Икономистът Паван Сукдев (Pavan Sukhdev) твърди: най-хубавите неща в човешкия живот са безплатни. Но може би не за дълго. Около кредитната криза се шуми много, но кризата в природата ще ни струва далеч по-скъпо. 

Човекът, когото описват като „по професия икономист, а по сърце еколог", е председател на Центъра за глобални пазари към „Дойче Банк". Освен проектите за германското и индийското екоминистерство, Сукдев е сред архитектите на „Зеления Нов курс", предлаган от Програмата за околната среда на ООН, който ще бъде официално публикуван на 22 октомври в Лондон.

В разговор с „Дойче Веле" икономистът е заявил: Сити и Уолстрийт ще загубят в следствие на кредитната криза до $1.5 трилиона. Загубите за капиталовото богатство на човечеството заради обезлесяване и деградация на горите годишно възлизат на $2 до $4.5 трилиона през последните няколко години.

На фона на големия шум, който се вдигна около $1.5 трилиона загуба на финансов капитал на група фирми от Уолстрийт, почти нищо не се споменава за двойно по-големите невъзвратими загуби на природен капитал. Ако начинът на правене на бизнес не се измени, загубите от разрушаване на природната среда ще нараснат.

В същото време, извънредните мерки на правителствата, които могат да подобрят ситуацията с природното богатство, са далеч по-скромни от шумно огласяваните финансови bail-outs. В момента защитените територии заемат 10 - 11% от площта на планетата и са близо 100,000 на брой. За опазване на природата в тях се отделят годишно $40-50 млрд. А по различни макроикономически оценки, полезността на тези защитени местности годишно възлиза на $4 или 5 трилиона.

Не става дума за огромни суми пари, подчертава Сукдев. Ако се осигурят нови $50 млрд., ползите ще се умножат многократно. В сегашния хаос отделни фирми вече загубиха повече. Но по ред причини парите не се преразпределят в посока към опазването на природата.

Какви са тези причини? Първата е публичния характер на природните богатства. Екосистемите са обществено богатство, в огромната си част безплатно. Не са заложени интереси на собственици, на акционери, те не са частни. Природата и природните кътчета са безплатни. Ако тези неща ги няма, ще страдаме жестоко за загубата им и ще платим мило и драго, за да си ги върнем - но точно сега те ни излизат безплатно.

На второ място промените, които се случват с природната среда, протичат постепенно. Горите се изсичат, видове измират, водата за бедните не достига - но тези загуби са постепенни и хората трудно осъзнават, че нещата се влошават. Докато при финансовите пазари имаме краткотрайни и силни шокове и всички са убедени.

Според Сукдев няма опасност хората да си затворят очите към проблемите на природата, втренчени във финансовата криза. Сега степента на осъзнаване на проблема е много по-висока, отколкото преди две години. Разбира се, във финансовата криза  се увеличава и натискът за икономичното преразпределяне на средствата - но парите за природа не са много, предвид останалите разходни пера. В ЕС например за консервация се отделят годишно не повече от 6 млрд. евро.

Времето за инвестиции в чиста природа е сега. Все повече „умни" пари се вливат като инвестиции в околна среда. В Северна Америка делът на рисковия капитал в екология се е увеличил от 2% през 2002 г. до 17% през 2007 г.

Сукдев заключва, че рисковите инвеститори са разбрали нещо, което светът още не е осъзнал. Ще има „тектонична" промяна в начина, по който се правят нещата. Възобновяемата енергия е отлична бизнес възможност не само за развития свят, а и за онези 2 милиарда души, които все още нямат достъп до електричество. Това е само един от примерите за огромните възможности, които „умният бизнес" може да открие за страни като Индия, Африка, Латинска Америка.

Има пари в производството на по-ефективно оборудване и въвеждането на по-ефикасни процеси. А в кредитната криза има една добра страна - тя кара хората да боравят по-внимателно с капитала. Както се казва, кризата е прекалено важна, за да се пропилее.