Кървавото танго между Израел и Ивицата Газа

За да бъде разбрана ескалацията на напрежението между Израелските отбранителни сили (IDF) и Палестински ислямски джихад (PIJ) в Ивицата Газа, е необходимо да бъде предоставен определен контекст.

На първо място, въпросът "Кой започна" тази ескалация няма чист отговор. Ако попитате палестинците, те ще ви върнат към 1948-ма година, когато се създава израелската държава с резолюция на ООН. Ако попитате евреите, те ще ви отведат към библейските времена от хилядолетието преди Христа и Давидовото царство.

Конкретно до ситуацията от последните два дни обаче се стигна след като IDF таргетираха няколко цели на PIJ (сред които не само кадри на групировката, но и нейни складове за оръжие). Но от друга страна, именно Палестински ислямски джихад вземаше дейно участие в изстрелването на ракети към Централен и Южен Израел в рамките на изминаващата 2019-та година. В такъв случай, Израелските отбранителни сили по-скоро действаха реактивно в тази ситуация.

На второ място, ескалацията между IDF и PIJ не може да се обясни като равнозначна на израелско-палестинския конфликт. Понеже тази палестинската организация е само част от военизираните структури в Ивицата Газа и тя често има дневен ред, различен от сродните й групировки на терен. Това обаче не смекчава сложността на ескалацията: PIJ има позиции не само в Ивицата Газа (където тя е най-силна), но притежава такива и в Западния бряг (в Хеброн и в Дженин), както и в Южен Ливан и в Сирия (където, от съображения за сигурност, се позиционират обикновено ръководителите на организацията).

На трето място, PIJ, успоредно на военното си крило Ал-Кудс, заедно с "Хамас", са основна част от Южния фронт срещу Израел (в Северния такъв основна роля играят разположените в Ливан и Сирия "Хизбула", както и контролираните от Иран формирования на Ислямската революционна гвардия отново в Сирия). Затова въпросът тук е дали един елемент от този антиизраелски "обръч" ще повлече след себе си и останалите такива от него.

На четвърто място, PIJ и "Хамас" могат да бъдат разглеждани като действащи по-скоро синхронно, когато става дума за Израел, но в Ивицата Газа те са конкуренти. Според някои оценки "Хамас" контролира около 70% от палестинския анклав, докато в останалите части от него позиции имат други политически и военизирани структури, лидираща роля сред които притежава именно Палестински ислямски джихад.

На пето място, Иран има драстично влияние върху PIJ и "Ал-Кудс", което прави така, че самостоятелността на организацията да е силно ограничена. Затова тук е важно да бъде посочено, че един от кадрите на групировката, таргетиран от Израелските отбранителни сили, Акрам ал-Аджури, който е бил позициониран в Дамаск в момента на удара, не е попаднал в мерника на Израел случайно: той е човекът за свръзка между Палестински ислямски джихад и Касем Солеймани (ръководителят на външното звено на Ислямската революционна гвардия на Иран).

На шесто място, в самия Палестински ислямски джихад има различни рефлексии спрямо създалата се ситуация. Класически пример за това е убитият от ударите на Израелските отбранителни сили Баха Абу ал-Ата (командир на северния сектор на Ивицата Газа за групировката), за когото има данни, че е действал, без да се съобразява с ръководството на PIJ през последната година.

На базата на тези съображения могат да бъдат направени няколко извода:

Първият от тях е, че конфликтът между IDF и PIJ няма да бъде разрешен, но неговата текуща актуализация зависи от това дали други палестински групировки ще се интегрират в тази ескалация. Засега към Палестинския ислямски джихад се е присъединила и друга местна организация (бригадите "Муджахидин", които освен в Ивицата Газа, действат и в Синай). Въпреки появилите се информации за обратното, "Хамас" обаче на този етап стои встрани от военно участие в конфликта (иначе политически "Хамас" вече е задействала пропагандата машина срещу Тел Авив). Ако последната обаче се включи в ескалацията, това ще придаде нова дълбочина на конфликта ("Хамас" има далеч по-богат ракетен арсенал от Палестински ислямски джихад). За да охладят ентусиазма за решение в тази посока обаче, IDF вече разполагат сухопътни сили около палестинския анклав, с което искат да подскажат, че ако конфликтът се задълбочи, то той ще влезе в нов етап, включващ военна операция и по земя.

Интересно е да бъде проследено оттук нататък и поведението на другата основна палестинска формация - "Фатах" (базирана предимно в Западния бряг), тъй като сред убитите от IDF в Ивицата Газа има и нейни кадри (тези от бригадата "Мъчениците от Ал-Акса"). Фатах обаче трудно би позволила да бъде въвлечена във военен конфликт с Израел заради PIJ или "Хамас" (никой не е причинявал на "Хамас" толкова щети, колкото това е правила "Фатах", когато си е сътрудничела с Израел).

Вторият извод е, че самата "Хамас" - като основният военен и политически фактор в Ивицата Газа - е поставена в сложна ситуация предвид така създалите се обстоятелства. От една страна, ако организацията и военното й крило Бригадите "Из ад-Дин ал-Касам" не се включат в баража на изстрелвани ракети срещи Израел (отново), групировката ще стане уязвима чисто публично сред жителите на Ивицата Газа (имайте предвид, че в Западния бряг и в Ивицата Газа отново се говори за провеждане на избори). От друга обаче, "Хамас" няма желание да бъде въвлечена в конвенционален конфликт с Израел, който ще причини изключителни щети на силите на групировката (и във военен, и в икономически, и в кадрови аспект).

В допълнение, въпреки че от "Хамас" никога няма да го кажат, тези израелски удари по PIJ всъщност са добра новина за тях, поне уязвяват конкурентна групировка. Логиката е елементарна: колкото по-силни са алтернативните организации в Ивицата Газа, толкова по-слабо е влиянието на "Хамас".

Третият извод е, че тази актуализация на напрежението между Израел и Палестински ислямски джихад поне временно ще отклони вниманието от продължаващите протести в Ливан и Ирак (които, колкото повече продължават, толкова повече се развиват от социално-икономически в антиирански). Трябва да се отчита и това, че в конфликта едва ли ще отвори и Северния фронт, тъй като в Ливан вниманието на "Хизбула" е насочено към преодоляването на протестите в страната (в допълнение към това, че от 2006-та година насам "Хизбула" не си позволява да изстрелва ракети към територията на Израел).

Протести не в името на Всевишния Бог, а в името на Насъщния джоб. Ирак и Ливан

Протестите в някоя страна от Близкия изток не се ограничават само до конкретната държава, а преминават лесно, като пожар, границите. И това е логично, според Мартин Табаков, тъй като официалните граници често са заченати ин витро в някоя европейска епруветка

Четвъртият извод е, че създаването на рискове за сигурността на Израел би опосредствало преодоляването на политическата криза в страната в посока формиране на правителство на националното обединение (т.е. коалиция между партиите на Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, с или без Новото дясно на Нафтали Бенет и "Израел наш дом" на Авигдор Либерман). Това е теза, която доста упорито се върти в израелската преса.

Последният пети извод е, че ако на този етап от ескалацията на напрежението Израел все още може да контролира ситуацията, то дали този текущ конфликт ще спре зависи не от Тел Авив, а от поведението на палестинските фракции. Опитът показва, че те не могат да победят военно Израел (нещо, с което са наясно) и заради това тези групировки търсят алтернативен изход: някаква форма на "морална" победа.

Опитът показва и нещо друго: текущата ескалация е само нюанс на конфликт, започнал преди много, много години, който вероятно ще продължи още толкова. И понеже времето му отеснява, "тангото" между Израел и Ивицата Газа се проследява по кървавите стъпки.