Отпусканите от банки кредити за частния сектор в страната продължиха да растат с бързи темпове през втората половина на годината и в края на август ръстът им достигна 7,5% на годишна база, спрямо 7,3% месец по-рано.

Кредитите за домакинства нараснаха на годишна база с 11,5% (при 10,8% в края на юли) и бяха основният фактор за по-бързия растеж на частния кредит. Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите "Месечен обзор на българската икономика - октомври 2021-а година" (според известните данни към 18 октомври).

Жилищните кредити към август нараснаха с 15,8%, постигайки по този начин най-високия си годишен темп от средата на 2009-а година насам.

Ниските лихвени проценти, заедно с рязкото повишение на цените на строителните материали от началото на 2021 г. продължават да повишават ценовите очаквания и да подкрепят търсенето на жилища.

Потребителските кредити също ускориха годишния си темп от 9,3% през юли, до 9,8% месец по-късно.

Кредитите за бизнеса, от друга страна, забавиха ръста си през август до 4,2%, при 4,6% в края на предходния месец. Това се обяснява с по-ниските темпове на растеж на средносрочните и дългосрочните кредити в този сегмент.

Средно претегленият лихвен процент по жилищни кредити продължи да се понижава през август и достигна стойност от 2,72%. Цената на кредитите за бизнеса също се понижи - до 2,36%, или малко над минималната си до този момент стойност.

Как се отразява на реалния сектор евтиното кредитиране?

Как се отразява на реалния сектор евтиното кредитиране?

Анализ на ИПИ

Месечната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени, през септември беше 0,2%. Водещ "принос" за повишението на общия индекс през месеца имаше поскъпването на хранителните продукти и най-вече на преработените храни (с 1,1%). По-високи цени спрямо предходния месец бяха регистрирани и при енергоносителите, с висок "принос" на продължаващото поскъпване на централното газоснабдяване (с 12,1%), се обяснява още в Обзора на Министерството на финансите.

Минимално поскъпване през септември имаше и при алкохолни напитки и тютюневи изделия (с 0,4%). От друга страна, беше отчетено поевтиняване на услугите с 1,2%, което бе формирано основно от по-ниски цени при услуги по настаняване (намаление с 12,7%), транспорт (намаление с 4%) и комуникации (намаление с 0,5%).

Темпът на инфлация през септември се ускори на годишна база до 4%. Това се дължеше основно на услугите, чието поскъпване на годишна база достигна 2,4%, при спад от 0,5% за август.

С най-съществено повишение спрямо година по-рано продължават да бъдат цените на енергийните стоки (с 16%), като те формират половината от годишния темп на инфлация. Транспортните горива отчетоха поскъпване от 28,2% на годишна база и запазиха водещия си принос за инфлацията.

През последните месеци съществено поскъпване се отчита и при централното газоснабдяване (с 91,7%), топлоенергията (с 13,6%) и електроенергията (с 4,4%), чиито цени се определят административно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Случващото се в България не е изолиран случай от тенденцията на поскъпване на всички енергийни стоки за целия ЕС, се отбелязва в Обзора на финансовото министерство.