Личният кредитен рейтинг на българина остава почти без промяна през ноември, което показава, че данните от първите 6 000 измервания могат да се определят като представителни. Средният кредитен рейтинг за ноември е 448, което отговаря на лимити от 35 000 евро за ипотечен кредит, 4 000 евро за потребителски кредити и 750 евро за лимит по кредитна карта.

За живеещите в големите градове средният кредитен рейтинг е 488 с лимити за ипотечен кредит в размер на 46 500 евро, за потребителски - 5 000 евро и 100 евро лимит по кредитна карта.  Живеещите в малките градове са с рейтинг от 412 пункта, а лимитите за кредити - до 21 800 евро за ипотечен заем, 2 400 евро за потребителски и до 250 евро лимит по кредитна карта.

Анализът на данните от измерените рейтинги показва някои интересни тенденции, които могат да очертаят и основните проблеми в личните финанси на хората с по-ниски доходи в България. От всички измерили личния си кредитен рейтинг с доход под 1000 лева станаха ясни следните данни: 29.3% от тях са с лош кредитен рейтинг, 48.7% са с добър кредитен рейтинг, 16.6% са с много добър кредитен рейтинг и 5.4% са с отличен.

Причини за лошия кредитен рейтинг

Оказва се, че хората с доходи под 1000 лева са били доста по-смели в решението си да теглят кредити и да задлъжняват. Това е обяснимо, тъй като хората с по-ниски доходи трудно могат да спестяват и когато трябва да направят някъкъв по-голям разход, разчитат на кредит. От друга страна прекаляването с кредити пък поставя личните им финанси под сериозно изпитание и най-малкото сътресение в доходите им може да доведе до дългосрочни и сериозни финансови затруднения.

«Неправилното планиране при тегленето на кредити може сериозно да застраши семейния бюджет в бъдеще», коментира Тихомир Тошев, управител на КредитПойнт и КредитЦентър. «По-високата задлъжнялост може и да не ви превърне в лош платец, но със сигурност се отразява на качеството на живота, който водите.»

Друга интересна тенденция е масовото търсене на суми до 3000 лева с цел запълване на дупки в семейния бюджет. Като основни причини за искането на малък кредит хората изтъкват натрупани задължения към ютилити компании, покриване на заеми от приятели и роднини, рефинансиране на изтеглени бързи или стокови кредити, необходимост от належаща покупка на нещо за дома, осигуряване на средства за изкарване на зимата и др.

«3000 лева не е голям кредит - изтеглен от банка за срок от 5 години ще бъде с месечна вноска от около 70 лева», разяснява Тихомир Тошев. «70 лева не могат да затруднят никой семеен бюджет, но трябва да се има предвид, че плащането на кредита ще е ваш ангажимент през следващите 5 години. И ако вие не започнете да управлявате по-разумно личните си финанси, може да се наложи след една или две години пак да запълвате дупки в семейния бюджет с нов кредит. Това може да се случи доста пъти, докато в един момент не се окаже, че кредитите вече ви тежат и разходите ви за нараснали застрашително».

Търсенето на по-малки суми в голяма степен потвърждава и интереса към бързите кредити, който значително нарасна през последните няколко години. Малките суми наистина не са много рискови, но трябва да се връщат и тогава да се теглят нови, защото в противен случай може да се стигне до проблеми. Голяма част от лошите кредити на пазара в момента са формирани точно от кредитни задължения по потребителски кредити и кредитни карти, което показва, че неправилната преценка при тегленето и ползването им води след себе си проблеми в обслужването им.

Допълителни  данни и графики можете да намерите на: https://creditpoint.bg/statistics