Ниските лихви не са основният фактор за ръста на сделките с имоти

Диана Митева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, пред Money.bg

Госпожо Митева, нека започнем с онова, което най-много вълнува гражданите и малките и средни предприятия - лихвите. Може ли да се очаква в краткосрочен план (в рамките на една година) увеличаване на лихвите по отделните вече предоставени групи банкови кредити, както и по новото кредитиране?

Определено решенията на водещите централни банки, от ранга на Федералния резерв на САЩ (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ), да оттеглят стимулите, които предоставиха, за да подкрепят икономиката и финансовите пазари след тежките удари на пандемията от COVID-19, ще стоят в основата на определянето на нивата на лихвените проценти.

Например, в началото на ноември Фед обяви, че започва постепенно да намалява обема на своята програма за изкупуване на активи, с цел да бъде прекратена до средата на 2022г. Това би могло през втората половина на 2022г. или през 2023г. да доведе до повишение на лихвените проценти.

В еврозоната на последната си пресконференция през октомври председателят на Управителния съвет на ЕЦБ - г-жа Кристин Лагард, даде да се разбере, че не бива да се очаква повишение на лихвените проценти в еврозоната преди края на 2023г.

Във Великобритания също в началото на ноември АЦБ остави основния лихвен процент непроменен.

В този контекст, лихвените проценти се очаква да останат ниски и дори отрицателни, в еврозоната още няколко години. Банките, естествено, се съобразяват с действията на централните банки, но те носят, както позитиви, така и негативи. На първо място, в България, например, лихвените проценти по кредитите са на историческо ниско ниво, което е положително за бизнеса и домакинствата. На второ място, лихвените проценти в страната са сред най-високите в еврозоната, където вече няколко години преобладават отрицателни лихвени проценти за депозити, както на фирми, така и на граждани. В този контекст, банките в България печелят все по-малко от своята основна дейност, свързана с предоставяне на кредити и привличане на депозити.

БНБ обяви, че заради ръста на жилищните кредити от октомври 2022г. ще увеличи антицикличния буфер. Моля, коментирайте развитието на пазара на имоти и на жилищни кредити и перспективите му, според вас, за следващите 12 месеца?

В средата на септември 2021г., съгласно законовите си правомощия, Управителният съвет на БНБ взе решение да увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, за банките на 1%, който да влезе в сила от 1 октомври 2022г.

Както е известно, при взимането на подобни решения, БНБ анализира, не само стойностите на официално приети референтни индикатори, но, също така и на допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

Дама заменя Петър Андронов начело на банките в България

Мениджърът напуска ОББ заради повишение в KBC

Донякъде това решение беше очаквано от банковата общност, тъй като решенията за намаляване, запазване или увеличаване на нивото на антицикличния буфер се оповестяват 12 месеца преди влизането им в сила. Спомняте си, че част от приетия през първото тримесечие на 2020г. от БНБ пакет от мерки за банковия сектори, във връзка с пандемията от COVID-19, включваше отменяне на предвидените за 2020г. и 2021г. увеличения на антицикличния капиталов буфер. По този начин, за периода до края на третото тримесечие на 2022г. равнището на антицикличния буфер се запазва на текущото ниво от 0,5%.

Смятам, че, както и досега, банките няма да изпитат никакви затруднения да покрият нивото на този буфер. В подкрепа на това са и последните данни на БНБ, според които в края на юни 2021г. капиталът, който превишава минималните и задължителните капиталови изисквания, както и определените буфери, възлиза на 5 млрд. лв. за банковата система.

Що се отнася до развитието на пазара на имоти, бих казала, че ниските лихвени проценти по жилищните кредити не са първостепенният фактор за търсенето на имоти. Върху този пазар влияят дават отражение и фактори, които имат по-скоро дългосрочен характер и не се влияят от цикъла на цените на жилищата в определен момент. Необходимостта от първо жилище за млади семейства, например, постепенното възстановяване на икономиката, ръстът на доходите през последните години, очакваното нормализиране на пазара на труда и очакванията за нарастване на заетостта влияят допълнително върху търсенето на жилища.

Във връзка с рисковете, банките, като основни финансови посредници в икономиката, помагат на търсещите имоти със своята експертиза и кредитни условия да намерят това, което търсят, според своите възможности. При кредитирането банките съблюдават определени индикатори, освен параметрите по кредита и цената на имота, също и възможността на кредитополучателя коректно да оцени своите финансови възможности. Налице са различни регулаторни и характерни за всяка банка ограничения, като съотношение на вноска към доход, процент на самоучастие на клиента, нивото на риск, които те спазват и това се обяснява ясно на клиентите.

През последните 12 месеца държавата задейства няколко програми за банково кредитиране при облекчение условия за бизнеса. Какъв е общият обем на заемите, които банковата система отпусна по тези програми и доколко според вас те бяха ефективни?

Както е известно, в изключително предизвикателната ситуация през 2020г., заради първоначалния икономически шок от COVID-19, банките своевременно се включиха в различни по вид правителствени програми, целящи отпускане на кредити на физически лица и на микро, малки и средни предприятия, които изпитват затруднения, в резултат на пандемията.

Със своята експертиза и бърза реакция банките участваха в съгласуването на основни параметри по програми за подпомагане на фирми и домакинства и финансови инструменти, с утвърдени партньори, като Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете), групата на Българската банка за развитие (ББР), както и групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в това число, Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Благодарение на дългогодишното утвърдено сътрудничество на банките с тези партньори, както и при конструктивен диалог с отговорните държавни институции, банките осигуриха подкрепа за клиентите си в момент, в който те изпитваха най-остра нужда от ликвидност и финансиране.

Жилищните кредити с най-висок ръст от 2009-а година насам

Храните и енергоносителите имат основен принос за покачване на инфлацията

АББ не събира статистически данни за брой отпуснати кредити, усвоени лимити и отпуснати обеми кредити, но оповестените публично данни подчертават водещата роля на банките при удовлетворяване на търсенето на финансови ресурси от страна на домакинства, микро, малки и средни предприятия.

От стартирането през 2020г. на Програмата на ББР за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, засегнати от пандемията, до настоящия момент банките партньори са отпуснали кредити за около 355 млн. лв. на над 2 200 микро, малки и средни компании. От 2020г. досега от програмата на ББР за безлихвените кредити са се възползвали близо 53 хил. души, а размерът на отпуснатите средства през банките партньори е близо 250 млн. лв.

Благодарение на подписаните от банки през лятото на 2021г. споразумения за изменение и допълнение към Портфейлна гаранция за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19 с Фонд на фондовете, добила популярност като програма "Възстановяване", редица микро, малки и средни предприятия - клиенти на банките-партньори, получиха подкрепа за възстановяване на бизнес активностите си. Поради бързото реализиране на първоначалния ресурс и големия интерес, през месец октомври 2021г. Фонд на фондовете стартира процедура за нов ресурс по програма "Възстановяване". Към него интерес проявиха девет банки.

Оповестени данни от ЕИФ показват, че през 2020г. този фонд е привлякъл 328 млн. евро в нови операции за финансиране на малки и средни предприятия, чрез които се дава възможност за предоставяне на такива предприятия от почти 1,8 млрд. евро, като от тази сума 1,2 млрд. евро са насочени към предоставяне на ликвидност за малки и средни предприятия, най-вече в отговор на кризата, предизвикана от коронавируса. С активното участие на банките, инструментите на ЕИФ достигат до над 22 хил. предприятия, около половината от които са микропредприятия.

Банките са в готовност да продължат успешното си сътрудничество с основните доставчици на финансови инструменти и гаранционни продукти в страната, както и с институциите, отговарящи за изпълнение на действията и процесите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Според данните, публикувани от БНБ, банковата система е приключила деветте месеца на 2021г. с печалба от 1 млрд. лева, която е с 390 млн. лева (55,6%) по висока от печалбата за същия период на 2020г. Бихте ли направили анализ, кои са източниците за този ръст и доколко устойчиви са те?

Преди всичко, състоянието на икономиката и нейното постепенно възстановяване след тежките месеци на пандемията продължава да е определящо за дейността и резултатите на банковия сектор. По-конкретно, влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват увеличеното кредитиране, размерът на нетния лихвен доход и нетния доход от такси и комисиони, вследствие на повишената бизнес активност, ниските лихвени проценти, разходите за обезценки и начислени провизии, управлението на качеството на кредитния портфейл.

Търсенето на жилищни кредити стигна пик за последните 11 години

В същото време банките разхлабват стандартите си за отпускане на заеми за нов дом, показва преглед на БНБ

По-ниските разходи за фондове за преструктуриране и схемата за гарантиране на депозитите, както и някои еднократни ефекти при отделни банки, като получени дивиденти от дъщерни дружества на банки, също оказват влияние върху общата печалба на системата. Както е известно, при присъединяването на България към Единния надзорен механизъм в националния фонд за преструктуриране на банки имаше наличен по-голям ресурс, събиран през годините от банките, от необходимата вноска, която се прави към европейския фонд. Ето защо, вноските за 2021г., както и за следващите няколко години, вероятно ще могат да се правят от националния фонд, без да се събират вноски от банките.

Същевременно, в хода на пандемията, когато несигурността беше висока, кредитирането се забави, но не спадна значително. Това обаче доведе до по-ниски приходи от лихви и такси и комисиони за банките. Това породи допълнителни предизвикателства пред нивото на нетния лихвен марж, което намалява през последните години, както и поради наличието на ниски и отрицателни лихвени проценти. Заради консервативната политика и поради предпазливата оценка на риска през 2020г., банките заделиха предварително огромен обем провизии и направиха съществени обезценки, които през 2021г. са в значително по-малки размери.

Както нееднократно е отбелязвано, пандемията ускори процесите по дигитализацията на банковите услуги, които текат много отпреди това в банките, но тя се случва по-ускорено сега и благодарение на промяната в нуждите на клиентите. Внедряването на такъв тип услуги и осигуряването на тяхната максимална сигурност и надеждност струва на банките значителни средства. В този ред на мисли, дигитализацията върви ръка за ръка с кибер сигурността, в която банките влагат много инвестиции, за да се чувстват клиентите им сигурни и защитени.

От статистиката се вижда, че приходите от такси и комисиони, както брутните, така и нетните, заемат вси по-голям дял в общите приходи на банковата система. Доколко това се дължи на увеличени обороти на плащанията и до колко на увеличаване на таксите и комисионите за тези плащания?

Благодарение на възстановяването на икономическата активност, през второто и третото тримесечие на 2021г. нетният доход от такси и комисиони на банките отчита ръст. При сравненията следва да се имат предвид резките спадове, както на нетния доход от такси и комисиони, така и на нетния лихвен доход, през съответните тримесечия на 2020г. заради отслабената икономическа активност, вследствие на предприетите мерки в страната за ограничаване разпространението на коронавируса. От една страна в резултатите за 2021г. е налице ефектът на по-ниската база, заради отчетените спадове през миналата година. От друга страна, с подобрените перспективи пред икономиката, нарастват и оборотите при плащанията. Не на последно място, фактор са и повишените цени за някои банкови услуги, но и наличието на ниски цени по други.

Банковите услуги поскъпват, поради непрекъснатата необходимост банките да извършват все повече подобрения и нововъведения. Чрез тях банките, не само адаптират дейността си към новите реалности и развитието на технологиите и обществените потребности, но и отговорят на изискванията за стриктно спазване на всички съществуващи законови и други регулации и норми.

Сделките с имоти в София пораснаха с 20%

Отчита се леко забавяне спрямо предходното тримесечие, но на годишна база ръстът е ясно изразен

Факт е, че банките са много по-регулирани от останалите финансови посредници, в т.ч. от "малки играчи", навлизащи на финансовия пазар, което е предпоставка за наличието на неравнопоставеност. Не е реалистично да се очаква сигурността и надеждността, която банките традиционно и безкомпромисно осигуряват, да се гарантира при цените на услуги, предоставяни от алтернативни небанкови финансови институции, които не осигуряват същата степен на сигурност, нито ниво на защита на своите клиенти.

Банките предлагат много по-евтини услуги на своите клиенти чрез своите сигурни решения за електронно и мобилно банкиране. През последните години, не само заради пандемията, те се превръщат в предпочитан от клиентите способ за банкиране, тъй като това отразява и самата промяна в нуждите на клиентите и предпочитанията им за комуникация.

Що се отнася до дела на нетния доход от такси и комисиони към общия нетен оперативен доход на банковата система, в края на юни 2021г. той възлиза на 28,4%, което е под средното ниво за ЕС от 31,6%, според данните на Единния банков орган (ЕБО). Спрямо края на 2020г. нарастването на дела е с 1 пр.п., при увеличение с 1,1 пр.п. на средно европейското ниво. Наблюдавайки тенденциите в динамика за последните години се вижда, че нарастването на дела на нетния доход от такси и комисиони към общия нетен оперативен доход на банковата система в България до голяма степен следва и увеличаването на средния дял в ЕС, но нивото за България остава под средното за ЕС.

БНБ посочва, че за едногодишен период разходите на банките за обезценки на проблемни кредити намаляват с 227 млн. лева или с 36,2 процента. В същия момент, за този едногодишен период от време, брутният размер на необслужваните кредити се е свил с три пъти по ниски темпове - между 10% и 12% съответно. Какво е обяснението въобще за намалението на разходите за обезценка и на по-бързото им (като процент) свиване спрямо спада на необслужваните кредити?

Както вече коментирах, общият финансов резултат на системата не се дължи само на един фактор. По-ниските разходи за обезценки, обаче, са един от основните фактори. Поради водената консервативна политика по отношение на провизирането на потенциални рискове, поради повишената несигурност през 2020г., но и заради наличието на регулации и счетоводни стандарти, които го изискват, банките реализираха съществени обезценки през миналата година. Между другото, такава бе реакцията на банките, не само в България, но и в Европа. Затова и големи европейски банкови групи отчитат много по-добри финансови резултати в хода на 2021г., както показаха последните публикувани отчети.

Влияние върху обезценките изиграва и изготвеният от АББ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества, който беше приет съгласуван с банките и приет от БНБ. Чрез неговото приемане и прилагане беше съхранен капацитетът на банките за отпускане на нови кредити. Предостави се възможност на банките, при благоприятно регулаторно третиране, да предложат облекчения на кредитополучателите по обслужването на техните заеми. За някои клиенти периодът на действие на отсрочването все още не е приключил, за други е приключил, трети са се отказали доброволно. При всички случаи, за тези клиенти, които изпитват необходимост от допълнителна гъвкавост, банките договарят индивидуално конкретните възможности за преструктуриране на клиентските задължения, съобразно индивидуалните им политики и практики. В тези случаи, трябва да подчертаем, кредитите се класифицират и отчитат в съответствие с действащата обща надзорна рамка.

Като говорим за кредитиране и риск бихте ли казали, според вас, какъв ефект ще има европейската зелена сделка върху цената на кредите за бизнеса, риска в кредитирането, капиталовите показатели и финансовите резултати на банките?

Т. нар. "Зелена сделка" е многоаспектен проект на ЕК с дългосрочни ефекти. Доколкото банките не участват пряко във взимането на решения, обсъждания относно поставянето на определени цели и срокове е чисто политически процес, а тяхната задача отново ще е свързана с водещата им роля на финансов посредник за икономиката и насочването на средства към трансформиращи се бизнеси.

За банките зеленият преход и развитието на зелените технологии има два аспекта. Първият аспект е, че банките виждат, как се променят банковите клиенти, които трансформират своята дейност в дигитален, зелен и устойчив бизнес. Вторият е степента на внедряване на зелените технологии и иновации в самите банки.

По отношение на първия аспект, банките изразяват готовност за оказване на подкрепа за трансформирането на компаниите към по-иновативни услуги и дигитални процеси, както и на клиентите си, като цяло, за да се адаптират към новата реалност и да преосмислят начините за съхранение и инвестиране на техните средства.

Що се отнася до втория аспект, от огромна помощ за банките, което до голяма степен зависи от компетентните органи, би било решаването на предизвикателствата, свързани с публикуването на данни и достъпа до тях, хармонизиране на стандартите и минимизирането на административната тежест. Всяко позитивно взаимодействие би допринесло и за свеждането на разходите, които банките също ще следва да извършат в етапа на зеления преход, до приемлив минимум, тъй като зеленият преход е свързан ,не само с големи по обем публични ресурси, но и с немалко разходи, които частният сектор трябва да извърши.