Йордан Матеев е икономист с над 20 години опит като бизнес журналист в електронни и печатни медии. Той има магистърска степен със специалност Финанси в УНСС - София. Понастоящем Йордан е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия от 2013 г. Той е и член на Настоятелството на Българската хранителна банка член на Настоятелството на Институт Отворено общество - София.
- Ако пазарът на бързооборотни стоки се оценява в момента на 11 милиарда лева, какъв дял държи модерната търговия и как очаквате той да се промени в следващите няколко години?
Делът на модерната търговия е около 50% от целия пазар по данни на независими компании за пазарни проучвания. През последните пет години този дял расте с около 1-2 пункта годишно, което показва, че хората харесват предимствата на пазаруването в големи магазини, с голямо разнообразие от стоки на добри цени и удобства като много каси, големи паркинги и дори детски площадки. Най-доброто доказателство за това е фактът, че всяка седмица милиони българи пазаруват в магазините на големите търговски вериги. Тук трябва да отчетем и инвестициите на веригите, които непрекъснато откриват нови магазини. Към момента членовете на нашето сдружение имат над 500 магазина в цяла България.
Делът на модерната търговия бързо нарасна от 2000 до 2010 г., когато на българския пазар навлязоха глобални играчи. След този период имаме успокояване и растежът е с по-бавна стъпка, но очакваме да продължи и постепенно да се доближи до дяловете, които са характерни за по-развити пазари. В Западна Европа делът на първите пет компании в модерната търговия стига до 85-90%. Според мен в по-дългосрочен план за България може да се очаква да бъдат достигнати 60-65%, характерни за много от страните в Централна и Източна Европа.
България е изнесла храни за 5.9 млрд. лв. - рекорд за цялата история на страната и почти 10 пъти повече спрямо 2000 г. Принос за тази положителна тенденция имат и международните търговски вериги, стъпили в България.
- Дълго време на пазара навлизаха нови и нови играчи, но тенденцията се обърна - компании като "Пени", "Карфур" и други напуснаха страната. Същевременно техни конкуренти като "Кауфланд", "Лидъл" , "Билла", "Метро" и "Фантастико" растат и в оборот, и като брой магазини. Ако пазарът на модерната търговия расте, защо определени играчи не успяват да се справят?
При пазарна икономика гаранции за успех няма, особено на малки пазари с много играчи. Българският пазар е силно конкурентен. Десетте най-големи вериги имат едва около 40% пазарен дял. В крайна сметка потребителят със своя портфейл решава кой ще оцелее и кой не. Допълнителни предизвикателства бяха кризата от 2009 и последвалата с години стагнация, които доведоха до промяна на поведението на потребителите. Компаниите, които напуснаха страната, направиха това в период на стагнираща икономика. Всъщност, макар че пазарът от няколко години расте, в сравнение с предкризисния период той е пораснал едва с едноцифрено число, тоест с под 1% средногодишно. Такъв ръст може да е приемлив в развитите икономики, но за България е нищожен, поради ниската база, от която се тръгва.
- Наскоро македонската "КАМ Маркет" влезе на българския пазар. Очаквате ли опити и от други нови компании да започнат да оперират у нас?
По принцип, колкото повече компании оперират на пазара, толкова по-голяма е конкуренцията между тях, от което големият печеливш е потребителят. За съжаление, към момента България не е на картата на най-атрактивните пазари, което според мен се дължи на няколко основни причини. Първата е ниската платежоспособност на населението. Втората е относително малкият му брой и тенденцията да намалява. И третата е предизвикателната бизнес среда и постоянната заплаха от въвеждане на нови свръхрегулации.
Въпреки това, има и основания за оптимизъм. Икономиката устойчиво расте, заплатите се вдигат с бързи темпове, което повишава покупателната способност на хората. Добри са перспективите на страната в средносрочен период да влезе в еврозоната. Ако към всичко това успеем да добавим и една амбициозна програма за подобряване на бизнес средата, България отново може да стане атрактивен пазар за големите международни ритейлъри.
- Преди време германската дискаунт верига за дрехи KiK заяви планове за навлизане на българския и румънския пазари, но по-късно отложи старта, докато в Румъния мисли за втори магазин. Имате ли информация за този случай за причините и като цяло какви са пречките пред новите инвеститори в областта на модерната търговия у нас?
Нямам информация за плановете на KiK и какво е довело до отлагането на навлизането им в България. Що се отнася до пречките пред новите инвеститори, те се коренят в бизнес средата у нас. Темата е голяма, но бих посочил няколко примера. Единият е Законът за защита на конкуренцията и по-специално главата с нелоялната конкуренция, която не е на мястото си. Там са заложени огромни рискове за всеки бизнес, не само за компаниите от сектора на модерната търговия. Дребни нарушения се наказват със същата сила, както най-сериозните, каквито са картелните споразумения. Това е като да се вкара в затвора за 20 години водач на автомобил, който е хванат да говори по телефона си докато шофира. Да, той е извършил нарушение, но то не може да се приравни по сила на убийството.
В същия закон проблематични и носещи рискове са и разпоредбите в приетите преди няколко години текстове за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, които имат нужда от прецизиране.
Друг пример е отдавна мухлясалият Кодекс на труда, който спешно се нуждае от модернизиране, за да стане адекватен на трудовите отношения в съвременния свят. Нашето сдружение има конкретни предложения в тази посока, които касаят проблеми като забраната за извънреден труд, сумираното изчисляване и електронното отчитане на работното време и минимално необходимото съдържание на трудовия договор. Според нас промените в КТ ще облекчат административната тежест върху бизнеса, ще създадат повече възможности за заетост и квалификация и ще предотвратят форми на дискриминация.
Нужни са и някои промени в Закона за защита на потребителите, които ще облекчат работата на търговците без да засегнат интересите на потребителите. Например ако се спазва буквата на закона при еднодневни намаления на цените както при "черния петък" един голям търговец трябва за една нощ да смени цените, посочени на етикетите на десетки хиляди стоки с по-ниски, а следващата нощ да направи обратното. Това на практика е невъзможно. Така дори най-добросъвестните търговци стават нарушители на закона и са уязвими пред контролните органи.
- Преди време стана ясно, че над 50% от стоките в 7 водещи вериги супермаркети са от български произход. Сега можете ли да посочите общи ориентировъчни приходи, които производителите получават от този търговски канал?
Няма точни данни за приходите, които производителите получават през канала на модерната търговия. Все пак, с условности и на базата на данните на НСИ лесно може да се изчисли, че средно на човек на ден се пада вносна храна, включително от страни в ЕС, за едва 1.81 лв. Всеки може сам да изчисли това каква малка част е от парите, които дава за храна дневно. Останалото очевидно е българска храна. Тази статистика потвърждава и данните, които дават търговските вериги. Според тях, ако приемем, че българска стока е тази, при която над половината от добавената стойност остава в България, средно около 55% от продуктите в магазините на големите международни вериги са български. А ако дефинираме като български стоките от български доставчици, делът е над 75%. Това по груби сметки означава, че през големите търговци се продават български храни за над 3 млрд. лв. годишно. В някои категории, като млечни и месни продукти, безалкохолни напитки, вино и хлебни изделия, над 90% от оборота на големите търговци се формира от български стоки.
Тези стоки се осигуряват от над хиляда български доставчици, с които работят членовете на нашето сдружение. Освен, че продават техните продукти, големите международни вериги провеждат и редица инициативи, с които подкрепят бизнеса на българските производители. Например Billa инвестира в развитието на българското земеделие чрез програмата си "Градините на Билла" и развитието на бранда "Българска ферма". Kaufland и Lidl подкрепят българските фермери като осигуряват средства и ноу-хау за сертифицирането им по стандарта Global G.A.Р. Lidl пусна серията "Родна стряха" и проведе кампанията "Съхрани българския вкус", с което наложи на пазара традиционни български храни. Metro стартира програмата "Отгледано с грижа в България" за изкупуване на продукция директно от фермери в регионите, в които компанията има магазини.
Подкрепата за българските производители се изразява и в споделянето на огромния опит, който веригите имат в България и Европа. Благодарение на това много производители оптимизираха своите процеси и израснаха, а най-добрите дори излязоха на международните пазари. Десетки български компании успешно реализират продукцията си във филиали на търговските вериги в чужбина и броят им постоянно се увеличава.
Много митове има за това, че ядем основно вносни храни, но ако погледнем данните на НСИ ще видим, че вносът на храни е с 1.2 млрд. лв. по-малък от износа. За 2018 г. България е изнесла храни за 5.9 млрд. лв. - рекорд за цялата история на страната и почти 10 пъти повече спрямо 2000 г. Принос за тази положителна тенденция имат и международните търговски вериги, стъпили в България.
- Как веригите гледат на задължителната смяна на касовите апарати - възможна ли е в определените от държавата срокове и ще спомогне ли реално за борбата със сивия сектор?
Големите търговски вериги допринесоха много за изсветляването на икономиката в България. В същото време те са и най-големия потърпевш от нелоялната конкуренция на все още големия сив сектор при храните. Сдружението за модерна търговия подкрепя усилията на държавата за свиване на сивия сектор и нейните разумни инициативи в тази посока.
Принципно подкрепяме и промените в наредбата за фискалните устройства, насочени към прекратяване на данъчните измами чрез софтуерно манипулиране на тези устройства, въпреки че те водят до огромни разходи за големите търговци. Те дават милиони левове не само за смяна на самите устройства, но и за промени в софтуера и обучение на служителите. Тази цена ще си струва, само ако се постигнат целите за значително ограничаване на данъчните измами без да доведе до други значителни щети и рискове за коректните данъкоплатци.
Прибързаното приемане и влизане в сила на наредбата обаче доведе до редица проблеми, които се надяваме да бъдат изчистени в партньорски диалог между бизнеса и държавата. Ние активно участваме в този диалог и вече виждаме положителни промени, като увеличаването на срока за влизане в сила на наредбата за компаниите, които използват софтуер за управление на продажбите в търговските обекти.
Ние настояваме за още няколко важни промени и се надяваме да срещнем разбиране от страна на НАП и Министерството на финансите. Най-важната е срокът за блокиране на фискалните устройства при липса на връзка с НАП да се увеличи от 24 часа на 72 часа. В противен случай има неконтролируем от страна на търговците риск връзката да прекъсне за повече от денонощие поради срив на сървърите на НАП, или технически проблеми при мобилните оператори, което може да блокира за дълго време цялата търговска мрежа на модерната търговия, тъй като тя, поради своите особености, не може да мине в режим на издаване на ръчни касови бележки, както предвижда наредбата в такива случаи.
- Какво е общата сума на плащанията към бюджета, които веригите правят - данъци, осигуровки и други?
Ние не разполагаме с данни за всички плащания, които членовете на СМТ са направили към бюджета, но мога да кажа, че тези компании са сред най-големите данъкоплатци и инвеститори в страната. Ежегодно търговските вериги внасят в хазната над 600 млн. лв. ДДС, които се разпределят за образование, здравеопазване и други социални дейности на държавата. Според данни на ИПИ плащанията за осигуровки и данък върху дохода на големите търговци възлизат на няколкостотин милиона.
USD
CHF
EUR
GBP
