Средният хармонизиран индекс на потребителските цени в България за изминалата година е достигнал 2,6%, като по този начин тя надхвърля изискванията за "инфлация" от 1,8%, сочи новият Доклад за конвергенция на Европейската централна банка. При последния доклад, обхващащ периода между април 2017 и март 2018 г., хармонизираният индекс на потребителските цени у нас беше 1,4%, което беше с 0,5 процентни пункта под границата.
В това отношение страната все пак е стои по-добре от Полша, Чехия, Унгария и Румъния, където индикаторът е на стойности от съответно 2,8, 2,9 и 3,7% за последните две. В Хърватия ХИПЦ е на стойност от 0,9%, което е наполовина под нормата, а в Швеция - на 1,6%.
От ЕЦБ посочват, че индексът на потребителските цени показва повишаване на риска. "При сегашните извънредни обстоятелства прогнозите са изложени на необичайно висока несигурност. В дългосрочна перспектива съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в повечето разглеждани страни", пишат от ЕЦБ.
По отношение на дефицита по държавния дълг, само Румъния е надхвърлила прага от 3% за периода между април миналата година и март тази година. Там той е достигнал 4,3% от брутния вътрешен продукт през миналата година, докато у нас бюджетът беше на излишък през последната година.
Всъщност прогнозата за тази година е дефицитът на страната да не надхвърля референтната стойност от 3%. "Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. като последица от пандемията от COVID-19 се очаква съотношението "дефицит/БВП" за 2020 г. да остане над референтната стойност от 3% във всички страни, с изключение на България", пишат от ЕЦБ.
Прогнозата на централната банка е догодина дефицитът в България да е над референтната стойност от -3% от БВП. Единствено в Румъния бюджетният дефицит ще е по-дълбок от 3% от БВП.
Данните на Европейската централна банка показват, че брутният дълг на сектор "държавно управление" е най-нисък в България измежду изброените пет страни в доклада. У нас той е на равнище 20,4% от БВП от април 2019 до март 2020 г., при референтна стойност от 60% от БВП. Над чертата са само Унгария (66,3%) и Хърватия (73,2%), като и при двете това е понижение от последния анализ от 2018 г.
Случаят ПИБ
Същевременно днес бяха закупени 110 милиона права за участие в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка, като набирането на капитал от нейна страна беше последното изискване на Европейската централна банка за присъединяване на България към ERM II. За да бъде финализирана процедурата обаче, е необходимо да бъдат заплатени записаните права в срок до 25 юни 2020 година.
Така от гледна точка на капиталовата адекватност на банките в страната, вече са покрити изискваният на Европейската централна банка. Но фактът, че страната не отговоря на изискванията за "инфлацията", може да затвори вратите, които набирането на капитал от ПИБ отвори.