80-те години на миналия век бяха невероятен период за икономиката на Съединените американски щати — период на бляскав излишък, който помогна за втория мандат на Роналд Рейгън през '84 г., припомня си The Washington Post.

Но десетилетието тогава не започна по този начин. И напомнянето как икономиката премина от крах към растеж вдъхва неочакван оптимизъм за бъдещето на американското стопанство през следващите няколко години.

Какво е нужно, за да се случи това? Федералният резерв ще трябва да изпълни деликатна маневра — точно противоположната на тази, която успя да постигне преди четири десетилетия.

Днес високата инфлация и несвършващата пандемията помрачават настроението на американците. През декември 1981 г. — когато Рейгън бе президент от 11 месеца, точно както Байдън сега — условията бяха значително по-тежки. Безработицата бе 8,5 процента и продължи да расте през 1982 г. Инфлацията бе 8,9 процента, а измерителите на потребителските настроения разкриваха ужасна картина.

Едва три години по-късно, при преизбирането на Рейгън, безработицата вече бе спаднала до 7,2 процента и продължаваше да намалява, а инфлацията се сви до 4,2 процента.

Днес редица наблюдатели твърдят, че Байдън има възможността да постигне същия успех като Рейгън.

Важно е да разберем как последният успя да постигне въпросния успех. Високата безработицата през първите му две години като държавен глава бе резултат от агресивно затягане на паричната политика от председателя на Фед Пол Волкър, който искаше да сложи край на високата инфлация от 70-те. През десетилетието силният ръст на цените изглеждаше неизбежен. Което пък накара синдикалистите да поискат по-високи увеличения на заплатите, както и накара бизнесите да се съгласят и просто да увеличат цените на продуктите си, за да компенсират. Само по себе си това предизвика омагьосан кръг.

"Инфлацията не бе само икономически проблем", казва Майк Концал, директор "Макроикономически анализи" в Roosevelt Institute. "Тя даде на хората впечатлението за социален и политически крах, за система, която не работи".

Волкър искаше да сложи край на това възприятие. И го направи с рязко повишение на лихвите, което обаче доведе до най-големия икономически срив от пет десетилетия.

Към края на 1981 г. се появяват знаци, че стратегията работи. Постигайки прогрес в борбата срещу инфлацията, Волкър бе готов да започне отново да понижава лихвите. Което пък позволи бързо възстановяване от рецесията и създаде бум, в който и безработицата, и инфлацията намаляваха.

Като председател на Фед днес Джером Пауъл доскоро бе изправен пред обратния проблем.

През по-голямата част от десетилетието след 2010 г. инфлацията бе по-ниска от желаната от Фед, а пазарът на труда бе слаб. И през първите девет месеца от пандемията твърде ниската инфлация и твърде малкото нови работни места изглеждаха като основния икономически проблем. Само преди година, през декември 2020 г., пазарът на облигации даваше сигнал, че инфлацията ще остане под целта на Фед от 2 процента през следващите години. Безработицата все още бе на ниво от 6,7 процента.

Пауъл и Фед организираха стратегията си за парична политика около уверението, че централната банка повече няма да позволява задържането на твърде ниска инфлация и твърде слаб пазар на труда. Тази нова стратегия говореше за възможност да се позволи на повишението на цените да надхвърли 2 процента за определен период.

От своя страна това обяснява защо тази година Фед реагира твърде бавно, макар че инфлацията тръгна рязко нагоре, а пазарът на труда се възстанови бързо. Чак този месец, след като повишението на цените достигна 6,8 процента, Пауъл пое курс към затягане на паричната политика. И даде сигнал, че Фед ще ускори края на програмата за изкупуване на облигации с възможно повишение на лихвите още през първото полугодие на 2022 г.

Точно както Волкър бе готов да позволи рецесия, за да укроти инфлацията, Пауъл подчертаваше важността САЩ да достигне пълна заетост, макар че цените растяха.

Завоят на Пауъл през 2021 г. е еквивалентен на този на Волкът през 1981 г.: тогава вторият бе готов да отпусне гарда и да обяви победа, намалявайки лихвите, след като имаше знаци, че инфлационният натиск намалява достатъчно, за да бъде счупена психологичната нагласа.

Как би изглеждал подобен сценарий днес?

През 2022 г. инфлацията започва да се забавя, а потребителите започват отново да прехвърлят част от разходите си за услуги, вместо за стоки. Корпорациите ще измислят как да разрешат проблемите в доставните вериги, за да отговорят на промените в търсенето, които ще се окажат постоянни. А и самото търсене отслабва, след като Фед затяга лихвите, а Конгресът не продължава пандемичните стимули.

Но, най-важното, в перфектния сценарий за Байдън, Фед не прекалява. Както Волкър успя да постигне едновременен спад на безработицата и инфлацията през 1983/4, сега Пауъл е изправен пред деликатната задача да намали инфлацията, но не твърде агресивно, за да не подкопае пазара на труда.

В прогнозите си от този месец Фед очаква безработица от едва 3,5 процента и инфлация от 2,6 процента през последните месеци на следващата година — и продължение на двете тенденции през 2024 г.

Ако това се случи, ситуацията ще бъде идеална: работниците ще се радват на по-високи заплати, а инфлацията ще намалее.Но задачата няма да бъде лесна. Историята е пълна с примери, в които Фед увеличава лихвите и предизвиква рецесия. В песимистичния сценарий инфлационните сили няма да отслабнат без такава рецесия.

Но опитът от 80-те показва, че ситуацията може да се подобри — и то значително по-бързо отколкото гласят мрачните декемврийски прогнози.