Борнхолм: Датският остров, целящ нулеви отпадъци

На датския остров Борнхолм местните хора казват, че не си истински борнхолмец, ако семейството ти не е живяло тук поне три поколения. Това са изключително горди хора и скоро ще разберете защо. Тяхната поучителна и истинска еко-история разказва BBC.

Този малък остров с формата на диамант е с население от 40 000 души. Намира се в Балтийско море и е известен със своята непокътната природа, старинни рибарски селища и традиции в изкуствата и занаятите.

С твърдението, че се радва на повече слънчеви часове,  откъдето и да е другаде в Дания, той е известен като "слънчевия остров", с което привлича хиляди туристи всяка година.

Но островът си има и своите проблеми. През 70-те и 80-те години на миналия век икономика на острова е била силно зависима от риболова, но тъй като рибните запаси в Балтийско море постепенно се сринаха и Дания приватизира квотите, много по-малки рибари на практика бяха унищожени.

Преоткриването на Борнхолм

Островът се счита за място, лишено от големите датски стандарти - местните жители тук печелят около 20% по-малко от средното за Дания. Докато през 2018 година Йенс Хюл-Нилсен беше озарен от една идея.

Държавният служител ръководи управлението, отговарящо за отпадъците на острова - Bornholm"s Affaldsbehandling (BOFA) и вижда, че има неща, които могат да се променят.

"Когато пътувахме до централната администрация в Копенхаген, нашето съобщение почти винаги беше едно и също: ние сме от Борнхолм, имаме затруднения с това, с онова, с трето и пето, можете ли да ни помогнете по някакъв начин, предимно с пари", разказва той.

Източник: iStock Images

Копенхаген, Дания

"Тогава си помислех, вместо винаги да сме тези, които се появяват и казват имаме проблем, ами ако станем тези, които отиват в столицата и казват "имаме решение, което касае всички вас" 

Решението е смело - островът си поставя задачата да премине към нулеви отпадъци, което означава, че никакви отпадъци няма да бъдат изгаряни или депонирани до 2032 година.

Първата европейска столица, която забранява на бензиновите и дизеловите коли да влизат в центъра

Двигателите с вътрешно горене вече са в немилост

2032 е и годината, в която инсинераторът на Борнхолм, който в момента изгаря почти целия боклук, който не може да бъде рециклиран, ще достигне края на живота си. Вместо да го заменят, казва си Хюл-Нилсен, защо да не го премахнат изцяло?! 

Еко предизвикателството

Това е огромно предизвикателство, на последно място, защото датчаните произвеждат сред най-много отпадъци на човек в Европейския съюз. Освен това са сред производителите с най-много отпадъци в света.

Това е така, защото Дания е "в капана на изгарянето", казва Пол Конет - експерт по управление на отпадъците и бивш професор по химия на околната среда в университета Сейнт Лорънс в Ню Йорк.

"Мисля, че те вероятно не виждат това като изхвърляне. Те са убедени, че имат добро поведение."

Дания разполага с 23 най-съвременни инсинератора, които изгарят отпадъците, произведени от датчани и внесени от другаде, след което ги преобразуват в енергия, която помага за захранването на централните отоплителни системи и електрическата мрежа на страната.

Тази стратегия за "преобразуване на отпадъци в енергия" поставя Дания като глобален лидер в отклоняването на отпадъците от депата, което в миналото беше възхвалявано като по-екологично решение за боклука.

Изгарянето на боклук обаче все още отделя парникови газове, което не помага на климатичната цел на Дания за намаляване на емисиите си със 70% до 2030 година. Освен това спестява много по-малко енергия и ресурси от рециклирането - все причини, поради които правителството иска да намали изгарянето с една трета до 2030 година.

За Борнхолм Йенс казва, че около 70% от 80 000 тона отпадъци, които BOFA получава всяка година, в момента се рециклират. Около 25% се изгарят, а последните 5%, предимно токсични материали, които не могат да бъдат изгорени, завършват в депата.

Въглеродна неутралност

Целта за нулеви отпадъци не е единственото зелено обещание на острова - той се стреми да стане въглеродно неутрален в своя енергиен сектор веднага след 2025 година.

Островът вече получава по-голямата част от своето електричество и отопление от комбинация от вятърна енергия, слънчева енергия, биогаз и устойчива биомаса, с планове за инсталиране на повече възобновяема енергия през следващите 18 месеца.

Във всяка обикновена слънчева сутрин центърът за рециклиране на BOFA в главния град на острова Роне е пълен със семейства, пристигащи с коли и камиони, сортиращи отпадъците си в 37 категории за рециклиране, включително някои доста необичайни предмети като прозорци, тоалетни и телевизори.

Една от основните стратегии на визията за нулеви отпадъци на Борнхолм е да се използва потенциалът на органичните отпадъци или биомасата.

Дейвид Кристенсен, който е ръководител на проект за нулеви отпадъци в BOFA, тества това с пилотен проект за създаване на компост от особено труден за рециклиране артикул - пелените.

Повечето пелени за еднократна употреба са направени от небиоразградими материали и завършват на депото, където разграждането им може да отнеме до 500 години.

"Смешно е, защото когато обявихме плановете си, един от най-честите начини, по които хората обичаха да шегуват с нас беше като казват: "Какво ще правите с памперсите?", спомня си Кристенсен.

"Те са съставени от нефтохимикали и полимери и е много трудно да се направи нещо с тях, освен да се изгорят или депонират. Тук ние тестваме технология, която потенциално може да наруши цялата система."

Дейвид използва специален тип 100% компостируема пелена, направена от целулоза - съединение, намиращо се в растенията, както и биоразградими пластмаси на растителна основа.

Пелените се събират от детските градини и се нарязват, след което се смесват в голям метален силоз с други видове органични отпадъци, включително градински и остатъци от зърнени храни, събирани от местна пивоварна.

Източник: iStock

Сместта първо се загрява до 70°C за един час, за да се дезинфекцира. Тогава само след 10 дни в силоза няма и следа от пелена и е безопасно да се използва като компост в селското стопанство.

И тъй като мрежата на Борнхолм се захранва до голяма степен от възобновяеми източници, машината за компостиране има нисък въглероден отпечатък.

Нови работни места и повече инвестиции: целите на промишленост с нулеви нетни емисии

Законодателството за промишленост с нулеви нетни емисии вече е в ход в Европейския парламент

Възобновяем газ

Седейки сред широките зелени поляни на острова и наблюдавайки вятърните мелници, можете да забележите още нещо, което изглежда като гигантски, висок 20 метра бял балон. Това е инсталация за биогаз, която превръща някои от огромните количества свински отпадъци на острова във възобновяем газ, който се използва за отопление и електричество.

Свиневъдството е огромна индустрия на Борнхолм, където всяка година се колят 500 000 прасета. Инсталацията преработва 120 000 тона органични отпадъци годишно, като произвежда достатъчно газ за захранване на близо една пета от домовете на острова.

Превръщането на органични отпадъци в биогаз набира популярност и по света. В индийския град Хайдерабад, например, около 10 метрични тона на ден отпадъци от плодове и зеленчуци от пазара Bowenpally се превръщат в електричество, а секторът на биогаз в страната ще получи големи инвестиции през следващите години.

Това обаче не е идеалното решение, тъй като газът се състои от метан и въглероден диоксид, два затоплящи планетата елемента. Но тъй като тези парникови газове така или иначе биха били емитирани, докато отпадъците се разграждат в депата, създаването на биогаз намалява тези емисии, като същевременно замества нуждата от въглеродно-интензивни изкопаеми горива.

Борнхолм се стреми да премахне и други видове отпадъци, освен органичните, някои от които зависят от културна промяна. Постигането на нулеви отпадъци не означава само рециклиране и повторна употреба на предмети, но и намаляване на количеството неща, които си купуваме.

В центъра на град Роне Лене Грийн Олсен е заета с разопаковане на картонени кутии в новото, по-голямо помещение на нейния магазин за втора употреба. Островитяните могат да платят, за да наемат рафт, за да покажат нежеланите си предмети, които Олсен продава срещу малка комисионна. Бизнесът процъфтява, споделя тя.

"Почти напълно сме заети. Пространството става все по-голямо и по-голямо, особено за дрехи. Ето защо трябваше да се преместя."

Грийн Олсен създава група във Facebook за безплатно раздаване на нежелани предмети, която нарича "Последна спирка преди BOFA", на името на центъра за рециклиране на острова.

За пет години той нарасна до 12 800 членове - около половината от възрастните хора тук. В страницата жителите на острова публикуват какво ли не - от играчки до велосипеди и храна, която ще бъде изхабена.

"Толкова се гордея с тях", казва Грийн Олсен.

Едно от ограниченията на стратегията за нулеви отпадъци на Борнхолм е, че с население от едва 40 000 жители, островът няма достатъчно количество отпадъци, за да рециклира материали на местно ниво, освен метала.

Различните категории рециклиране трябва да бъдат изпратени до компании в Дания, Германия и Швеция, което е свързано с въглеродни разходи. Друго предизвикателство идва от елементи, съставени от много различни материали, което ги прави трудни за рециклиране. Една бутилка шампоан, например, може да се състои от четири или пет различни вида пластмаса.

"Имаме нужда от помощ от производителите. И ако те не желаят, тогава от законодателите. Едно от решенията би било просто да не позволите даден продукт да излезе на пазара изобщо."

Докато проектът за компостируеми пелени предлага обещаващо решение за санитарните отпадъци, Кристенсен признава, че за да няма наистина отпадъци, всички бебета на острова ще трябва да използват специални памперси, които са по-скъпи. Освен това има токсични материали, които все още не могат да бъдат рециклирани, като строителните отпадъци.

"Зелено мислене и обща цел"

Кметът на Борнхолм - Джейкъб Трьост, се надява, че ще се появят технологии, които ще помогнат на острова да постигне целта си. Той е реалист за огромното предизвикателство, пред което островът е поставен.

"Има една датска поговорката - "трябва да се стремите към звездите, ако искате да ударите върховете на дърветата". Мисля, че е добре да бъдем много амбициозни в дадена цел. Това кара всички да работят за нея", казва той.

За постигане на тази цел настоящият фокус на BOFA е върху разширяването на услугата за събиране на домакинства, така че повече категории отпадъци за рециклиране да се събират от домовете, вместо да разчита на хората да ходят сами в центровете. Освен това се дава приоритет на образованието на младите хора, като децата в училище вече имат часове за кръгова икономика и класове за това, което Джейкъб описва като "обучение за зелено мислене".

Островът стартира платформа за иновации и партньорства с нулеви отпадъци, която насърчава компании с дизайнерски или технологични решения като проекта за пелени да си сътрудничат с острова.

"Бих казал, че островът трябва да е доста уверен в постигането на до 80% степен на рециклиране, използвайки всички стандартни технологии. Последните 20% са за индустриален редизайн. Една общност не може да стигне до нулеви отпадъци сама."

Кметът на острова вече е посетил над 69 държави, за да провежда кампании срещу изгарянето и да насърчава стратегии за нулеви отпадъци. Той помогна на италианския град Капанори да стане първият град в Европа, който обяви цел за нулеви отпадъци, както и на японския град Камикацу, който днес има нива на рециклиране над 80%.

Третата инсталация за биоразградими отпадъци у нас ще бъде в Русе: каква е инвестицията

Една от целите е производство на електро и топлинна енергия

Откакто започнаха "зелените усилия" на датския остров, стотици инициативи за нулеви отпадъци бяха приети в малки и големи градове в цяла Европа, включително на остров Сардиния. Докато някои определят нулевия отпадък по най-буквалния начин, хората тук вярват, че това е подход, който трябва да се разглежда в по-широк смисъл.

Едно от най-големите предизвикателства е да накарате индустрията да изиграе своята роля.

"И разбира се, трябва да признаем, че един малък остров в Балтийско море не може лесно да размаха пръст на големи корпорации, които произвеждат боклук. Но работейки заедно, можем да окажем огромен натиск върху индустрията" обобщава кметът.

Повече от всичко друго, на този датски остров се вижда желанието да се движи в правилната посока. И това е свързано с моралния императив, че до големите промени може да се стигне и с малки стъпки.