Коя според вас е най-сигурната инвестиция? Някои залагат на хазарт, други в имоти и злато, трети предпочитат да инвестират в образование и бъдеща кариера. Как обаче да си осигурим качествено образование, ако нямаме достатъчно средства за това?

Отговор на този въпрос търси Вероника Василев от екипа на сайта „Моите пари".

През последните години сякаш се превърна в традиция университетите да повишават таксите си преди старта на новата учебна година. За учебната 2011/2012 с около 15%  повече ще плащат възпитаниците на 16 висши учебни заведения в България. За да покрият само една семестриална такса, студентите се нуждаят средно от 300 лева в държавните и от около 1000 лева в частните университети и колежи. В лукс ли се превръща образованието и как да си го позволим?

Един от възможните изходи от проблема е все по-популярното студентско кредитиране. Този тип финансиране е утвърдена практика в Европа и Америка, а от неотдавна идеята за нисколихвен кредит за образование прохожда и у нас. След двугодишно забавяне, от 2010 година насам студентите, които срещат финансови спънки на прага на университета, получиха шанс да финансират бъдещото си развитие.

Какви са условията и как да се възползвам?

Ако сте бъдещ студент, докторант или магистър, ако не сте прекъсвали образованието си и сте на възраст до 35 години, можете да си осигурите финансиране в лева, като ниската фиксирана лихва е в размер на 7%. Важно условие е да нямате придобита вече същата образователно-квалификационна степен. В зависимост от нуждите на студента,  кредитирането може да е в две посоки. Първата и най-често използвана опция е кредит за заплащане на таксите за обучение, при който средствата се превеждат директно по сметката на висшето учебно заведение и служат за покриване на семестриалната такса. Добре е да сте наясно, че тези кредити са целеви. Те са предназначени само и единствено за покриване на разходи, свързани с обучение на студенти на територията на страната. Банката ще отхвърли заявлението ви ако сте решили да учите в чуждестранен университет или искате да използвате отпуснатата сума за други цели.

Втората възможност за студентски заем е предназначена за студенти, които са се сдобили с дете по време на следването. Той покрива освен университетската такса и издръжка, равна на минималната работна заплата. И при двата варианта не се нуждаете от поръчители, защото държавата се явява в ролята на такъв. Също така не дължите такси и комисионни за управление на кредита. Ако сте решили да кандидатствате, важно е да знаете как и кога трябва да се върне заемът. Гратисният период включва времето от сключване на договора до една година след завършване, като по време на него банката начислява лихва. Задължението се изплаща на равни вноски за 10 години. Ако обаче до петата година от изтичането му се сдобиете с второ дете, държавата заплаща непогасената част от дълга.

От къде мога да взема студентски кредит?

Банките, сключили договор за предоставяне на този тип кредит по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), до момента са две -  Банка ДСК и Райфайзенбанк.

Можете да се възползвате и от кредитните продукти на други банкови институции, предлагащи възможности за стандартно студентско кредитиране. Къде е разликата? При банките, които нямат сключен договор по реда на ЗКСД, лихвата и дължимите такси варират в зависимост от текущата им тарифата, а държавата не би могла да бъде поръчител. Опцията за обезпечаване на дълга при второ дете също не е предвидена. В известна степен този вариант за кредит има прилики с обикновения потребителски заем. Като предимство би могла да се изтъкне възможността отпуснатата сума да бъде използвана за финансиране на студенти, решили да учат в чужбина. Тя би могла да покрива както семестриалните такси, така и разходи за живот, пътувания, наеми и др., според конкретните условия на кредитиращата институция.

Какви са още най-често срещаните причини за отказ от страна на банката?

Почти 4% са отказаните кредити от общо разгледаните искания до момента по данни на Банка ДСК. Основен мотив е наличието на нередовно обслужвани от студента/докторанта кредитни задължения в друга банка или финансова институция. Други често срещани причини са вече навършени 35 години или придобита образователно-квалификационна степен еднаква с тази, която кандидатът изучава в момента.

Има ли бъдеще студентското кредитиране у нас?

Въпреки присъщото недоверие в началото, на практика броят на кандидатствалите е немалък. Министерството на образованието, младежта и науката, съвместно с партниращите банки и Висшите учебни заведения, се погрижиха инициативата да добие широка гласност. По информация на Банка ДСК и Райфайзенбанк от есента на 2010 година до момента отпуснатите кредити са малко над 5000. Очаквано броят им рязко се повишава преди старта на новата учебна година. Общо за 2011/2012 година над 3000 са студентите, които ще се възползват от възможността да покрият академичните си разходи чрез студентски кредит.

Практиката показва, че най-много са желаещите от Нов български университет, следвани от колегите си от Варненския свободен университет, УНСС и Софийския университет. Интерес проявяват студенти от всички висши учебни заведения в това число и  студенти и от най-новият акредитиран ВУЗ  - ЕПУ Перник. Размерът на най-малките заеми варира в рамките на 144 - 250лв., докато най-големите отпуснати суми достигат до 12 000 лв. Най-кредитираните специалности са „Право", „Комуникационна техника и технология" и „Архитектура".

Дали ще последваме европейската практика и студентският заем ще бъде своеобразен „филтър" за амбициозните и предприемчиви младежи или ще доведе до изтъняване на бюджета им след завършване само времето може да покаже. До тогава възможността за ниско лихвено кредитиране се явява авариен изход за хората, които имат слаби финансови възможности и силно желание да прекрачат наесен прага на университета.