Е, това беше неочаквано и внезапно.
Решението на Fiat Chrysler Automobiles NV да се откаже от сливането с Renault SA остави всички изненадани. Сега и двете компании имат много работа, за да разрешат слабостите си, които преговорите за обединение показаха ясно. Има и въпроси, които президентът на Франция Еманюел Макрон трябва да разреши, пише за Bloomberg Крис Раян.
Предложението от три страници, което Fiat публикува само преди две седмици, накара бъдещото сливане да звучи толкова лесно. Директорът на Renault Жан-Доминик Сенар и колегата му от Fiat Джон Елкан трябваше да знаят, че спокойствието им няма да оцелее след намесата на политиците и сложните отношения в индустрията.
Предложението за сливане с Renault нямаше как да не подкопае още повече връзката на френската компания с японските партньори от Nissan, които все още се справят с последствията от изпадането на архитекта на алианса Карлос Гон. А Fiat нямаше как да няма спорове с Франция, която притежава 15 процента от Renault и е изключително чувствителна, когато се заговори за гаранция за работни места и управление. Сливанията, в които двете страни са равни, никога не са лесни, както показа и епичният провал на френско-италианския производител на очила EssilorLuxoticca SA.
И все пак, след като голяма част от работата бе свършена, а пазарите реагираха толкова позитивно, решението на Fiat изглеждаше прибързано (Франция остави вратата отворена за ново предложение). Не можеха ли италианците да изчакат още няколко дни, докато Париж и Nissan се почувстват по-комфортно?
Може би Елкан е разбрал, че френско-италиански-американски-японски производител с френската държава като котва ще създаде твърде много проблеми. Fiat не за първи път предлага сливане и после се отказва, както ни напомня случая с GM.
Какво ни показа процесът?
Той напомни на инвеститорите, че Fiat далеч не е инвестирала нужното в електрически автомобили, както и че общите вредни емисии от автомобилите ѝ са твърде високи. Въпреки цялата сила на пикапите и SUV моделите на марката в САЩ, Fiat постави на масата и слаб баланс заради огромни пенсионни задължения.
А Renault? Дискусиите за сливането показаха какво е отношението на инвеститорите към френската група. Вадейки дела в Nissan, кеша и другите инвестиции, акционерите не видяха абсолютно никаква стойност в производството на автомобили. Това е засрамващо, меко казано. И Сенар ще трябва да промени виждането на пазара.
Ами Франция? Ходовете на Париж накараха намеренията на Макрон да намали собствеността на държавата в компании и превръщането им в европейски шампиони да изглеждат кухи. Когато ножът опре кокала, Франция винаги ще търси начин да запази всяко едно работно място и това ще бъде най-важното за нея.
Може би Fiat ще успее да се съвземе и ще направи трети опит за международно сливане. Имаше спекулации, че Peugeot SA е потенциален партньор - но Франция притежава дял и там.
Няма съмнение, че за автомобилните производители има смисъл да обединят финансовите си ресурси и да инвестират заедно в технологиите на бъдещето. Но намаляването на разходите може да стане и чрез хлабави алианси, като този между BMW и Jaguar Land Rover, обявен тази седмица.
USD
CHF
EUR
GBP
