Проблемът с глобалната зависимост от пластмаса става много видим, когато говорим за търговията с пластмасови отпадъци и скрап. Освен че носи риск от замърсяване на въздуха, земята и моретата, има и други притеснителни сигнали. Секторът продължава да се променя и развива, като няма нови регулации, чрез които да се овладее проблемът.
Според данните за търговията с пластмасови отпадъци от 2022 година на UN Comtrade (сред 79 държави) Япония и богатите европейски страни остават сред основните износители на пластмасови отпадъци.
Филипините са най-големият нетен износител на пластмасови отпадъци, като числото възлиза на над 80 000 тона миналата година. Страната, често е свързвана със замърсяването на океана с пластмаса. Тя се насочи към износ, за да се справи с последиците от прекомерното използване на пластмаси, пише Zerohedge.
През 2021 г. ЕС спря износа на отпадъци към държави извън ОИСР. За сметка на това обаче Турция получава повечето пластмасови отпадъци от ЕС. Някои пластмасови отпадъци пък се рециклират или преработват в Източна Европа.
Индия също е сред големите вносители на пластмасови отпадъци като според данните е внесла над 75 000 тона миналата година.
И Латинска Америка започна да се превръща в дестинация за пластмасови отпадъци, според ОИСР.
Въпреки че рециклирането на внесени от други страни пластмасови отпадъци може да бъде доходоносно, липсата на регулации и надзор са причинили безброй проблеми в страните, вносителки. Експертите очакват потоците от пластмасови отпадъци, изнасяни от индустриализираните държави, да продължат да се насочват към страни, където (все още) не са въведени регулации.
След като Китай излезе от търговията през 2018 г., Виетнам и Малайзия се превърнаха в едни от най-големите вносители на пластмасови отпадъци в Азия.
Междувременно представители на членовете на ООН има среща в Париж тази седмица, за да обсъдят възможен глобален "договор" за намаляване замърсяването с пластмаса.
USD
CHF
EUR
GBP
