Възможността Иран да се опита да затвори Ормузкия проток за танкери нарасна значително през последните месеци на фона на риска от разразяването на война в Персийския залив особено след като Ислямската република свали американски дрон на 20 юни.

Въз основа на проучване от април 2018 година на базирания в Рияд Petroleum Studies and Research Center при затваряне на протока и липса на алтернативни доставки, цените биха се увеличили до 325 долара на барел. Това ще е най-високата стойност от разгара на либийската криза през юни 2011 година.

В свой анализ за специализираната платформа OilPrice за подобен сценарий предупреждава Винсент Лаерман, който е президент на консултантската фирма Geopolitics Central, специализирана в енергийния сектор.

"Това действие (бел.ред. - свалянето на дрона) дава тежест на заплахите на Техеран, че ще нанесе тежък удар на американските съюзници в региона, ако бъде нападната от САЩ, и няма да позволи на тези страни да изнасят своя петрол, ако Иран не може да прави същото", обяснява той.

Според Лаерман има три сценария на развитие на ситуацията при евентуално затваряне на Ормузкия проток, като този за рекорден скок на цените над 300 долара за барел е само един от тях.

"Ефектът от затварянето на прокока върху цените на петрола очевидно зависи от обема на петрола, който няма да може да бъде пуснат на пазара, както и от продължителността на тази ситуация", посочва експертът.

Винсент Лаерман посочва, че оптимистичният сценарий предвижда затваряне на Ормузкия проток само за няколко дни, което би имало относително малък негативен ефект върху световните доставки. Все пак при него цените могат да скочат над 100 долара за барел в резултат на първоначалната насигурност около изхода. След първоначалния ръст петролът ще поевтинее отново.

"Притокът на 20,7 милиона барела суров петрол и нефтопродукти ще бъде ограничен при пълното затваряне на протока", посочва специалистът, но добавя, че това ще бъде компенсирано от близо 4 милиона барела петрол дневно, който се транспортира в момента през резервните нефтопроводи на Саудитска Арабия до съоръжения в Червено море, както и заради тръбопровода на Абу Даби, който заобикаля Ормузкия пролив.

"В допълнение Саудитска Арабия съхранява неясен, въпреки че сравнително малък обем суров петрол в различни складови бази по света, включително в Ротердам в Европа, в Окинава и в Китай в Азия, както и в САЩ", разяснява експертът.

При песимистичния сценарий петролният пазар ще понесе най-тежките последствия през първиет два месеца от началото на кризата. При него се допуска, че протокът може да остане напълно затворен за първите 45 дни, а през следващите 45 дни той ще се възстановява постепенно. Това ще доведе до исторически скок в цените на петрола до 325 долара за барел.

"И накрая, най-страшният сценарий предвижда производството и петролната инфраструктура в Персийския залив да бъдат сериозно засегнати успоредно със затваряне на Ормузкия проток за период от три месеца. Тогава цените ще скочат до стратосферата. Те няма да тръгнат надолу, докато световната икономика не изпадне в дълбока рецесия", посочва Лаерман.

По неговите думи, ако заводът Abqaiq на Saudi Aramco бъде директно засегнат, това ще лиши световния пазар от 7 милиона барела дневно за година или повече.