„Забавяне за българската икономика" е заглавието на анализа от първата страница на „Дневник"
Икономиката на България е забавила скоростта си на възстановяване през второто тримесечие на годината. Анализатори коментираха пред "Дневник", че данните показват твърде бавен растеж и при тези темпове и новата глобална ситуация до края на 2011 г. икономическият ръст трудно ще достигне правителствената прогноза от 3.6%.

Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1.9% на годишна база, съобщи НСИ в петък. Ръстът спрямо първото тримесечие е едва 0.1%. Това показва, че той се е забавил допълнително през април-юни, след като през януари-март повишението на БВП беше 3.4%, а в последните три месеца на 2010 г. - 3.8%. Нова надежда са лекото увеличение на вътрешното индивидуално потребление и повишението на вътрешните инвестиции, които се свиваха през последните тримесечия.

Възстановяването се забавя, защото през второто тримесечие инвестициите растат, но недостатъчно, а износът намалява.
Още от статията на „Дневник"

„Агенти без прикритие", четем от първа страница на „Стандарт"
Голи снимки на агенти от ДАНС може да изскочат от скандала, нашумял като армейски "Биг Брадър". Преди няколко месеца прокуратурата започна разследване за поставена тайна видеокамера във военния хотел "Шипка" в столицата. Шпионският уред бе открит в часовник в една от стаите. При започналото разследване обаче е разкрита втора камера в мъжката съблекалня на хотелския фитнес. Там обичат да тренират много от спецполицаите в родното ФБР. Тайното око е било монтирано в датчика за СОТ, но по-късно свалено. Намерени са обаче видеозаписи на събличащи се хора. Един от свидетелите също е потвърдил за камерата.

Има подозрения, че насниманите агенти и офицери може да бъдат рекетирани с фотосите, на които са по адамово облекло.
Още по темата от „Стандарт"

„Президентът Първанов помилва за 9 години 431 престъпници", разкрива от първата си страница „Сега"
431 престъпници са помилвани от началото на първия мандат през 2002 г. на президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин до края на юли т.г. Това става ясно от справка, получена от "Сега" по Закона за достъп до обществена информация от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) на правосъдното министерство. Сред затворниците с опростени наказания има и такива с много сериозни присъди, които обикновено се налагат за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи и т.н. Указите са подписвани от Марин, на когото Първанов прехвърли даденото му по конституция правомощие да опрощава наказанията на престъпници.

Двама от получилите свобода са били с наказание от 30 години, по един - с присъди съответно от по 27, 25 и 24 години. На 37 от опростените съдът е наложил санкция от 20 години затвор, 192-ма души е трябвало да прекарат зад решетките от 11 до 19 години, 185 - между 1 и 10 години. 12 са помилваните с най-леки наказания - от 3 месеца до година.

От дирекцията в Министерство на правосъдието не отговарят конкретно на въпроса помилваните за какви точно престъпления са били пратени в затвора. Описано е общо, че 209 са извършили престъпления против личността, към които спадат убийството, телесните повреди, отвличането, склоняването към проституция и трафика на хора. 150 са осъдените за престъпления против собствеността - кражби, грабежи, присвоявания, измами. За престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, към които спадат прането на пари, злоупотреби с еврофондове и укриване на данъци, са помилвани шестима. По четирима са тези, осъдени за престъпления против митническия режим и против реда и управлението. 46 са получили милост, след като са били признати за виновни за престъпления против здравето и околната среда. 7 са помилваните за престъпления по транспорта и съобщенията, към които се отнасят и причиняването на смърт при катастрофи, включително и след употреба на алкохол.
Още от статията на „Сега"

„България иска от Брюксел безплатни емисии за ТЕЦ-овете", информира от първата си страница „Класа"
България ще поиска от Брюксел безплатни квоти на парникови газове за 2013-2020 г. за производителите на електрическа енергия от въглища. Това съобщиха за „Класа" от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Сега ТЕЦ-овете изхвърлят в атмосферата над 21 млн. тона вредни въглеродни емисии. Става дума за ТЕЦ „Марица-изток 3", ТЕЦ „Марица-изток 2", ТЕЦ-Варна, ТЕЦ „Марица 3", ТЕЦ-Бобов дол, дори и АЕЦ „Козлодуй". Всички индустрии в момента получават безплатни квоти. Най-големи замърсители са електроенергийните централи.

Затова като част от борбата с климатичните промени от 2013 г. влизат в сила нови правила в търговията с емисии на парникови газове. След тази дата ТЕЦ-овете няма да имат право на безплатни квоти и ще трябва или да екологизират производството си, или да купуват квоти от пазара. Десет страни могат да поискат дерогация или отлагане на периода, в който изцяло ще плащат за своите вредни емисии. Правилата гласят, че всяка централа трябва да влага в модернизацията си сума, равна на тази, която би похарчила за покупката на квоти. Заради това удължаването на срока за безплатните квоти е до 2020 г., но количеството им ще намалява. След 2020 г. всички индустрии ще заплащат квотите си. Както инвестициите в модерно и екологично оборудване, така и покупката на квоти ще се отрази в крайната цена на тока. Според експерти той ще поскъпне с между 10 и 30 на сто след 2013 г. Заради това производители настояват за нисколихвени кредити за нова техника. Само така поскъпването на електроенергията ще е по-ниско.

За тази цел МИЕТ подготвя национален план за инвестиции, който да защити пред ЕС тезата, че страната ни трябва да получи дерогация. Той трябва да разглежда начините за намаляване емисиите на парникови газове и да е достатъчно подробен, смята Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Ако Брюксел одобри българското искане за дерогация, през 2013 г. ТЕЦ-овете ще трябва получават все още 56,7% от квотите си безплатно.
Още от статията на „Класа"

"Бойко пришпорва кметове за пречиствателни станции", информира от първата си страница „Монитор"
Директива да бъде решен казусът с липсата на пречиствателни станции по Черноморието, спусна премиерът Бойко Борисов. До две, -две и половина години проблемът трябва да бъде ликвидиран или в противен случай рискуваме да убием целия туризъм, отбеляза министър-председателят. Той предположи, че заради сега действащите закони кметовете не са заинтересувани от изграждането на такива съоръжения. Иначе не мога да си обясня как е възможно вече 22 години цял Созопол, Ахелой, Слънчев бряг, Златни пясъци да изливат отпадни води директно в морето, коментира премиерът.

Той разясни, че ако местните власти не искат или не могат да се справят с казуса, държавата ще им изземе пречиствателните станции след съответните законови промени и ще им ги върне едва след като ги ремонтира.

Борисов присъства вчера на откриването на колектор в курорта „Св. св. Константин и Елена". Съоръжението за отвеждане на отпадните води от вилни зони с над 9000 жители и курортни комплекси с 18 250 легла щяло да защити напълно от замърсяване крайбрежието в района. Инвестицията за проекта е в размер на близо 17,5 лв. В момента работим усилено по проекта за пречиствателната станция на Златни пясъци, която е трябвало да бъде готова още през 90-те години, а не сега да атакуваме по съкратени процедури и да се молим в Брюксел да ни отпуснат пари, обясни Борисов. По думите му тя ще струва около 100 млн. лв.

В момента се очаквали разрешения на ЕК за още 4 инфраструктурни проекта на обща стойност около 0,5 млрд. лв.  Да се стягаме, да работим, да усвояваме парите, които дава Брюксел и които са заложени в бюджета, да се погрижим за туризма и инвестициите, но най-вече да влагаме парите на точните места, призова министър-председателят. Той подчерта, че докато през 1995 и 1996 г. българите са стачкували,  правили са барикади и са горили гуми по кръстовищата, другите държави са работили.
Още от статията на „Монитор"

 

„Властта скри банковите сметки на държавните фирми", предупреждава „Сега"
Темата за обслужващите банки на държавните предприятия вече стана твърде неудобна за министрите. Това установи поредното запитване на "Сега" по Закона за достъп до информация. Всички министерства на практика отказаха данни към 30 юни, като обясниха, че не се занимават с такива въпроси и трябва да питаме всяка отделна фирма за нейните банкови сметки. Ясни и изчерпателни отговори получихме единствено от "Български пощи" и "Информационно обслужване".

Така за половин мандат властта се завъртя на 180 градуса. През есента на 2009 г. вицепремиерът Симеон Дянков собственоръчно вдигна завесата и разкри, че големите държавни компании - стожери на българската икономика, си имат банки фаворити, в които държат стотици милиони левове срещу ниски лихви. Дянков бе възмутен, че 60% от средствата са само в три банки, като 3/4 от ресурса отлежава по краткосрочни депозити и разплащателни сметки с близка до нулата доходност.

През пролетта на 2010 г. 11 медии, вкл. "Сега", поискаха справка по Закона за достъп до информация за размера на средствата, които държавните фирми държат в банки, и принципите, по които са избрани трезорите. Дянков отговори с детайлна справка, от която се разбра, че към края на март 2010 г. Корпоративна банка оперира с 48% от парите - държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„27 лв. за плаж през август", съобщава „Стандарт"
Хотелиерите вече обявиха новите примамливи оферти с ниски цени за море през август и септември.

Едно от най-изгодните предложения е само 27 лв. за нощувка и закуска в тризвездния хотел "Доростор". Офертата важи за периода от 28 август до 11 септември. За същия период от време цената на нощувка с пълен пансион в хотел "Амелия", също 3 звезди, е 45 лв. За тези, които обичат да имат повече удобства, са офертите на хотели, работещи по формулата ол инклузив, като може да се избира между хотели на първа линия в Албена при цена на легло от 85 лв. - най-скъпо, до 50 лв. - най-евтино. Офертите за ултра ол инклузив в хотели в Албена пък са валидни от 27 август до 11 септември, като едното предложение е за 70 лв. на легло в двойна стая, а другото е на стойност 55 лв., но за хотел в горна зона.

Изключително изгодни са и офертите за ваканция в края на лятото в Шабленско, където тази година от кметството отчитат изключителен интерес от страна на български туристи.
Още от статията на „Стандарт"

"Експертизата за "Тановгейт" - половин година не стигна", обобщава „Дневник"
"Оставка", "Проверка...", "Прокуратурата...", "Анкетна комисия", "Скандал"... и стотици вестникарски публикации, предавания, медийни участия. Какво остава от случаи, занимавали обществото в продължение на месеци - хората рядко си ги спомнят само седмици след заглъхването им, а широко прокламираните проверки и обещавани последствия често или са "доникъде", или текат и ще продължат да текат неясно докога.

След скандала със СРС - без ясни отговори, без законови промени

Началото на тази година започна с най-сериозния скандал, разтресъл кабинета "Борисов", станал популярен като "Тановгейт". Тогава в рамките на около месец близкият до Алексей Петров в. "Галерия" разпространи записи и стенограми от разговори на директора на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков, депутати.

Информацията от тези разговори повдигна редица въпроси като например дали хора от властта покровителстват фирми и спират митнически проверки срещу тях, лобират ли за назначения в митниците, справят ли се митниците в борбата с контрабандата. Тези теми безвъзвратно потънаха, изместени от дискусиите за това кой на какво основание е подслушвал Танов, регламентирано ли е било това следене, кой е изнесъл записите, има ли и други записани разговори.

Започнаха проверки за това дали това са специални разузнавателни средства, приложени от спецслужбите, манипулирани ли са разговорите, дали хора от ДАНС са ги изнесли... Заеха се прокуратурата, парламентарните комисии, учени. И така вече повече от половин година все още не е готова окончателната експертиза на академията на науките.
Още от статията на „Дневник"

„Гражданската" нагоре с 30 лева", съобщава „Монитор"
Задължителната застраховка за шофьорите „Гражданска отговорност" най-вероятно ще поскъпне между 10-15% до края на годината. Това съобщиха пред „Монитор" представители от застрахователния бизнес. В момента средната цена на задължителната полица у нас е около 200 лева за автомобили с обем на двигателя 1800 кубика. Изчисленията показват, че ако прогнозите на застрахователите се сбъднат, „Гражданска отговорност" ще се оскъпи с близо 30 лева.

Увеличението на цените се налага заради огромните размери на заведените искове за неимуществени вреди от пострадалите при пътнотранспортни произшествия. Финансовите претенции към застрахователите от страна на шофьорите започнали да нарастват лавинообразно след началото на миналата година. Тогава беше вдигнат лимитът на застраховката „Гражданска отговорност", припомнят застрахователи. Сега дължимата компенсация при произшествие с двама или повече пострадали е до 5 млн. лева, а преди промяната беше 1 млн. лева. При катастрофа с един пострадал компенсацията също скочи от 700 хил. на 1 млн. лева. За материални вреди горната граница се качи от 200 хил. на 1 млн. лева.

„През лятото застрахователите традиционно не променят размера на премиите по „Гражданска отговорност", но цените най-вероятно ще бъдат коригирани през ноември и декември", коментира Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност. Според него повишението на цените няма да е голямо и ще е с около 10%.

Застрахователи припомнят още, че след последните промени в Кодекса за застраховането от юни 2012 г. ще влязат в сила още по-високи лимити за компенсациите при злополука. Това също може да доведе до поскъпване на застраховката на по-късен етап.
Още от статията на „Монитор"

„Всеки трети българин чувства дома си незащитен от крадци", обобщава социологическо проучване „Класа"
11% от българите признават, че чувстват постоянен страх от обир на жилището си. Данните са от току-що приключилото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник „Класа".

Неотдавнашното убийство на младо момиче в центъра на София отново отвори темата за безопасността на българските граждани по отношение на битовата и уличната престъпност. Именно затова попитахме българите до каква степен се чувстват застрашени от най-често разпространените престъпни прояви.

Като цяло оценките на населението за работата на правителството по отношение на борбата с престъпността тази година са по-ниски от измереното през 2010 и 2009 година. Днес едва малко над една трета от населението смята, че управляващите се справят с престъпността по-добре от миналото правителство. За сравнение положителните оценки през 2010 и 2009 г. са над 60%.

Кражбата и влизането с взлом в дома е престъплението, от което се притесняват най-голяма част от българите. Общо 31% от българите изпитват сериозни притеснения, а дори и постоянен страх от това да намерят дома си разграбен. Само 21% са спокойни в това отношение.

Столицата, изглежда, е най-несигурното място за живеене по отношение на безопасността и неприкосновеността на дома. Почти 40% от столичаните споделят, че чувстват сериозен риск за дома си. Сред по-силно притеснените са и българите над 55-годишна възраст.

Притесненията от джебчийство и нападение следват кражбата от дома по степен на опасения на българите от тях. Около една четвърт от анкетираните признават, че изпитват силна тревога и постоянен страх от това да бъдат ограбени или нападнати на улицата. Малко под една трета от анкетираните нямат сериозни притеснения от такъв вид посегателства.
Още от статията на „Класа"