Една от най-големите логистични фирми в света - американската United Parcel Service е завела иск за 1.7 милиарда евро срещу Европейската комисия. Сумата е посочена като компенсация за щетите, които компанията твърди, че е претърпяла, когато регулаторите неправилно наложиха вето на опита й за придобиване на конкурента й в доставката на пратки TNT Express.

UPS иска от Общия съд на ЕС да получи обезщетение за пропуснати ползи плюс лихви и данъци, които ще понесе като разходи, за всяко непредвидено плащане, показват документите по делото, цитирани от Bloomberg.

Същият съд отхвърли ветото от 2013 г., защото регулаторите не са информирали базирания в Атланта логистичен гигант, когато са променили икономическия модел, използван за претегляне на доказателства.

Компанията иска да бъде "поставена в позицията, в която би била, ако не беше прието незаконосъобразното решение", се казва в документа. Блокирането на сделката възпрепятства UPS "да материализира ползите, свързани с тази предложена транзакция".

ЕС се превърна в едно от най-строгите регулаторни препятствия за големи поглъщания, изтръгвайки тежки отстъпки от световните компании, за да разсее опасенията как някоя сделка може да навреди на конкуренцията в Европа.

Компаниите все по-често призовават съдилищата на ЕС да проверяват правомощията на Еврокомисията, борят се срещу решенията й за започване на разследване, срещу нещата, върху които ЕК се фокусира при прегледа на сливанията и какво изисква, за да се съгласи на отстъпки в споровете с компаниите.

Действията на UPS са поредният случай, при който контролният орган на ЕС в областта на сливанията е подложен на натиск.

Германската HeidelbergCement загуби съдебно оспорване срещу Брюксел пред Съда на ЕС настоявайки европейския регулатор да преразгледа поглъщането на подразделение на Cemex.

Въпреки иска за обезщетение, отделната юридическа битка по прегледа на сделката на между UPS и TNT се утежнява. Регулаторните органи на ЕС обжалваха съдебното решение пред Върховния съд на ЕС, протестирайки, че решението им дава по-малка свобода на действие в решаващите последни седмици преди крайния срок, в който да решат дали сделките ще бъдат одобрени или отхвърлени.