ИСКАТ СПЕШНИ ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ДЕЙНОСТТА ИМ Лихварският бизнес винаги е бил трън в очите на хората. Ето защо въвеждането на по-строги правила в него обикновено се посреща с облекчение. Дори либералното правителство на Сергей Станишев осъзна този факт и в края на своя мандат кабинетът прие наредба, уреждаща дейността на заложните къщи. Тя влезе в сила на 31 август 2009-а и въведе редица ограничения: задължи заложните къщи да се регистрират; забрани им да дават заеми срещу залог на имоти и произведения на изкуството; ограничи лихвата, която могат да вземат до 3% на месец..., и още много други. Оказва се обаче, че въпросните ограничения лесно могат да бъдат заобиколени, а някои текстове от наредбата създават само затруднения на хората, които искат легално да се занимават с лихварски бизнес. А след като такъв съществува под небето, значи, че от него има нужда. Представете си само, че спешно ви трябват 500 лв. за лекарства. Заем не можете да вземете. И се обръщате към кого? Изборът не е голям - роднини, приятели или... отивате да заложите при лихваря мобилния телефон, стереоуредбата, телевизора... Неслучайно заложните къщи ги наричат "банките на бедните". И за да може този бизнес да се развива нормално - да печели и да плаща данъци, изискванията на нормативните документи не трябва да го затормозяват. Именно за да се изгладят "грапавините" в сегашната наредба за заложните къщи, още в края на 2009-а по заповед на министъра на вътрешните работи е сформирана работна група с представители на МВР, финансовото и икономическото министерство, Министерството на правосъдието, Комисията за защита на потребителите, Асоциацията на заложните къщи. Новият проект на документа е трябвало да бъде готов още през май. Оттогава досега крайният срок е променян два пъти, но така и не е ясно кога чиновниците ще предложат окончателния вариант на наредбата за съгласуване в Министерския съвет. Самите лихвари пък смятат, че има няколко проблема, породени от наредбата, които трябва бързо да бъдат решени. В нейния чл.3 е записано например, че заложната къща е лице, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи. Заложната къща не може да извършва по занятие други търговски сделки освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й. От асоциацията смятат, че това позволява на контролните органи да тълкуват текста твърде "стеснено" и създават редица проблеми в работата на заложните къщи. Ако една такава фирма приема като залог мобилни телефони, логично е да може да ги тества дали работят. За целта къщите би трябвало да могат да продават и ваучери за GSM-и, само че при сегашните текстове на наредбата това може да им създаде проблеми с контролните органи. Затова представители на Асоциацията на заложните къщи настояват да бъдат издадени задължителни указания за прилагане на наредбата, за да няма произволни и противоречиви тълкувания. На бизнеса не се понрави и изискването след извършване на продажбата на заложената вещ лихварите незабавно да изпращат писмено уведомление на нейния вече бивш собственик. От асоциацията предлагат в наредбата да се въведе възможност въпросното уведомление да може да се изпраща на залогодателя чрез SMS или e-mail. Аргументите са, че повечето банки и лизингови дружества в България използват SMS или e-mail известяването дори когато става въпрос за далеч по-големи по размер кредити или лизингови вноски. Собствениците на заложните къщи са недоволни и от наложените им ограничения по отношение на обезпеченията, които те могат приемат. Доскоро се смяташе, че най-разпространеният залог са недвижимите имоти, като най-често се сключва договор за продажбата им в полза на кредитора с уговорка за обратно изкупуване. С други думи, при коректни взаимоотношения длъжникът си получава собствеността върху имота едва когато изплати заема. Сега, наредбата казва, че заложните къщи предоставят заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, и то при условие че те не са паметници на културата от национално и световно значение, оръжие и боеприпаси. Само че българинът е изобретателен, а лихварите - още повече. Така че те са намерили начин да продължат да дават заеми срещу обезпечение с имот. Просто тези кредити минават през дружества, вписани в регистъра на БНБ. По неофициални данни у нас има около 200 такива фирми. Проверка на в. "БАНКЕРЪ" установи, че лихвите за такъв тип заем започват от 3.5%, като на места достигат и до 6% МЕСЕЧНО (а не на годишна база). Лихварите вече не могат да вземат като залог и изделия от благородни метали, които не притежават държавна марка, или пък скъпоценни камъни, които не са придружени със сертификат за идентичност и качество. Наредбата за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни обаче е обнародвана в "Държавен вестник" на 7 януари 2000 година. Което означава, че златните и сребърните изделия започват да се маркират от този момент нататък и наличното до 2000 г. злато не може да се залага. От друга страна, притежаваните от частни лица, както и внасяните от тях за лично ползване бижута са освободени от изискването да бъдат маркирани и следователно също не могат да бъдат заложени. "Действащото европейско и световно законодателство е намерило решения на този въпрос. Настоящата разпоредба незабавно трябва да се синхронизира и нелогичният дисбаланс да бъде изгладен", призовава Александър Александров, собственик на верига заложни къщи "Щедрите" и член на асоциацията. У нас 70-80% от благородния метал няма марка, твърди той. Ограниченията по отношение на начисляваните от заложните къщи лихви също могат да бъдат заобиколени. Те, в общи линии спазват изискването да не начисляват на длъжниците си повече от 3% на месец, но пък забрана по отношение на таксите няма и затова повечето представители на този вид бизнес са намерили компенсация именно в тях. За отпускане на заем до 100 лв. те събират такса от 9%, от 100 лв. до 300 лв. тя е 7%, от 300 до 1000 лв. - 5.5 процента. За суми над 1000 лв. се плаща такса от 6%, а за заеми над 3000 лв. - 4 процента. Преди влизането на наредбата в сила лихвите бяха около 10% при обезпечение с техника и злато - ако срокът за изплащане е 15 дни, и 20% - при плащане след 30 дни. Автомобилите пък са се залагали срещу лихва от около 8 на сто месечно. Кредитът срещу ипотекиране на жилището се е давал при средна месечна лихва от около 6 на сто. Сега такива лихви няма, но ако човек си сметне всички разходи по заем от заложна къща, ще види, че разходите му не са по-малко от тези преди влизането на наредбата в сила. Излиза, че ограничаването на лихвите в нея просто е било безсмислено. А дали, как и кога това ще се коригира, предстои да видим. (Б) * Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.