Преди четвърт век мениджърите в енергийната сфера бяха поразени от огромните залежи природен газ в едно от най-негостоприемните места на света, на 90 мили на север от брега на Норвегия, дълбоко под Северния ледовит океан.

Зли ветрове и чести снежни бури. Два месеца в годината няма слънце. Коя петролна компания би искала да работи в подобна среда? Норвегия реши проблема и преди дни на островче близо до брега изригна гигантски пламък. Той бе временен отдушник за излишния газ, но едновременно сигнализира нова ера в производството на енергия.

От другата страна на залива, на който е разположено това малко градче на рибари с разхождащи се по улиците му северни елени, се появи един от най-съвременните газови заводи в света.

След няколко седмици газът ще започне да прекосява океана в специални кораби до тръбопроводната мрежа на американското Източно крайбрежие. Още преди Коледа пещите в Бруклин и Вашингтон ще започнат да изгарят газта. Това ще е първото комерсиално производство на енергия от води северно от Арктическия полярен кръг.

При ръст на световното търсене и покачване на цените, енергийните компании отиват накрай света, за да откриват нови източници на доставки.

В Казахстан петролните инженери се сблъскват с огромните температурни амплитуди в плитките води на Каспийско море, за да оползотворят най-голямото находище на петрол, разкривано през последните 30 години. Те пробиват кладенци шест мили навътре в Мексиканския залив. На остров Сахалин в източна Русия те са сондирали хоризонтални кладенци през километри скала, за да произведат петрол от ивица земя в океана.

Индустрията разширява обхвата си, но едновременно с това добивът става все по-труден. Разходите за производство на нов петрол и газ бързо нарастват, а компаниите се притесняват заради отлагането на сроковете. Пробивните сонди не достигат. Инженери, геолози и петролни специалисти са критично малко на брой.

А политиката в газа и нефта става все по-рискова, тъй като страните производители искат все по-голям дял от печалбите и стават все по-недоволни за забавяния в проектите, които отсрочват и техните плащания.

Заетите в индустрията ръководни кадри считат, че способността им да се движат в крак с глобалното търсене намалява.

"Сблъскваме се с по-големи рискове и трудности, когато отиваме в гранични региони", казва водещ мениджър в доминиращата норвежка енергийна компания StatoilHydro.  "Но тъкмо за това петролната индустрия е за големи момчета. Това е голяма хазартна игра".

Новият обхват на индустрията променя икономиката на енергоизвличането. Според актуално изследване, разходите за разкриване и разработка, ключов индикатор в индустрията, в периода 1996 - 2006 са се увеличили трикратно, достигайки почти $15 за барел.

Само миналата година компаниите са вложили $200 млрд. в разработване на нови енергийни проекти в света. Тази сума е по-голяма, отколкото икономиките на 147 държави.

По-високите разходи означават, че индустрията се нуждае от по-високи цени на енергията, за да финансира новите проекти. Те също така въздържат способността за бързо разширяване.

"Не са останали лесни барели", казва специалист от консултантска фирма във Вашингтон. "Единствените барели ще бъдат трудните барели".

Има изобилие от нефт и газ в земята, твърдят енергийните експерти. Но глобалното потребление нараства толкова бързо, че погледът трябва постоянно да е насочен върху нови източници. Независимо от превръщането на глобалното затопляне и ролята, която фосилните горива играят в него, в глобален проблем, специалисти от правителството на САЩ предвиждат, че в следващите 25 години глобалното търсене на нефт и газ ще се увеличи с 50%.

В същото време големите открития от последните три десетилетия, като това в Северно море и в Северна Аляска, започват да пресъхват. Това кара петролните компании да разработват места като Хамерфест.

САЩ ще трябва да внасят близо една пета от природния газ който се ползва до 2030 г., най-вече във втечнена форма, пренасян с танкери по океана. Този вид внос вероятно ще се увеличи шесткратно в периода 2005 до 2030, според Администрацията за енергийна информация. Потреблението нараства бързо и в изживяващите икономически бум икономики на Азия.

Производството на петрол и газ в полярните региони не е нещо изцяло ново, разбира се. Руските инженери правят това в Сибир от десетилетия - със смесени резултати. Северният скат на Брукс Рейндж в Аляска задълго бе най-важното нефтено петно на САЩ.

Но тези полета са на сушата. Норвежкото поле е първият проект в Арктика да се уловят резервите от нефт и газ навътре в морето, на дълбочина над 300 метра, където традиционните методи за изследване са се доказали твърде скъпи.

Газовото поле, на 340 мили северно от Полярния кръг в участъка от океана, по-известен като Баренцово море, се нарича Снежанка - на норвежки „Снохвит", там енергийните проекти носят имена на митични същества. Газовото поле бе разкрито през 1981 г., специалистите по петрола дълго време го намираха за неизползваемо, тъй като Баренцово море носи ледени блокове, има страшни вълни и екстремални минусови температури. "Това е недружелюбно място, дори и по норвежките стандарти".

Друг голям проблем е, че Снохвит е на стотици километри от норвежката тръбопроводна мрежа.

През изминалите години Statoil обмисля много различни начини да се добере до газа, включително огромни морски платформи въоръжени срещу вълните, но това излизаше твърде скъпо. Изграждането на големи тръбопроводи под морето, които щяха да пренасят газа в южна посока към разчленения норвежки бряг също отпадна като вариант.

Накрая инженерите на Statoil намериха находчиво решение. Те инсталираха производственото оборудване директно върху  морското дъно, като на повърхността не се подават никакви сонди и платформи. Отворите на кладенците са свързани с 90-милна тръба с малко островче тъкмо до Хамерфест. В тръбите е инжектиран антифриз, така че по пътя си към брега природният газ не може да задръсти тръбите.

На островчето Мелкоя Statoil построи завод, в който да се отделя „кашата" от природен газ, петрол, вода и въглероден диоксид, извличан от газовото поле. Природният газ се охлажда до температура 260 градуса под нулата, обемът му намалява 600 пъти и се превръща в течност, която може да се транспортира с танкери.

Построяването на завода за втечняване за последните няколко години включи 22,000 работници, което го прави един от най-големите индустриални проекти на Европа и струваше почти 10 милиарда долара, като в началото на проекта през 2002 година разходите се оценяваха на $6 млрд.

Полето е толкова голямо, че ще задоволява почти 10% от енергийните нужди на щатите по Източното крайбрежие. Енергийната компания Dominion разшири терминала си за внос на газ, за да може да обслужва газа от Арктика.

До края на октомври газът на Statoil ще потече по мрежата от тръби от Мериленд до Масачузетс, в който регион на САЩ има 16 млн. клиента и други 5 млн. индустриални потребители.

Почти готовият завод на Statoil вещае превръщането на Баренцово море в един от главните газови региони в света в идните десетилетия (б.ред. в Баренцово море руският Газпром заедно с френските Total планират разработването на гигантското Щокманово находище на природен газ). Между другото рязкото използване на фосилни горива в света, което допринася за глобалното затопляне, може в бъдеще да направи Арктика далеч по-лесна среда в производството на петрол и газ.

В Хамерфест жителите са приветствали проекта на Хамерфест, надявайки се с негова помощ да компенсират спада в риболова. Модерни сгради изникват, за да поберат притока на работници в газовия сектор. Новите данъци от газовия завод помагат за финансирането на културен център.

Statoil се надява до 2015 година да удвои капацитета на Меклоя. Това изисква откриването на нови газови полета в Баренцово море.

Ханс Гьенестад, стратегически мениджър на Statoil за Баренцовия регион, казва: „Вярваме, че този ресурсен потенциал може значително да допринесе за дългосрочната сигурност на доставките в Европа и САЩ".

Статията на The  New York Times не отразява задължително възгледите на редакцията.