Във време на икономическа криза, макар и думата спестявания да звучи леко екзотично, за щастие тя още не е изчезнала от речника ни. За тези от нас, които са успели да я превърнат в реалност се появява следващият логичен въпрос, а именно - какво да правим със заделените средства?

Отговор на този въпрос дава Полина Янчева, анализатор в сайта "Моите пари".

Сред на пръв поглед, множеството инвестиционни възможности, които съществуват  се оказва че за малки суми, от порядъка на наколко хиляди лева, ниско рисковите опциии не са толкова много. На пазара съществуват различни видове спестовни банкови продукти, които предлагат на потребителите възможности за съхранение на парите им. Най-разпространените сред тях са  срочните депозити.

Депозитът е една от възможностите, която предоставя едновременно сигурност, гъвкавост и доходоносност за спестените ни средствата. През последните две кризисни години, банките се надпреварваха в предоставянето на все по-гъвкави и изгодни схеми при депозитите и макар и през последните месеци пазарът на тези продукти да претърпява лек спад, депозитът все още остава едно много подходящо средство, което да защити парите ни и да ги предпази от инфлационните вълни.

Преди, обаче да си открием депозит е нужно да си отговорим на няколко основни въпроса, които ще ни помогнат да изберем най-подходящия за нас продукт. А именно: каква сума можем да внесем, за какъв период, в каква валута, както и да решим дали ще се нуждаем от гъвкавост при теглене и довнасяне.

По принцип, депозитите, които ни носят най-висока доходност са по-дългосрочните (12 месечни или повече) и обикновено не предлагат гъвкави схеми. При тях рядко могат да се теглят суми, преди да е изтекъл периодът им и това може да се случи едва на падеж. Това, разбира се, не е задължително да е така, тъй като през последните години банките започнаха да предлагат все по-иновативни и гъвкави решения за спестяванията ни, като например депозит, който е едновременно и разплащателна сметка. Този продукт ни дава възможност във всеки един момент да разполагаме с парите си, като в същото време ни се начислява и лихва върху сумите, които не сме използвали.

Също така е важно да сме информирани и за особеностите на съответния спестовен продукт. Например, добре е да знаем и значението на капитализация на лихвата при депозит, което ще рече, че лихвата която начислява банката се прибавя към първоначално депозираната сума и се отнася за олихвяване и през следващия лихвен период . Друга особеност на лихвата при депозитите е и възможността тя да е фиксирана или плаваща. Във втория случай, обикновено в началото на периода лихвата е по-ниска, като с течение на времето тя прогресивно нараства. В този случай е много важно да изчислим и ефективната годишна лихва (ЕГЛ), която показва каква сума ще получим в края на периода, ако не сме теглили суми от първоначално депозираните пари.

Не на последно място, трябва да споменем и спестовния влог като алтернатива за спестяванията ни. За разлика от депозита, спестовните влогове носят значително по-ниска доходност. Основна разлика между срочните депозити и този вид продукти е, че при първите лихвата се изплаща на падеж, или периодично в края на определен лихвен период. При спестовните сметки обаче лихва се начислява в края на календарната година. Разбира се са възможни отклонения от това правило.

Спестовните влогове предоставят по-голяма гъвкавост за средствата ви и могат да бъдат открити безсрочно. Въпреки допълнителните възможности за разполагаемост на сумите по тези сметки не са изключени известни ограничения. Такова например е да не се теглят суми от сметката над определен размер за календарния месец. В противен случай като санкция се начислява лихвен процент, прилаган по разплащателна сметка. За това преди откриването на такава сметка би било добре да Ви бъдат разяснени тези обстоятелства. От друга страна системното довнасяне на допълнителни суми по сметката би спомогнало за получаване на по-високи лихви.