни платят, но недейте да глобявате повече работодателя, защото заради вас ние не получаваме пари". Затова смятам, че намалението на глобите ще даде възможност за налагане на по-справедливи наказания и ще намали риска от корупция.
Още от интервюто на „Дневник"

Готов съм да купя българска банка, казва в интервю за "Стандарт" Филип Лот, главен изпълнителен директор на Sоciete Generale Експресбанк
Г-н Лот, свършва ли вече кризата?
- Днес вече българската икономика върви към стабилизация.  Миналата година бях по-голям оптимист и мислех, че ще има възстановяване на  икономиката още през втората половина на 2010 г. Но в глобален план през тази  година няма да има икономически растеж, а по-скоро съвсем лека рецесия. Трудно е  да се каже точно, но съвсем малка - между 0 и минус 1% за 2010 г. Няма да съм  оригинален, ако кажа, че очаквам лек ръст през 2011 г. Но не мога да предвидя  кога България ще има силен ръст, както в годините преди кризата. Така че в  краткосрочен план няма да се получи бърз отскок.

Промени ли кризата плановете ви за развитие на банката в  България?
- Не, защото имаме ясна и дългосрочна стратегия. Нашата група е  на повече от 140 г. и сме преживяли много кризи. При криза може да се наложи да  адаптираш стратегията си, но целите са същите в средна и дългосрочна  перспектива. А ние имаме увереност в потенциала на българския пазар. Вече 10 г.  инвестираме тук и ще продължим. Дори в периода на кризата набирахме персонал,  откривахме нови офиси. Започнахме и нова дейност - факторинг. Получихме 3  награди тази година - една местна за най-динамично развиваща се банка през 2009  г. от Асоциация банка на годината, една за най-добър комбиниран финансов  продукт. А общо група Societe Generale получи наградата на "Юромъни" за  най-добра банка в Централна и Източна Европа, което е огромна оценка за  нас.

Един от по-сериозните проблеми на пазара ни са необслужваните  заеми - растат 15 месеца подред. Кога ще се обърне тенденцията?
- Проблемът си е проблем, нека си го кажем. Свързан е с  кризата. Ще се промени, когато икономиката тръгне отново нагоре, когато фирмите  започнат да създават работни места и да произвеждат, да обслужват заемите си.  Нашата банка е по-малко засегната, защото винаги сме били по-предпазливи. Но  дори и така имаме клиенти със затруднения. Съветвам хората и фирмите, когато  имат проблеми, да поискат среща с банката си, да сложат нещата на масата и да  обсъдят заедно положението и възможностите за излизане от него. Всеки може в  един момент да изпита трудност. Точно когато клиентът е в затруднение или е без  работа, тогава неговият банкер трябва да бъде активен. Ако клиентите са  добросъвестни, винаги ще се намери решение - да се предоговори заемът, да се  разсрочат вноските. Навлизането в съдебна фаза е наистина краен вариант.

А кога ще се отпуши кредитирането?
- За нашата банка проблемът не е в предлагането, а в търсенето.  Едно предприятие, което се чувства несигурно в кризата, плахо ще инвестира и  хората, които се страхуват, че ще изгубят работата си, ще бъдат предпазливи във  взимането на кредит. Ние никога не сме спирали да кредитираме. Ето ви цифри -  миналата седмица сме отпуснали 600 потребителски заема. В началото на годината  бяха между 200 и 300 на седмица. Така че явно икономиката започва бавно да се  възстановява и този сигнал предприятията и хората вече го усещат.
Още от интервюто на "Стандарт"