Въпреки рязкото покачване на цените на суровините, минните компании не инвестират средства в нови проекти, което повдига притеснения относно бъдещ недостиг на някои метали, пише The Wall Street Journal.
Пред особено значими дефицити са изправени така наречените "технологични" метали като кобалта, медта и лития, чието търсене от страна на производителите на батерии, електромобили и вятърни турбини расте. Проблемите при предлагането заплашват да забавят плановете на отделните държави да намалят емисиите, както и да направят прехода по-скъп, казват анализатори.
Макар да слязоха от постигнатите върхове, редица суровини достигнаха рекордни цени през тази година насред икономическото възстановяване от пандемията и увеличените правителствени разходи за инфраструктура. Покачването се дължи и на проблемите в доставките. Например, цената на медта почти се удвои през последните 12 месеца до рекордните $10 762 за тон по-рано този месец.
Но минните компании не желаят да инвестират в нови проекти, казват анализатори и мениджъри, тъй като през последните години инвеститорите настояват за по-високи дивиденти. Причината е, че през последния цикъл на поскъпване на суровините компаниите "гориха" средства. Настоящата колебливост повишава възможността в бъдеще да има недостиг.
Разходите в индустрията не съответстват на търсенето, което ще доведе до недостиг на много ресурси, потвърждават анализатори. Сред най-големите минни компании капиталовите разходи ще спаднат с 6%, а сред добиващите мед дружества с 10%, според коненсуса на наблюдателите.
Междувременно търсенето на мед ще нарасне с 40% до 2030 г. — а т. нар. зелено търсене ще подскочи с до 900%, според Goldman Sachs. Което ще доведе до недостиг от 8,2 млн. тона. Макар че цените на медта се покачиха значително през последната година, за периода няма одобрени съществени нови мини, казват от институцията.
При настоящите цени Rio Tinto, BHP, Anglo American и Glencore могат да генерират общо $140 млрд. печалба преди лихви, данъци и амортизация, според Royal Bank of Canada. През 2015 г., когато цените на металите бяха близо до дъното си, печалбата бе $44 млрд.
Разбира се, в някои сфери има нови инвестиции — най-вече при желязната руда. Но основният фокус на компаниите в индустрията е връщането на средства на акционерите.
По данни на инвестиционната банка Liberum през миналата година капиталовите разходи, които включват настоящи и бъдещи проекти, растат с 30% до $75 млрд. В същото време дивидентите се удвояват до $66,1 млрд. Разходите са с една трета по-ниски спрямо 2012 г., в края на предходния бум, а дивидентите растат със 125%.
Минните компании връщат повече пари на инвеститорите, след като през последния цикъл прекалиха с разходите за нови проекти и придобивания. Тогава инвеститорите се отдръпнаха от сектора, някои минни компании фалираха, а много директори останаха без работа.
Някои анализатори очакват, че инвестициите в нови проекти ще се покачат, ако цените на суровините останат на високо ниво. Но обичайно отнема между 10 и 15 години една мина да бъде разработена, което кара анализаторите да се притесняват от бъдещ недостиг насред желанието на правителствата за зелен преход.
Според Международната агенция по енергетика до 2040 г. предлагането на някои минерали, нужни за чистите технологии, ще трябва да се учетвори.
USD
CHF
EUR
GBP
