Huawei отчете драстично по-бавен растеж на приходите през първото тримесечие на 2020 г., като сред факторите са забраните, наложени от САЩ, както и пандемията, пише CNBC.

Приходите на китайския гигант възлизат на 182,2 млрд. юана ($25,8 млрд.) през първите три месеца на годината, растеж от 1,4%. През 2019 г. Huawei отчете 39% растеж за същия период. Нетният марж за периода е 7,3%, при 8% за първите три месеца на 2019 .г

Въпреки предизвикателствата, свързани с Covid-19 и политическия натиск от Вашингтон, Huawei посочва, че растежът остава "устойчив".

Миналата година Huawei бе включена в черен списък на САЩ, който забранява на американските компании да работят с нея, освен ако не получат специален лиценз. Вашингтон твърди, че оборудването на китайската компания може да се използва за шпионаж от Пекин, а самата Huawei многократно е отричала подобни обвинения.

В отговор, компанията диверсифицира веригата си за доставки и успя да създаде собствен дизайн на някои ключови компоненти. Ограниченията обаче все пак удариха смартфон бизнеса, след като Google трябва да спре работа с Huawei.В резултат новите телефони, включително P40 Pro, не могат да използват Google Play Store и Google Mobile Services.

Huawei не предоставя данни за растежа и резултатите на отделните подразделения. Този път компанията не съобщи и данни за продажбите на телефони. През първото тримесечие пазарът отчита спад заради пандемията. Това е особено валидно в Китай, където компанията е доминиращ играч.

Резултатите за 2019 г. показаха 19% ръст на приходите, но по-бавен растеж на печалбата.Политически проблеми и на Острова

Huawei отчете резултатите за първото тримесечие във вторник от Лондон, вместо от централата си в Шънджън. Ходът идва на фона на нови въпросителни относно бъдещата ѝ роля в изграждането на 5G мрежите на Острова.

По-рано тази година премиерът Борис Джонсън и кабинетът му решиха да позволят на Huawei достъп до по-маловажните части от мрежовата инфраструктура, като антени и базови станции, но не и за основните, в които се обработват данните. Делът ѝ за участие пък бе ограничен на 35%.

Решението предизвика гняв от щатския президент Доналд Тръмп, чиято администрация настояваше за пълна забрана. Наскоро британската управляваща партия зае по-твърда линия, заплашвайки да промени решението.