Словения може да стане шестата страна от еврозоната, която да се нуждае от финансова поддръжка, поради проблеми на банковия сектор. Това смятат икономисти , анкетирани от агенция Bloomberg.

По-рано за такава помощ към Брюксел се обърнаха Гърция, Ирландия, Потугалия, Испания и Кипър.

„Нараства вероятността Словения да стане следващата неголяма икономика, която да поиска от Европейския съюз финансова помощ за подкрепа на финансовия си сектор", смята икономиста от BNP Paribas SA, Michal Dybula.

Еврокомисията вече одобри предоставянето на държавна помощ на най-голямата словенска банка - Nova Ljubljanska Banka (NLB) в размер на 382,9 млн. евро. А така също започна оценка на ефективността на провеждането на мерките за оздравяването на банковия сектор в страната. Това е вече втората рекапитализация на тази банка - през март м.г. ЕК одобри увеличаването на капитала й с 250 млн. евро.

В края на юни премиерът на Словения - Янеш Янса (Janez Jansa) говори за това, че страната е заплашена от „гръцкия сценарий", както и че правителството ще направи всичко възможно да нормализира ситуацията без прибягване на външна финансова помощ.

„Ако дълговата криза в еврозоната се задълбочи, което ще повиши доходността по държавните облигации до равнища, при които на страната може би ще и се наложи да се обърне за помощ към МВФ и ЕС", каза за агенцията експертът от Capital Economics Уильям Джексон (William Jackson).

От своя страна министърът на финансите на Словения Янеш Шуштершич (Janez Sustersic), заяви, че сега най-важното е да се довърши рекапитализацията на Nova Ljubljanska Banka. Той смята, че това може да стане с вътрешно финансиране. Според него, искане за външна помощ няма да има, „икономистите да си говорят, каквото поискат, защото не разполагат с актуални данни".

Брутният вътрешен продукт на Словения през 2011 г. достигна 35,354 млрд. евро. Държавният дълг се равнява на 47,6% от БВП, като се удвои след влизането на страната в еврозоната през 2007 г.. Очаква се той да достигне до 54,7 на сто от БВП до края на тази година.