В следващите няколко седмици Money.bg в съвместна поредица с Modis България ще ви представи хора, решили да променят кариерата си и постигнали успешно това. Ще ви разкажем лични истории, които ще ви вдъхновят да направите смела крачка по пътя на промяна на кариерата си.
Понякога любовта може да те отведе много далеч. Или по-точно на повече от 10 000 километра от дома. Такава е историята на Анджелин Йодо, която преди 3 години избира да остави живота и кариерата в родината си, за да се премести у нас. В България я довежда именно любовта, но впоследствие тя успява и да направи първи успешни стъпки и в професионалния си път в страната.
"С преместването си поех голям риск. Изоставих всичко - семейството, кариерата и приятелите си. Преместих се и си казах: "Нека да видим как ще се случат нещата тук", разказва тя.
Всъщност, това решение не идва спонтанно. Тя се запознава онлайн с бъдещия си съпруг, който е българин, повече от десетилетие по-рано.
Източник: Теодор Пенчев / Money.bg
"Заедно сме от 11 години и имахме дълга, дълга връзка от разстояние за период от 6, 7 години, преди да се оженим. Причината да преминем на следващото ниво дойде от разликата в културите и традициите на страните ни. Знам, че тук е нормално дори ако нямате брак, да живеете заедно като двойка", обяснява Анджелин и продължава:
Анжелин Йодо е китайка шесто поколение, родена и израснала в Индонезия. Има придобита бакалавърска степен по маркетинг комуникации, като започва кариерата си в една от най-големите локални компании за потребителски стоки - Nutrifood Indonesia. Към днешна дата тя е ръководител на проекти в Modis България.
"Това не е така в моята страна. Винаги се шегувам, че родителите ми биха се отказали от мен като дъщеря, ако направя такова нещо и реша да живея с приятеля си без брак.".
Така двамата се женят в края на 2016 година, а от следващата тя окончателно се мести в България. Анджелин, която допреди това активно развива кариерата си в Индонезия, започва отначало да гради нова такава у нас.
"Когато дойдох тук, изпратих автобиографията си на различни работодатели. Бях решила, че съм готова да приема всяко едно предложение, тъй като съм доста активен човек, а прекарвах много време вкъщи и това беше стресиращо за мен. Отне ми 2-3 месеца да ме наемат", обяснява Анджелин.
Източник: Теодор Пенчев / Money.bg
Първото място в България, на което започва работа, е компания във финансовия сектор. Анджелин става част от екип "Продажби", като отговаря за предлагането на пакети за финансово образование.
"Намирането на първата ми работа всъщност беше късмет и риск. Бях си казала, каквато и възможност да ми се изпречи, ще я приема, няма да казвам "не", усмихва се тя.
Анджелин признава, че това първо работно място след преместването ѝ помага да придобие увереност и твърди, че благодарение на нея днес няма никакви бариери в комуникацията с различни хора.
"Във финансовата сфера повечето колеги са мъже, а в продажбите конкуренцията е голяма. Когато говориш по телефона с хора от цял свят, каквато беше моята работа, е трудно. Моят тогавашен ръководител, който беше българин, ме научи как да се държа с клиентите, как да разговарям с тях. Така че сега можете да сложите всеки срещу мен и аз нямам проблем да разговарям с него свободно и спокойно", сигурна е тя.
Източник: Теодор Пенчев / Money.bg
Днес Анджелин е ръководител на проекти (от англ. Project Manager) в Modis България, като преди 2 години от компанията се свързват с нея с предложение за работа, насочена към индонезийския пазар.
"В началото започнах като модератор. Задачата ми беше да следя конкретен форум, за това дали някой участник не нарушава правилата му, както и отговарях за прегледа на съдържанието му", обяснява тя. По-късно е назначена като ръководител на проекти, като на тази позиция е свързващото звено между екипа по даден проект и неговите клиенти.
"Може да се каже, че основно съм комуникатор. Комуникирам с отговорния екип, също така комуникирам с клиентите, уверявам се дали са доволни от услугата, която получават, както и как би могло да се подобри обслужването им", казва Анджелин.
Източник: Теодор Пенчев / Money.bg
Обратно в родината си тя започва кариерата си в местен производител на потребителски стоки още преди да се дипломира от университета.
"Стартът ми беше на позиция, на която се занимавах с организирането на събития. Фирмата предлага широка гама продукти и аз отговарях за звеното от диетични стоки за жени. По-късно станах част от маркетинг екипа в компанията. Тогава отговарях за подготовката на представянето на нови продукти, за обученията на продавач-консултанти, свързани отново с новите продукти. Работата ми беше доста активна и пътувах много из страната", връща се назад тя.
Източник: Личен архив
Анджелин като ръководител на обучение за нови служители на работодателя ѝ в Индонезия
Що се отнася до разликите между това да работиш в родната ѝ Индонезия и в България, Анджелин признава, че те са доста, но основно са свързани с това как хората на различните стъпала от йерархията общуват помежду си.
"Голямата разлика е културата и начинът, по който хората си разговарят. Ако посетите Индонезия, ще ви посрещнат големите усмивки на хората, всички там са много мили. Точно тази разлика ме изненада, когато дойдох в България. Чух как хората си говорят високо в ресторантите, тогава попитах съпруга си дали се карат, а той ми отговори: "Не, не се притеснявай, това е обикновен разговор". Трябваше ми време да свикна с това", посочва тя и допълва:
Източник: Личен архив
Анджелин в траниционно индонезийско облекло, наричано "батик"
"Другата голяма разлика за мен беше начинът, по който хората се обръщат един към друг. Тук това става много по-директно. В Индонезия старшинството и позицията в работата или в обществото са от голямо значение. Хората, които са по-високо в йерархията - служебна или не, са много уважавани. Обикновено служителите не говорят директно с тях. Тук е доста по-различно, защото служителите разговарят със своите ръководители, доста по-отворени са. Тук винаги можеш да споделиш това, което мислиш, докато в Индонезия всички са доста по-резервирани. Точно това и ми харесва в България.".
Въпреки това Анджелин признава, че първите месеци след преместването ѝ не са лесни. "В началото, когато дойдох, нещата бяха доста по-различни и трудни. Тогава нямаше толкова много чужденци, които живеят и работят тук. Сега, ако се разходиш в Бизнес парка в София, срещаш много такива хора. Преди две години се чувствах чужденка, тъй като не говоря български и нямах никакви контакти", обяснява тя.
Източник: Теодор Пенчев / Money.bg
За справянето с тези пречки ѝ помага това, което Анджелин посочва, като най-важния научен досега урок от нея - това да използваш волята си.
"Всичко се случва, ако имаш воля за него, ако имаш воля за промяна, ако имаш воля да се адаптираш към новата среда. И всичко това започва от теб", убедена е тя.