Много общини се хвалят с висока усвояемост на евросредства. Каква реално е тя обаче?
Отговор на този въпрос дава изследване на Института за пазарна икономика. Експертите от организацията изчисляват какви са изплатените суми по европроекти към 15 май 2016 година. Класирането е на база получени средства на човек от населението на съответното място.
В условията на невъзможност за провеждане на самостоятелна фискална политика, средствата по оперативните програми са често единствения начин за финансиране на редица местни проекти. Това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като например построяването на пречиствателна станция. Разбира се, ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те биват изразходени.
Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. При все тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет.
Към средата на м. май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 милиарда лева като бенефициенти на оперативните програми на ЕС. Това са само реално изплатените суми (а не договорените такива) за целия период от влизането на страната в ЕС, т.е. данните са с натрупване и обхващат целия предишен програмен период и началото на новия период. За да направим възможно сравнението между областите и общините, разделяме тази сума на средногодишното население.
Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато бяха публикувани предишните анализи по темата.
Източник: ime.bg