Европейската централна банка изненада финансовите пазари вчера, като отново отхлаби паричната си политика. Прогнозите за растеж на еврозоната се смрачиха в последно време и политиката на банката трябваше да бъде променена също, но никой не очакваше толкова бърза реакция. Президентът Марио Драги и неговите колеги явно са притеснени, пише Bloomberg в свой коментар.
И имат причина да бъдат. Техният основен проблем обаче не е точният тайминг на промените, като тези, обявени вчера. А липсата на възможности, ако нещата тръгнат на още по-зле.
Новите прогнози на Европейската централна банка показват, че растежът на еврозоната през тази година ще се забави до едва 1,1 процента. През декември централната банка предвиждаше 1,7 процента. Подобна е разликата и в обновените прогнози на Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Картината в отделните държави е различна, а са намесени и множество еднократни фактори - но общото е, че в целия блок забавянето в търговията и повишаването на политическата несигурност взимат своя дан.
Като отговор, ЕЦБ заяви, че лихвите няма да бъдат повишавани поне до декември, удължавайки предходната си прогноза с месеци. И обяви нови евтини дългосрочни кредити за банките. Реалният стимул от тези мерки обаче е малък. Всъщност, комбинацията от подадения сигнал за нови притеснения за бъдещето и обявяването на мерки с ограничена възможност за помогнат може в крайна сметка да намалят бъдещото търсене, вместо да го увеличават.Заради правилата, по които работа, Европейската централна банка не може да направи много повече. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е нула, а този по депозитното улесенение дори е отрицателен. Новото им намаляване може да разруши доверието и да дестабилизира финансовата система.
Междувременно огромната програма по изкупуване на облигации, която бе спряна преди три месеца, също е ограничена според правилата относно състава ѝ. Това означава, че в крайна сметка ЕЦБ няма място за маневри.
Паричната политика не е достатъчна - и ако бавният растеж в еврозоната се превърне в рецесия, Европа вече няма да има лукса да избегне драматично преосмисляне на макроикономическата си политика. Липсата на достатъчно мощен инструмент вече задържа растежа. Последствията са висока безработица, слаб растеж и по-ниска от желаната инфлация. Ако нещата тръгнат на зле, единственото лекарство ще бъде координирано намаление на данъците и/или по-високи публични разходи.
Година след година Европа избягва тази важна дискусия и повече бавене не трябва да бъде толерирано. Дори и след намаляването на своята прогнозата вчера, ЕЦБ все пак смята, че рисковете се увеличават. Напрежението около търговията може да стане само по-лошо. Политическата турбуленция също може да се увеличи. А Brexit, особено без сделка, ще бъде тежък удар. ЕЦБ твърди, че рецесия не се очаква, но ако греши, централната банка ще бъде безпомощна.