В България често гледаме на юг, а там гръцката индустрия в момента се намира в най-продуктивната си фаза от десетилетие насам. Данните са впечатляващи - производителността на труда в сектора скача с 12% за последните две години, а очакванията на бизнеса бележат рекорди. Има обаче един сериозен проблем, който заплашва да спука този балон - сметката за ток.

Според анализаторите на Alpha Bank, гръцкият бизнес е притиснат до стената от енергийни разходи, които са значително по-високи от средните за Европейския съюз. Геополитическата криза в Близкия изток и последвалите скокове в цените на газа и петрола удрят директно в сърцето на гръцката конкурентоспособност.

Решението? Властите в Атина търсят изход от газовия капан там, където доскоро никой гръцки политик не смееше да стъпи.

Завръщането на мирния атом

"Дойде време страната ми да проучи дали ядрената енергия, и по-специално малките модулни реактори, могат да изиграят роля в гръцката енергийна система".

Тези думи не са на случаен анализатор, а на самия премиер Кириакос Мицотакис. Гърция вече създава специална министерска комисия, която да оцени възможностите и да излезе с конкретни препоръки. Логиката е безпощадно проста.

Срещу инфлационния шок: Гърция отпуска €300 милиона за бизнеса и домакинствата

Срещу инфлационния шок: Гърция отпуска €300 милиона за бизнеса и домакинствата

Глобите за въведения от властите таван на печалбата могат да достигнат до €1 милион

Страната затваря последните си въглищни централи до 2028 г. и макар да строи ударно перки и солари, има нужда от стабилна базова мощност, която не зависи от капризите на времето.

Докладът на мозъчния тръст Deon Policy Institute отива дори по-далеч. Според него малките модулни реактори (SMR) не просто ще стабилизират мрежата със зелена енергия, но и дават дългосрочна ценова стабилност, която предпазва бизнеса и домакинствата от шокове. Нещо повече - те могат да се окажат златна мина за гръцката икономика.

Гръцките корабособственици държат около 20% от световния търговски флот. Ядреното задвижване на кораби може да превърне страната в глобален лидер в следващото поколение чисти морски технологии. По европейска директива ключови пристанища като Пирея и Волос трябва да осигурят брегово захранване с ток за корабите до 2030 г.. Морски SMR модули биха могли да осигурят тази енергия, заменяйки мръсните дизелови двигатели.

Турция изгражда 5000 MW малки модулни реактори

Турция изгражда 5000 MW малки модулни реактори

Южната ни съседка се готви за гигантски скок в ядрената енергетика

Местните корабостроителници пък биха могли да станат център за производство на самите реактори - има много голямо припокриване на технологични процеси.

Интересен момент е, че един от първите работещи малки модулни реактори в Европа трябва да е от другата страна на България - в Южна Румъния.

Проектът за малки модулни реактори в Дойчещ - скъп и с неясен хоризонт, смята премиерът на Румъния

"По-скоро ще построим 2 големи ядрени блока в Румъния, отколкото да видим готов американския SMR проект"

Инвестицията в Дойчещ предвижда 6 реактора с общ капацитет от 462 MW

Призракът на "Атомната кралица"

Всъщност този филм южните ни съседи вече са го гледали. Малцина помнят, че Гърция прави първите си стъпки в атомната ера още през 50-те години на миналия век. Тогава родената в Германия гръцка кралица Фредерика обикаля американските ядрени лаборатории с такъв нескрит ентусиазъм, че списание Time я кръщава "Атомната кралица".

През 1961 г. изследователският реактор в центъра "Демокрит" е пуснат в експлоатация и Атина официално влиза в ядрения клуб.

Снимка 757050

Източник: GettyImages

Това е период, в който всяка държава с възможности за ядрена програма развива такава. Поне официално гръцката е мирна (за разлика от югославската, в която поне до 1987 г. целта е създаване на атомна бомба - б.р.).

В южната ни съседка следват десетилетия на амбициозни и често абсурдни планове. Военната хунта дори се опитва да спазари британска ядрена централа срещу... износ на тютюн. Планът за мащабна ядрена програма, който предвижда строителството на нов реактор всяка година след 1987 г., обаче катастрофира зрелищно.

Земетресенията от 1981 г. и аварията в Чернобил през 1986 г. слагат кръст на ядрените мечти и страната тихомълком се пренасочва към руския и алжирския природен газ.

Илюзията за независимост

Днес завръщането на ядрената тема разделя обществото. Бившият генерален секретар по енергетиката и настоящ професор в Националната мегатехническа школа в Атина Константинос Матиудакис е категоричен - ядрената енергия не е повод за ентусиазъм.

Той разви тезата си в пространната статия на страниците на в. "Катимерини".

Според него малките реактори изобщо не са зряла технология, а комерсиални проекти на Запад се очакват едва в началото на следващото десетилетие. Той фронтално атакува тезата за енергийната независимост. Уранът, неговото обогатяване и ключовите компоненти за реакторите се контролират от шепа държави, сред които основен играч остава Русия. Според Матиудакис това не е премахване на зависимостите, а просто тяхното пренареждане.

Към това се добавят сериозни финансови въпросителни. Редица научни публикации показват, че очакваните разходи за SMR може да се окажат дори по-високи от тези на традиционните атомни електроцентрали.

Румънските проекти за малки модулни реактори вече са три

Румънските проекти за малки модулни реактори вече са три

Най-новият е за реактор с мощност 20 MW на американската Last Energy

Припомнят се и проучвания, като това на Харвардския университет, което отчита по-висока смъртност от рак в районите около ядрени реактори в САЩ. Професорът смята, че Гърция трябва да инвестира в системи за съхранение на вече произведената от ВЕИ енергия, която сега масово се губи заради липса на капацитет.

Не е лесен избор

От другата страна на барикадата са инженерите в практиката. Харисис-Сотириос Хадзигогос, който проектира сеизмичната защита на френските ядрени централи, успокоява историческия страх на гърците от земетресения.

"Технологиите съществуват. При SMR нещата са технически по-лесни, защото това са малки съоръжения и тяхното сеизмично изчисляване и защита са по-прости. Сериозни проучвания са задължителни, но ноу-хауто е налице", обяснява той пред в. "Катимерини".

Остава вечният въпрос с ядрените отпадъци. Те трябва да бъдат погребани на стотици метри под земята в стабилни геоложки формации за хиляди години напред.

Дебатът тук стига до почти философски измерения - във Франция например се чудят какви табели да сложат на хранилищата, за да са сигурни, че след стотици поколения хората ще разберат синтаксиса на предупреждението "тук има ядрени отпадъци".

Ядрената енергетика не е лесен избор. Тя изисква милиарди, десетилетия планиране и култура на безопасност, която не търпи компромиси. Истината обаче е, че Гърция е изправена пред критичен кръстопът. Времето на евтината изкопаема енергия, която и бизнесът, и домакинствата приемаха за даденост, изглежда изтича.

Независимо дали Атина ще избере да строи модерни атомни реактори или ще търси стабилност в батериите, едно е сигурно - енергетиката ѝ ще трябва да направи много сериозен скок.