Днешно Царево някога носеше името на руския биолог и растениевъд-селекционер Иван Мичурин. За него легендата мълви, че опитал да кръстоса ягода с домат, като крайната цел била да се получи екземпляр с размерите на тиква. Историята мълчи за предполагаемия вкус на хибрида. Дали са запознати с трудовете на учения ние не знаем, но българските парламентаристи - управляващи и опозиция ведно - определено се готвят да приемат Мичурински законопроект за борба с корупцията.

Темата за антикорупционно законодателство, което ще унищожи рушветчийството, се тества върху ушите на избирателите още през двете отминали изборни кампании и периодично се пуска в обръщение при всеки подходящ случай. А такива не липсват в политическия живот - я суджук, я братовчед, я чистачка в детска градина, я брат-дарител. Вносителите на двата проекта от ГЕРБ и БСП обаче така и не изясниха, с какво новата хибридна структура ще допринесе за качествено изменение на ситуацията. Защо мислят, че части от институции - антирорупционерите от ДАНС, чиновническия апарат от Сметната палата, неясно какви субекти от БОРКОР, любопитните към конфликти на интереси, секвеститорите от комисията за престъпно имущество - доказали своята вродена или придобита безпомощност в борбата с корупцията, събрани в дядовата ръкавичка, било то агенция или комисия, ще са по-ефикасни отколкото при днешното статукво.

Предложените от социалистите разследващи функции - които се разминават със съществуващото законодателство, разписало кои органи имат подобни - ще повишат ли капацитета на чиновниците, събрани от кол и въже. Ами че те разбират от методи на разследване, разкриване, събиране и документиране на данни за извършено престъпление колкото гинеколог от офталмология. Или в преходните и заключителни разпоредби ще разпишем, че "агентите" или "комисарите" ще бъдат изпращани на квалификационни курсове.
В Магнаурската школа в Симеоново или в юридическия ПУЦ на Югозападния университет (поради закриването на Пернишкия такъв). И въпреки некомпетентността на тези хора, за чийто подбор и назначение предстои да отворим дума, в ръцете им ще бъдат дадени свръхправомощия за надничане в мръсното бельо, че и чрез СРС. За да се превърнат в поредните безполезни, но скъпо струващи на данъкоплатците "уши" на правораздаването.

Като дойде реч за назначения, основна тема, която изглежда вълнува прикритите зад лозунга "Всички на борба с корупцията!" политици е - кой ще ръкополага началника на въпросния мегаорган. Президентът - казва БСП, свенливо не допълвайки "Щото е наш!". Парламентът - качва мизата ГЕРБ от позицията на мнозинство, подплатено от едни патриоти и още малко плаващи, подлежащи на мотивация, гласове в зала. Двойна грешка. Хората на Нинова не си дават сметка, че както са го подкарали този държавен глава като момче за всичко, едва ли независимо от твърдостта на характера и упоритостта му, ще успее да го докара чак до втори мандат. И тогава наказващата ръка на Органа ще бъде направлявана от друг кукловод. И още - когато неизбежният провал на новия орган стане факт, за това ще бият "шапката".

А със своята идея за парламентарно назначаване управляващите предварително залагат хипотезата, че агенто-комисията няма да работи. Кой е луд да уличава в корупция онзи, който му е дал хляб и нож в ръцете?

Въобще, когато се отнася за нечисти политически технологии, по време на скандала с братовчеда Добрев ГЕБР показаха, че възприемат формулировката "осъди греха, прости грешника". Чети - може много съгрешил да е, ама е наш съгрешил. На останалите - тежко им. Защото ако парламентът държи въпросния орган под похлупак, неговото превръщане в бухалка за политически репресии е само въпрос на време. Защото помним присъдите, произнасяни от Цветанов от трибуната на НС, операциите "Ти си абсолютен престъпник - на колене!", репликата "Началникът си избра главен прокурор...", едни тефтерчета на един Златанов, дематериализирали се в пространството, едни записи "Ало, Ваньо..." и други, сметени набързо под килима на забвението.

А всъщност правото на избор на шефа на комисията (точно като номинацията на обвинител №1) е доста ключов. Защото той не само предлага на НС останалите членове на ръководния екип, а депутатството само ги одобрява, но в неговите ръце е изграждането на структурите на новия орган.
Или ако се позовем на мастития юрист Татяна Дончева: отиваш в магазина, дават ти запечатан кашон - няма значение, че ако си искал печка, са ти пробутали вентилатор. Важно е (и в много отношения опасно за демократичното развитие на правосъдието и правораздаването), че този екип и тази структура са прекомерно овластени и на практика неконтролируеми. Проектът допуска такава намеса в личния живот на гражданите - СРС, искане за запори, искове за отнемане на имущество, предложения за санкции, отстраняване от държавна служба, сезиране на прокуратурата. И всичко това без необходимата наказателно-процесуална основа.

Като капак "комисарите" ще могат да използват доброволни сътрудници със защитена самоличност. В едни отминали времена подобни "доброволци" ги наричаха с друго име, пак започващо с буквичката "д". Събраната в хода на "производствата" обширна информация за "разследваните", разбира се, е класифицирана, членовете на органа подписват декларации за неразгласяване. Но нали и WikiLeaks се захранва от подобни "засекретени" данни. А при нас все още важи онова за сестрата, която никога не си имал, ама тя пък имала неморални занимания.

Дори бегъл прочит на предлаганите законопроекти води до три извода. Първо - на вносителите им е все през мандата за борбата с корупцията. Нееднократно във времето, със съществуващите институционални и правни механизми, и БСП, и ГЕРБ можеха ако не да се справят с проблема, то поне да му нанесат чувствителни поражения. Но доколкото от Брюксел не ги натискаха много, се ограничаваха с демонстрация на "политическа воля".

А сега сме свидетели на една откровено мъртвородена PR акция, която иска да облече горката изхабена от употреба воля в нови дрешки, за да не си личи, че не само царят, но и свитата му са дибидюс. Второ - освен за политическа бухалка, новият орган не би могъл да послужи за нищо. Без промяна в съществуващото наказателно и наказателно-процесуално законодателство, без прецизиране на дефиницията на "корупция", без приемане на закон за лобизма ако щете, той ще може да изпълнява единствено поръчки на възложителя. И понеже опозицията няма чак такива възможности, ясно е кой ще поръчва музиката. И като следствие - трето: създава се агенция/комисия с извънредни правомощия, свръх власт, необременена от адекватен обществен и парламентарен контрол, в редица пунктове противоречаща на съществуващото законодателство, открита заплаха за развитието на демократичните процеси в обществените отношения и най-вече за правосъдието, което и без това две десетилетия боледува тежко.

Ликвидирането или дори минимизирането на корупцията не е предизборно обещание. Не е и causa perduta. Това е единственият начин за нормализация на държавата. Няма да стане със създаването на хибриди между тикви и сливи, между ФБР и КГБ с български привкус. Ще стане с освобождаването на съществуващите институции - МВР, ДАНС, комисиите - конфликт на интереси и незаконно имущество, финансовите контролни органи, следствието, прокуратурата, съда - от партийния контрол. С премахването на политическия чадър над корумпираните държавни чиновници на всички нива, с изваждането на светло на лобизма и на всички обществени поръчки. С ликвидирането на нездравословните обвързаности политика - бизнес (особено тежки на местно ниво), с осветляването на финансирането на политически партии, неправителствени организации, медии. Със създаването на обществена нетърпимост към рушвета. С налагането с твърда ръка на усещането, че не размера на наказанието, а неговата неотвратимост е единствената преграда пред онзи, който е решил да си поиска, и другият, който не е намерил мъжество да му откаже.

Или ако се обърнем към класическите морални постулати: "Сигурно най-висшето уважение към закона се достига тогава, когато хората недоумяват пред някоя постъпка, противна на приетите в обществото правила, а недоумението означава изхвърляне на отцепника от обществото"... Казано с думи прости: когато за 5 лева и за 5 милиона сядаш на подсъдимата скамейка, а след това гледаш утринната синева "на каре", когато на същата скамейка редом гащи търкат корумпираният, корумпиращият и техните покровители. Когато присъдата е бърза, ефективна и не подлежи на обжалване.
Останалото е преливане от пусто в празно. Без значение дали ще му казваме домат, ягода, комисия или агенция.