Повечето от нас в западния свят просто не разбират колко са лоши условията за живот в някои части на света. Според Reuters кризата с глада в Африка сега е станала "по-голяма, отколкото континентът някога изобщо е виждал. В миналото е имало много сериозен проблем с глада в Африка, но нещата никога не са били толкова зле, колкото сега.

Междувременно в Близкия изток недостигът на пшеница принуждава много пакистанци да чакат на опашка с часове, за да получат брашно, пише в свой анализ Zero Hedge.

Бихте ли чакали на опашка с часове за брашно? Ако бяхте отчаяно гладни, бихте го направили.

Гражданските вълнения в Южна Америка засилиха много сериозния недостиг на хранителни продукти, който се случва в Перу. Протестите против правителството в Перу не показват, че скоро ще приключат, страната в момента е изправена пред недостиг на основни хранителни продукти и гориво.

Това не е всичко...

От другата страна на земното кълбо австралийците изпитват все по-голям недостиг на картофи. Те са сред любимите зеленчуци в Австралия. Недостигът е значителен особено, ако говорим за преработени картофи, замразени за направата на чипс.

През предишните десетилетия се наблюдават моменти, в които е имало глад в различни части на света, но все пак локализиран. Но това, пред което сме изправени сега, е на глобално ниво.

Според New York Times недостигът на храна се усеща особено в Африка, Азия и Америка. Дори в богати страни като Съединените щати и Великобритания растящата инфлация, предизвикана отчасти от войната, оставя по-бедните хора без достатъчно храна.

Египет, Ливан и други големи страни, които са големи вносители на храни срещат трудности при плащането на дълговете и другите си разходи, след като значително скочиха.

Птичият грип вече е убил над 58 милиона пилета и пуйки в Съединените щати. Ако това не достатъчно лошо, много производители в сектора в цялата страна съобщават, че има недостиг на яйца.

Това личи и в цените на яйцата. Те вече се изстреляха до ниво, за което повечето хора дори не са помислили, че е възможно и това създава доста голяма паника.

Доставките на храна в световен мащаб ще продължат да намаляват през идните години, независимо какво правим сега. Ако изведнъж спрем да използваме торове в производството, ще можем да изхраним едва около половината свят. Така че производството на торове е критично за наличието на храна.

За съжаление, почти целият фосфор, който използваме за производство на торове, идва от невъзобновяеми източници, а 85% от оставащите доставки се намират само в пет държави.

Без фосфор няма да е възможно да се произвежда храна, след като всички растения и животни се нуждаят от него. Казано просто: ако няма фосфор, няма живот. Базираните на фосфор торове са от критично значение за глобалната хранителна система.

Голяма част от фосфора идва от фосфатна скала, което е невъзобновяем източник и не може да се синтезира изкуствено. Всички фермери се нуждаят от достъп до него, но 85% от оставащите в света висококачествени фосфатни скали са концентрирани само в пет държави: Мароко, Китай, Египет, Алжир и Южна Африка.

Доставките на невъзобновяеми фосфатни скали продължават да стават все по-трудни, а заедно с това доставките на храни ще продължат да стават все по-проблемни.

В крайна сметка просто няма да има достатъчно невъзобновяеми фосфатни скали и това е проблем на всички.

Изглежда, че глад в световен мащаб, ще е неизбежен. Въпрос на време е. Поне ситуацията засега е такава.