Оттогава се чуха много възхвали за „навременната намеса" на американските централни банкери. Но не липсват и обосновани критики, че ФЕД са изкривили механизмите на свободния пазар и са пренебрегнали аргументите на моралния риск.
Винсент Райнхард, бивш висш служител във Федералния резерв, е на мнение, че на подкрепата, която ФЕД осигури за Bear Stearns, трябва да се гледа като на „най-лошата политическа грешка на поколението".
Интервюто с Райнхард е публикувано в Wall Street Journal. Икономистът е заемал дълго време поста директор на Федералната резервна система по монетарните въпроси и секретар на екипа, определящ политиката. Според него, случаят Bear Stearns е съпоставим по значение с „Голямото падение" от 1930те и „Голямата инфлация" от 1970те.
В желанието си да стабилизира пазара, ФЕД предложи 30 млрд. долара финансиране за активите на Bear на JPMorgan Chase, които от своя страна изкупиха закъсалата банка, за да бъде избегнат банкрут.
Само че тази спасителна намеса „завинаги елиминира възможността ФЕД да служи като честен брокер", твърди Райнхард. Имало е и други опции - например да се потърсят други кандидати за покупка, да се премахнат някои от активите от портфейла на Bear - които са били възможни, но не са били използвани от Федералния резерв.
Опитът на журналистите от Ройтерс да потърсят коментар от Федералния резерв са се оказали неуспешни.