Стойко Кировски, "Джем и Джем": Консумацията на готови консерви расте, набира популярност и производството на биохрани

Инженер Стойко Кировски e завършил Университета по хранителни технологии в Пловдив, специалност "Биотехнологии". Той е научен сътрудник в областта на ферментационните процеси.

Инженер Кировски е председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци от 2018 година. Председател е и на Университетското настоятелство на Университета по хранителни технологии.

Инж. Кировски е собственик и управител на фирма "Джем и Джем" ООД, създадена в Пловдив през 1995 година, като фирмата е специализирана в производството на плодово-захарни консерви.

С инженер Стойко Кировски разговаряме за състоянието и проблемите на консервната промишленост у нас. Председателят на браншовата организация обяснява и как се формират цените на консервираните плодове и зеленчуци, както и къде в чужбина се изнасят.

Нашата страна има дългогодишни традиции при преработката на плодове и зеленчуци и развита консервна промишленост. Г-н Кировски, ще направите ли един кратък обзор през времето? Бихте ли казали няколко думи и за Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България, чийто председател сте.

Ще започна от началото. Историята на бранша започва в далечната 1899 година с изграждането на първата консервна фабрика в България - на територията на гр. Варна. Строителното разрешение за нейното построяване е издадено на 4 април 1899 година.

И тази година ще празнуваме 125 години консервна промишленост в България.

В първите години на ХХ-ти век у нас се построяват фабрики на територията на цялата страна, но най-голямото развитие на сектора е в периода от 70-те до 90-те години, когато и селското стопанство в България достига своя апогей.

През тези години страната ни, благодарение на прекрасния си климат, плодородните почви и държавна политика в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, се беше превърнала във водеща държава при производството на плодове и зеленчуци, както и при тяхната преработка.

Годишното производство на консерви тогава достигна до 870 000 тона. През годините на прехода започна сериозно намаляване на площите с плодове и зеленчуци, за сметка на зърнени култури.

При тази липса на суровина за преработка, браншът се свива всяка година и в момента, сравнено с 1987 г., производството на преработени плодове и зеленчуци е намаляло около 6 пъти.

А нашата организация - Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци в България, е национално призната браншова организация, в която членуват около 30 предприятия, работещи в областта на консервиране, замразяване или сушене на плодове и зеленчуци. В предприятията на нашите членове се консервират около 70% от общо преработените плодове и зеленчуци в страната.

Източник: СППЗ

Как бихте оценили състоянието на бранша към момента?

Бих го оценил като тежко. Ние сме зависими от много фактори, влияещи както на входа, така и на изхода на консервните предприятия.

Основният проблем на входа е липсата на достатъчно български плодове и зеленчуци, което налага внос от съседни страни - Турция, Гърция, Македония и Сърбия.

В края на 2022 г., в следствие на инфлацията, цените на основните суровини и материали се вдигнаха драстично, което доведе до 40% повишаване на себестойността на продуктите от консервната промишленост.

В Европа, Америка и особено в Азия инфлацията беше под 10%, поради което нашите фирми загубиха основни клиенти в чужбина.

В България пазарът е твърде малък и освен това, над 60% от продажбите минават през търговските вериги, които, използвайки господстващото си предимство, притискат доставчиците си за ниски цени.

Бихте ли конкретизирали, каква е "тежестта" са основните "пера" при формиране на цените на продукцията на консервните предприятия?

Цената на консервираните плодове и зеленчуци, продавани в магазините "на дребно", се формира основно от цените на съответните плодове и зеленчуци, от амбалажа (опаковки, буркани, капачки и др.) и от косвени разходи, т.е. заплати на работещите и други.

Общо взето, "тежестта" при формирането на цената на крайния готов продукт е около една трета от посочените три основни компонента.

Г-н Кировски, по Ваши наблюдения, като цяло расте ли консумацията на консервирани плодове и зеленчуци у нас?

Все още хората по селата си правят домашни консерви, но в градовете, особено младите хора, вече свикнаха да си купуват всичко на готово. Тенденцията е за увеличаване на консумацията на готови консерви.

Другото което се наблюдава, особено в големите градове е, че потребителите търсят вече продукти с по-високо качество и все по-внимателно четат етикета за наличие на консерванти и други вредни съставки.

За чужбина е различно. Има държави от "третия свят", които търсят ниска цена, а има и държави, като купуват консервирани продукти само във високия клас. Пазарът навсякъде е различен.

Източник: iStock

А каква част от произведените у нас консерви с плодове и зеленчуци се изнася в чужбина и къде?

Приблизително около половината от продукцията на консервните фабрики остава в България, а другата половина е за износ. Основен наш пазар сега са страните от Европейския съюз. Малка част от износа ни е за Азия.

На пръв поглед износа ни е сравнително голям, обаче ще напомня, че сега производството на консерви у нас е само една шеста от това през 1987 г. Но по онова време около две трети от износа на български консерви беше за бившия Съветски съюз.

Представители на сектора ще излизат ли скоро на пазара с нови продукти?

Това е стремеж на всяко предприятие. По препоръка на Световната здравна организация (СЗО), всички производители на храни се стремят да реформират своите рецепти в посока на здравословното хранене, чрез намаляване на съдържанието на сол, захар, мазнини и т.н.

Все по-голяма популярност набира и производството на биохрани.

Несъмнено, не всичко е "гладко" в сектора. Г-н Кировски, какви са сега основните проблеми в сектора на преработка на плодове и зеленчуци и може ли държавата да помогне?

Всяко правителство през последните няколко години е обявявало нашия сектор за приоритетен, но някои от проблемите са от много години и решаването им "на парче" е невъзможно без драстична промяна на Общата селскостопанска политика.

Не е нормално близо 75% от обработваемите площи у нас да са засети със зърно, а само 10% - с плодове и зеленчуци.

Огромен проблем е и липсата на работна ръка, както в селското стопанство, така и в преработващата промишленост.

Проблемите са много и ние като браншова организация ги представяме регулярно на Министерството на земеделието и храните, като се надяваме най-после, с помощта и на нашата експертиза, те да бъдат решени.