България може да затвори всичките си въглищни централи до края на 2035 година, като в зависимост от политиката в тази посока, този срок може да се скъси. На това мнение е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал у нас Васил Велев.

"Смятаме, че при наличие на политическа воля и компетентно управление, тази дата може да бъде изтеглена по-напред", посочва той в интервю за БГНЕС, цитирано от БНР.

По неговите думи липсата на ангажимент за такъв срок, както и ясен план с какво ще бъдат заменени въглищните мощности са една от причините за забавянето на Плана за възстановяване. 

"Датата 31 декември 2035 година е напълно изпълнима. За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия", смята Велев.

Според експерт е необходимо да бъде създадена пътна карта за намаляване на въглеродноинтензивното електропроизводство, като това ключва и междинни цели за заложения период.

Велев е на мнение, че друг недостатък на сегашния вариант е намаляването на средствата за икономическа трансформация, за пряка подкрепа на инвестициите в предприятията.

"В предишния вариант бяха предвидени 900 милиона, а сега са намалени наполовина. Това е неприемливо за всички представителни организации на бизнеса. Като минимум трябва да възстановени тези 900 милиона и дори увеличени", казва ръководителят на АИКБ и добавя:

"Натискът на производствените разходи неминуемо ще доведе до последващо и много по-голямо увеличение на цените на дребно. Виждате до какви върхове стига цената на електроенергията", посочи той.

"Неотложните мерки, които трябваше да се предприемат в България с включването на повече мощности, са направени. В момента ние изнасяме близо 2000 МВтч електроенергия във всички посоки. Но трябва да се предприемат мерки не само на национално, но и на европейско равнище", призова той.

Васил Велев смята, че пътят към ограничаването на растежа на инфлацията е намаляването на косвените данъци, а не индексацията на доходите. 

"Антиинфлационната политика трябва да се води разумно от правителство с по-дълъг хоризонт на управление. Когато в световен мащаб имаме печатане на пари и ръст на цените на суровините, е много трудно малка България да устои", посочва той.