Днес е трудно да си го представим, но възможността да изпращаме в разумни срокове пари към различни точки на света е ново явление. Дължим го в огромна степен на Уолтър Ристън - изпълнителен директор на Citibank от края на 60-те до началото на 80-те. Международните платежни системи нямаше да са същите без него, но по-важното е, че доларът вероятно нямаше да е световната валута, която е днес.

Всъщност плановете му са били много по-различни от това, което постига като резултат, пишат Хенри Фаръл и Ейбрахам Нюман в книгата "Подземна империя: Как Америка превърна световната икономика в оръжие", откъс от която публикува Business Insider.

Тромава архаична система

През 60-те международни банки на практика няма. Процесите по изпращане на пари са бавни и свързани с много често директно противоречащи си национални разпоредби, останали от времената на Голямата депресия. Или от по-рано.

Два примера. Служителите на Citibank в Лондон използвали пневматична поща, за да изпращат едни на други документи за наредените преводи. В един момент тръбите се запушили и се наложило викането на коминочистач, за да може да бъдат обработвани операциите за цяла Европа.

SWIFT: Делът на долара при международните разплащания расте, какво се случва с еврото

SWIFT: Делът на долара при международните разплащания расте, какво се случва с еврото

5-те най-използвани валути не са се променили през изтеклата година

По приблизително същото време инфлацията в Аржентина толкова скочила, че местните служители на Citibank трябвало да купят бъчви с шотландско уиски с печалбата на подразделението, за да предпазят неговата стойност.

Нов подход

Ристън вижда всичко това и изгражда стратегия. Според него глобалните пазари са по-силни от ограниченията наложени от националните регулатори, а компютъризацията може да направи много по-ефективни процесите в банките и да превърне платежните операции в източник на печалба.

Босът на Citybank планира всичко това от гледната точка на глобалист и почитател на идеите на Фридрих Хайек за един свят, в който личните свободи произтичат от свободата на пазара, който преодолява границите и тиранията на политиците.

Снимка 633996

Източник: GettyImages

Подобно на повечето идеалисти, Уолтър Ристън е заслепен от вярванията си и с действията си постига точно обратния на очаквания резултат.

Голямата промяна

През 70-те Citibank създава автоматизирана електронна платежна инфраструктура, която позволява на клиентите да изпращат и получават пари по целия свят. Тя е толкова успешна, че става причина играчите на пазара, в желанието си да не бъдат зависими от Citibank, да обединят усилията си около проект, който ражда превърналата се в стандарт днес система SWIFT.

Огромният растеж в международната търговия е най-добрата новина за долара. Оказва се, например, че е по-лесно италианска и японска фирми да правят сделките си с него, вместо с националните си валути. Причината - може икономическите отношения между двете страни да не са достатъчни за съществуването на ликвиден пазар с възможност за директна обмяна на разумна цена. Заради формално обявения още след Втората световна война статут на американските пари като световна резервна валута, с тях такива проблеми няма.

Така новопоявилото се глобално банкиране се оказва все по-зависимо от долара, а и от институциите в САЩ и съюзниците им, от които зависят международните плащания с него да се случват. Например, почти всички плащания в долари минават през американската междубанкова клирингова система CHIPS, която е под юрисдикцията на Вашингтон. Освен това, американските власти имат голямо влияние и върху решенията, касаещи SWIFT.

Капанът щраква

Минават десетилетия, през които тази система функционира - въпреки опасенията на критиците, че правителствата в един момент ще я поставят под контрол, за да получат още повече власт.

Според Фаръл и Нюман, именно това се случва след 11 септември 2001 г. Уж с цел преследване на тероризма, финансовото министерство на САЩ започва да събира финансови данни от целия свят. Новите видове санкции превръщат международните банки в инструмент за външната политика на Вашингтон. Добри примери виждаме в натиска върху Иран и Русия и ваденето на банки от SWIFT или отрязването на възможността за операции в долари.

Swift или "ядрената бомба" на финансовите санкции. До какво би довело изключването на Русия

Swift или "ядрената бомба" на финансовите санкции. До какво би довело изключването на Русия

Великобритания и Чехия искат да изключат Русия от международната разплащателна мрежа, но САЩ засега са против

Към момента, въпреки всичкото говорене за дедоларизация, все още не е намерена реална алтернатива на замислената от Ристън система. Замяната на долара с друга валута (например китайския юан) просто премества географски властовия център от Вашингтон към Пекин. Криптовалутите са твърде нестабилни ценово, а освен това инфраструктурата им не може да поеме милиардите транзакции дневно.

Така отново сме в ситуация, която вероятно ще изисква революционно различен поглед към намирането на решение.